С тест на последните хибридни модели в гамата на Рено представителите на групата в нашата страна демонстрираха работата френската технология в тези автомобили. Тя носи означението Е-Tech и се прилага в хибридните и plug-in хибридните варианти на Клио, Каптюр и Аркана
Във виртуална среща лично бащата на проекта Никола Фремо разказа как е създаден и как действа всичко. Той работи в Рено от над 20 години и е специалист по трансмисии, но не само. Последните 10 години е посветил именно на труд в областта на хибридните задвижвания и наистина има огромен принос за успеха на тези модели при французите. Те определено са много ефективни, но далеч не така скъпи.
Когато преди десетина години получава заданието от големите ръководители да работи в областта на тогава все още стартиращите технологии за съчетаване работата на двигатели с вътрешно горене с електродвигатели, той започва да мисли по възможните начин как да го направи. Търси пътища, по които да предава енергията, идваща от единия и другия двигател и трябва да се предаде към колелата. На хартия прави схема, но виждайки как синът му играе с Lego, г-н Фремо купува още сетове и в крайна сметка сглобява трансмисията в първоначалния й вид.
Естествено всичко претърпява последващо развитие и усъвършенстване. Успоредно техниката се развива главоломно във всички посоки. Рено участва във Формула 1 в епохата на системите KERS и след това в модерната ера с двигателите V6, MGU-K и MGU-H. Създава и първоначално най-силния болид във Формула Е.
Сърцето на проекта обаче е все така трансмисията на Фремо, която управлява по изключителен начин енергийните потоци
Най-общо казано става дума за една 4-степенна механична скоростна кутия, в която е добавен още един трети вал. Той е свързан с тяговия електродвигател с две предавки. Освен това има връзка и с втория, по-малък електродвигател, който е включен в системата и има важни функции. От важно значение е, че няма синхронизатори, включването на зъбните колела става по начин близък до Формула 1 със зацепването на превключватели с челни зъби, наричани Dog Clutch. Синхронизацията на въртенето на валовете става с работата на електродвигателите, няма нужда и от съединител.
Конструкцията е компактна, лека и не така скъпа. В същото време за части от секундата с включването на различните двойки зъбни колела се променят режимите на работа. Системата действа като сериен хибрид – електрическият двигател задвижва колелата, а двигателят с вътрешно горене също работи, но с подходящи обороти и зарежда батерията през другия. За миг всичко заработва в режим на паралелен хибрид, когато всички мотори задвижват колелата. След това при висока скорост и ефективна дейност на двигателя с вътрешно горене, електрическият двигател се „отцепва“ от веригата, за да не създава съпротивление и така нататък, и така нататък.
По време на движението ни във всеки миг наблюдаваме и се опитваме да усещаме работата на двигателите. Но движението е изключително плавно. Смяната на предавките под командите от компютъра става неусетно. Единствено звукът тук и там се променя заедно с динамиката при натискането и отпускането на газта. Четвърта предавка има функцията на шеста в комбинация с избраната от електрониката предавка на тяговия електродвигател.
Модерната електроника наистина прави възможно едно подобно мигновено променящо се управление
По принцип идеята за хибридните автомобили възникна доста отдавна. Първоначално тя бе да се направи така, че бензиновите двигатели да работят само в ефективни режими, а не с коефициент на полезно действие от десетина процента, какъвто е случаят при частично натоварване, което има при движение в града например. Натрупаният опит и в състезанията, особено в последните години, е важен. В някаква степен всичко постигнато в управлението на процесите, материалите, охлаждането се използва. Само до преди няколко години нито имаше подходящите програми и хардуер, нито днешните инвертори за превръщане на постоянния ток в променлив за съхранение в батериите и работа на моторите и обратно и др.
Бензиновият двигател с вътрешно горене е сам по себе си също забележителен. Той е с два инжектора за впръскване във всмукателните колектори, чрез които може да се захранва и с бедни смеси, да работи по цикъла на Аткинсън и да е максимално икономичен и екологичен. В крайна сметка разходът му е забележително нисък, както впрочем и разходът на електроенергия, като следим данните в реално време по време на цялото пътуване. В края му и ние получаваме по един Lego комплект, дано измислим нещо, но при мен се получи друго…
