Ники Лауда е в центъра на вниманието повече дори от обичайното напоследък покрай новия филм на Рон Хауард, разказващ за неговия двубой с Джеймс Хънт през 1976 г.
В „Rush“ („С пълна газ“) е разказана историята на един от най-интересните сезони във Формула 1, но за да стигне до него, австриецът преминава през не едно и две препятствия. Само преди няколко броя на списание ClubS1 Ви запознахме с началото на кариерата му, което е истинско доказателство за това, че платен не означава задължително слаб пилот. Връщаме се към тази история броени дни преди премиерата на филма, за да добавим още един щрих към изключителната история на Ники Лауда.
– Името Лауда трябва да фигурира на финансовите, а не на спортните страници на вестниците – попарва преди много години Ханс Лауда – дядо на трикратния световен шампион във Формула 1 Ники Лауда – надеждите на внука си поне да не му пречи при намирането на пари за финансирането на крехката му тогава кариера.
Днес 64-годишният Ники е едно от най-големите имена в света на автомобилизма, а колкото и да е странно, кариерата му започва, като той плаща своите участия в първите си състезания за Гран при, намирайки все пак пари, и то без помощта на дядо си!
Пътят му до върха е невероятен и е контрапункт на тезите, че днешните пилоти, намерили място във Формула 1 с платени за тяхното участие пари, са непременно лишени от всякакъв талант. Онова, което обаче още със сигурност не са проявили, е характер, подобен на този, който някога извежда Ники Лауда до върха.
Вероятно сравнението между днешните платени пилоти и Ники Лауда не е абсолютно точно, защото тези, които получават място във Формула 1, не плащат сумите от собствените си джобове. Напротив, прибират някой и друг долар заплата от огромните спонсорски пакети, които компаниите плащат за тяхното участие.
Според информацията на Business Book GP тази година по 150 000 евро заплата ще получат Шарл Пик, Гийдо ван дер Гарде и Макс Чилтън, а в Торо Росо и Форс Индия състезателите ще вземат дори по 400 000 – 500 000 евро от парите, платени от Ред Бул и други спонсори за тяхното участие. Разликата с историята за платеното участие на австриеца в този план е повече от сериозна, но все пак легендарният старт на Андреас Николаус Лауда във Формула 1 преди години е показателен, че талантът има шанс да бъде забелязан дори и в наглед безнадеждна ситуация.
Днешният директор на борда на Мерцедес във Формула 1 е син на заможен виенски предприемач, притежаващ голяма фабрика за хартия. Семейното богатство е сериозно. Основна заслуга за него има именно дядото Ханс Лауда. Той е много успешен финансист, един от най-известните в бизнеса за своето време.
Ники е роден през 1949 г. и докато Австрия все още се възстановява от Втората световна война, е отгледан в охолство, със сериозни възможности. Като дете той не блести с някакви специални способности, не се пали от науката или спорта. Развива особено влечение само към автомобилите. На 14 години получава от баба си и дядо си известна сума като подарък и ги инвестира в един Фолксваген Бръмбар, който му е връстник. Разглобява колата на съставните й части, а след това в продължение на 2 години малко по малко я сглобява обратно. Ако не друго, със сигурност е упорит и търпелив. Научава много за колите, което по-късно му помага много като пилот. Кара колата из семейното имение и по второстепенните пътища, без да има книжка.
Страстта му към колите е наистина огромна и той напуска училище, започва работа в местен сервиз, но не е и най-сръчният монтьор. При рутинна смяна на масло на едно ново Волво например одира калника. В онези години, за да се демонтира и оправи този детайл, трябвало да се извади двигателят…
Лауда бързо напуска и всъщност онова, което вече го интересува, е карането. Родителите му обаче категорично отказват да му дадат пари за кола, докато не се върне в колежа и не се дипломира. Ники им представя фалшива диплома и веднага щом получава малко пари, се сдобива с по-нов Бръмбар, който кара непрекъснато. Бързо оценява обаче, че истинската състезателна кола е Мини, и се сдобива с едно. Разбива го и се налага първо да го ремонтира, преди през април 1968 г., когато е на 19 години, да се запише за участие в първото си състезание – планинско. Финишира втори, но семейството му е твърдо против продължаването на този тип занимания. Родителите му спират всички пари. Баща му го кара тържествено да обещае, че ще се откаже от състезанията, в противен случай няма да види и стотинка повече. Ники дава дума, но както често се случва и по-късно в живота му, няма никакво намерение да я спази.
Много скоро той отново участва в състезание и го печели. Новината е отразена в местните вестници. Баща му, естествено, вижда репортажа и изпада в ярост. Честността и интегритетът са важни семейни ценности и този път не само парите на Ники са спрени – той е изгонен от дома си. Бъдещият световен шампион е абсолютно наясно какво е сторил, както и че последиците са необратими. Той така и никога не възстановява напълно отношенията с родителите си, но поема по избрания път.
Сам и без средства, Андреас Николаус скоро се оказва по-голям късметлия от очакваното, срещайки една от най-важните жени в живота си. Кара ски в Гащайн (заедно с компания, в която е и друг австрийски автомобилен състезател на име Хелмут Марко), когато пада лошо. Отваряйки очи, вижда над себе си Мариела фон Райнингхаус, тревожно питаща го дали е добре. Вместо да се кахъри с временното си състояние, Ники, още потънал в снега, отговаря с покана тя да го придружи следващата седмица на бал във Виена. На официалното събитие двамата изкарват не повече от десет минути и отиват в местен бар, където дълго разговарят и от този момент нататък са на практика неразделни. Мариела е от състоятелно семейство и може да издържа и себе си, и новия си любим. Заживяват заедно в Залцбург – на неутрална територия (тя е от Грац, а той – от Виена), и Ники продължава да преследва мечтата да стане състезател.
– Мариела бе много красива, интелигентна, уравновесена и улегнала. Нейният разумен подход към живота и самоконтрол ми повлияха добре в онези объркани дни. Животът ми с нея имаше дълбоко влияние върху характера ми. Има много за какво да й благодаря – споделя Лауда.
Решимостта на Ники да стане пилот го води в местната банка, откъдето успява да изтегли заем, за да финансира кариерата си. Улеснен е от репутацията на дядо си и получава средства, с които си купува Порше 911. С него участва предимно в планински състезания, които са много популярни в онези години.
Състезава се непрекъснато, като тегли още пари и взима по някой шилинг от бабите си.
През 1969 г. вече кара във Формула Vee, която е с малки болиди и двигатели на Фолксваген. Продължава нагоре и през 1970-та с нови заеми участва във Формула 3, където за първи път се среща с част от най-добрите млади таланти в Европа. Още в първия си F3 старт – на пистата Ногаро – обаче Ники претърпява изключително сериозна катастрофа, като закача с предната гума кола пред себе си и излита във въздуха. През сезона се случват още два подобни инцидента, но австриецът се отървава невредим. Резултатите му не са кой знае колко впечатляващи, но той решава, че всъщност си губи времето в тези серии. Твърдо е убеден, че е добър състезател и търси начин да се прехвърли още по-нагоре – във Формула 2, която по онова време е последна стъпка към Гран при и в нея често участват и звездите от F1. За целта се нуждае от нов заем – този път за 25 000 долара (сериозни пари за времето си), с които си купува място в тима на Марч за 1971 г.
– В екипа бяха готови да ме вземат, но ако си платя. Имаха си звезда – Рони Петерсон (който кара за тима им и в F1 – б.р.) – и не им трябваше някой кой знае колко добър за втория кокпит – разказва Лауда.
Лауда завършва сезона десети с 8 точки и едно качване на подиума. Рони е шампион с 54 точки и 5 победи. Освен това шведът е световен вицешампион във Формула 1 зад Джеки Стюарт. Но точно през 1971-ва технически компетентният австриец прави отлично впечатление на техническия гуру на Марч – Робин Хърд, което се оказва решаващо за кариерата му.
Съдружникът на Хърд Макс Мозли, който води организационните дела на младия екип на Марч, предлага на Ники участие с тима във Формула 1 за 1972 г. и успоредна програма във Формула 2 срещу общо 100 000 долара!
Отговорът на Ники гласи:
– Няма проблем.
Пилотът кара непрекъснато в различни състезания с туристически коли – основно с автомобили на BMW – и изкарва някой и друг долар в тях, но да плати такава сума няма никакъв начин без нов заем!
Успява да убеди последната банка, която му е отпуснала пари – Erste Oesterreichische, за още един транш и обещава място за логото й върху колите си, което да покрие поне лихвите по него. Допуска една единствена грешка: обявява сделката и спонсорския пакет, преди договорът да бъде подписан. Семейството му, смразено от смъртта на Йохен Ринд през 1970 г., има още по-малко желание да му помогне „да се самоубие“.
Ханс Лауда се намесва решително, като директно осуетява отпускането на заема. Ники му се обажда да го моли да промени позицията си, но дядото остава непреклонен и точно тогава отсича, че името Лауда не може да се появява на спортните страници. Ники затръшва телефона и никога повече не му проговаря.
Лауда обикаля банките една по една, докато късметът му се усмихва в Raiffeisenkasse – там за негово изумление мениджърът Карл-Хайнц Ортлит го взима на сериозно и му отпуска нужните 100 хиляди.
Този път всичко се пази в тайна, докато подписите са факт под контрактите. Ники връчва чека на Мозли, а за да покрива ежедневните си разходи, продължава да се състезава със спортни коли във всеки свободен уикенд.
1972-ра обаче се оказва ужасна година – Марч 721Х е провал, а Ники е потресен, когато след първия тест Петерсон го хвали! За първи път в живота си Лауда се съмнява в собствената си преценка и качества, но постепенно през сезона всички разбират, че болидът е сгрешен. Марч са пред фалит, а Рони, който има уникално чувство за контрол над автомобила и се справя някак, колкото и да е лоша една кола, напуска и отива в Лотус.
Като компенсация за лошия сезон на Ники е предложено да кара във Формула 2 през 1973 г., но той не е съгласен. Иска тимът да му върне вложените средства. Мозли обаче категорично отказва и показва на Лауда договора им, където няма изобщо подобна клауза. Ники си тръгва отчаян от фабриката в Бистър. Толкова отчаян, че мисли дали да не натисне газта до дупка и вместо да вземе следващия завой, да се забие в стената отсреща! В следващите минути австриецът се осъзнава и решава, че трябва да обърне ситуацията в своя полза. Наясно е, че дълговете си, възлизащи на $80 000, трябва да изплаща над 20 години, ако не постигне нещо на пистата. Убеден е, че няма как да затъва още със заеми. За щастие Хърд е споделил добри думи за техническото разбиране на болидите от страна на Лауда и карането му пред шефа на БРМ Луис Стенли.
Стенли е заинтригуван и кани Лауда на тест на тима си във Франция. През първите два дни зад волана на автомобила са основно титулярите Клей Регацони и Верн Шупан. На третия идва редът на Ники. И той не само е много по-бърз от австралиеца Шупан, но и прави по-голям прогрес, отколкото другите двама състезатели в рамките само на една серия от турове. Силно впечатлен, Стенли го кани в апартамента си в хотел Дорчестър в Лондон, за да обсъдят бъдещето. Като опитен бизнесмен Люис оставя австриеца да чака цял час, преди да го приеме. Отправя му предложение да кара за БРМ във Формула 1 през следващата 1973 г. – без да плаща, но и без да получава заплата, да покрива разноските си сам и да привлече все пак спонсори. Лауда приема, тъй като е убеден, че ще минат поне 3 старта, докато някой потърси нещо от него.
Луис Стенли обаче иска да се срещне предварително с евентуалните спонсори! Хваща самолета и пристига във Виена, където Ники урежда среща с Карл-Хайнц Ортлиб.
Това виждане вероятно няма аналог в историята на бизнеса и спорта въобще. Стенли не говори немски, Ортлиб не разбира и дума английски, така че Лауда се явява в ролята на преводач. Води се разговор, който единият му събеседник смята за дискусия относно евентуално спонсорство на банката на финансиста за БРМ, а другият – за среща за покриване на заем.
Ники някак успява да убеди Ортлиб да му отпусне още 80 000 долара (а това означава, че задлъжнява вече със $160 000). Стенли пък мисли заема за спонсорство (благодарение „преводаческите“ усилия на Лауда) и се съгласява да подпише договора, преди да отлети обратно за Великобритания!
Точно това се случва, а впоследствие състезателят се справя някак със ситуацията единствено благодарение помощта на приятелката си Мариела, която му дава пари да погасява предишното си задължение.
Лауда бързо разбира, че БРМ залязва като тим, но внася първата си вноска от дължимата към отбора сума. Не успява да покрие следващите – ползва новите заеми, за да покрие миналогодишните. Освен това се притеснява (и то с основание), че Луис Стенли най-накрая ще поиска да му преведат „договора“, който е подписал, и ще го изхвърли. Опасността да бъде обвинен в измама е съвсем реална: подвел е шефа на отбора да сложи параф под документ, смятан за спонсорски контракт, който всъщност представлява споразумение за заем.
На пистата ситуацията не е по-добра. Но все пак Ники печели пето място в Гран при на Белгия и това са първите му точки в F1. Най-после идва и големият шанс. По улиците на Монако на 3 юни той кара великолепно на трето място и пази позицията от Джаки Икс с Ферари до момента, в който получава повреда и отпада. Състезанието убеждава Луис Стенли, че Лауда е бъдеща звезда и той му предлага тригодишен договор със заплата и отмяна на спонсорското споразумение…
Лауда е спасен и подписва! Карането му обаче е впечатлило и поне още един човек. В бялата къща на новата писта Фиорано надпреварата гледа и Енцо Ферари, който след това решава да посети Гран при на Холандия, за да види с очите си толкова ли е добър австриецът. Наблюдава го внимателно в квалификацията. След това Ил Комендаторе е буквално обсебен от мисълта да подпише с Ники за 1974 г.
Проблемът е обаче, че Ники няма как да се измъкне от дългосрочния си нов контракт със Стенли. Но решението е намерено. Лауда е готов да плати с част от заплатата си във Ферари ($50 000 на година) неустойките по договора си с БРМ, а другите пари тръгват към банките. При всички случаи обаче Лауда е спасен буквално на ръба на пропастта и изведнъж съдбата се обръща.
За 1974 г. тимът на Ферари е поет от 26-годишния Лука ди Монтедземоло и след години на проблеми успехите идват един след друг. Мауро Форгиери се връща като технически директор и много скоро болидът от Маранело е конкурентоспособен. Лауда и съотборникът му Клей Регацони имат шанс да спечелят титлата в края на годината, но в крайна сметка короната отива при Емерсон Фитипалди в Макларън-Форд.
Животът на Лауда обаче вече е различен след двете му победи – в Испания и Белгия. Австриецът се превръща в новата звезда на Формула 1 и през 1975 г. всичко вече тече по мед и масло. Колата на Форгиери 312Т е „истинско бижу“ според определението на самия Лауда. Ники печели в Монако, Белгия, Швеция, Франция и Америка и става световен шампион във Формула 1 за първи път.
До края на този сезон Лауда не само е изплатил всичките си дългове, но и разполага с четвърт милион долара в банката!
В края на годината се разделя с Мариела и на един от първите стартове за 1976 г. се появява с новата си приятелка Марлене, която дотогава е с известния певец Удо Юргенс. Лауда става истинска суперзвезда, която обаче за малко не помръква на 1 август 1976 г., когато едва не губи живота си, но това е друга история.
