„Асоциация на автомобилните производители и техните оторизирани представители в България” – накратко ААП става на 30 години. В организацията с нестопанска цел членуват 39 компании, представляващи най-големите производители на автомобили, автобуси, камиони и мотоциклети. Създадена е през 1993 г. с идеята да подпомогне развитието на ефективна, безопасна, сигурна, екологична и устойчива мобилност в България. Асоциацията работи за решения, базирани на знания и данни, за повишаване на безопасността по пътищата, дигитализиране на регистрациите на нови автомобили, прозрачна среда и подобряване чистотата на въздуха.
ААП представлява 63 световни производители с годишен обем на производство в размер на над 9 милиона превозни средства и годишен оборот в размер на трилион долара.
Членовете на ААП представляват следните марки автомобили, товарни автомобили, автобуси и мотоциклети: AMG, APRILIA, AUDI, BMW, BUCHER Schorling, CITROEN, CUPRA, DACIA, DAF, DERBI, DS, FORD, GASGAS, GREAT WALL, GILERA, HAVAL, HARLEY-DAVIDSON, HONDA, HUSQVARNA, IVECO, JAGUAR, KARSAN, KAWASAKI, KÖGEL, KTM, KIA, KYMCO, LAND ROVER, LEXUS, MEILLER, MERCEDES-BENZ, MINI, MOTO GUZZI, MAN, MV AGUSTA, OPEL, ORA, PEUGEOT, PIAGGIO, RENAULT, RIEJU, ROLLS-ROYCE, SCHMITZ CARGOBUL, SILENCE, SCANIA, SEAT, SKODA, SSANG YONG, SUBARU, SUZUKI, TOYOTA, TRIUMPH, VESPA, VOLVO, VOLKSWAGEN, QUADRO, YAMAHA, и др.
Асоциацията е член на Международната организация на автомобилните производители – ОИКА, Европейската асоциация на автомобилните производители – АСЕА, КРИБ и е един от учредителите на Български институт по стандартизация. ААП е активен член на Държавно-обществената консултативна комисия по безопасност на движението към Министерски съвет.
Членовете на Асоциацията имат значима роля в икономиката на България по отношение на инвестициите, работни места, данъци и добавена стойност. През периода на съществуване на ААП членовете ѝ са изградили над 500 изложбени и сервизни центрове. Реализирали са инвестиции на обща стойност близо 3 милиарда лева и са създали препитание на над 10 000 български семейства. Платените преки и непреки данъци от дейността на членовете се оценяват на близо 7 милиарда лева, което нарежда нашата индустрия сред големите данъкоплатци в републиката. Членовете са инвестирали десетки милиони лева в обучение, адаптиране на световно ноу-хау у нас. Осигуряват поддръжка и ремонт на превозни средства при спазване на най-високите изисквания за екологичност и техническа пригодност. Асоциацията е ключов участник в осигуряване на мобилност за бизнеса, гражданите, както и всички държавни структури в страната.
ААП играе ключова роля в модернизацията на автомобилния парк в нашата държава през последните 30 години. Благодарение на усилията и, се преминава към по-модерни, енергийно-ефективни и безопасни транспортни средства. Те се доставяни от целия свят на българските потребители. Клиенти са не само физическите лица и фирмите с малки и значителни по обем автомобилни паркове, но и голяма част от фирмите заети с индустриално производство, вътрешен и международен транспорт.
ААП е организатор на изложенията в България за леки, товарни автомобили и мотоциклети, които насърчават навлизането на новите технологии при задвижването, сигурността и екологичността на МПС. Организират и традиционният „Автомобилен салон София“ – част от Международния календар на ОИКА.
МОБИЛНОСТТА В БЪЛГАРИЯ – НЕРЕШЕНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
Автомобилният парк в България наброява към 3.7 милиона автомобила. По проникване на автомобили към населението, България е пред редица европейски страни. Но структурата на автомобилния парк прави ситуацията необичайна, дори тревожна. От всички автомобили по пътищата над 70% са над 15–годишни. Автомобилите под 5 години са 4.6% от общия парк.
По справка от МВР 48,1% от автомобилите са дизелови и 28,6% са бензинови.
Електрическите автомобили наброяват 6882, което представлява 0.2% от общия парк автомобили.
ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
Праховите частици, азотния диоксид и озонът са трите замърсителя в атмосферния въздух, които засягат в най-голяма степен човешкото здраве.
61% от случаите на смърт в България се дължат на сърдечно-съдови заболявания. Излагането на замърсен въздух, особено на ФПЧ и азотен диоксид, е един от факторите за развитие на сърдечно-съдови заболявания.
Проучванията установяват, че дългосрочното излагане на PM2,5 и NO2 е свързано с повишен риск от инфаркти, инсулти и сърдечна недостатъчност.
Замърсяването на въздуха причинява преждевременнa смърт на 12000 до 15000 българи всяка година!
Социалните разходи, в резултат на замърсяването, са разходи засягащи благосъстоянието. Те включват, както преки разходи за здравеопазване (напр. за болничен прием), така и косвени въздействия върху здравето (напр. различни заболявания или намалена очаквана продължителност поради замърсяване на въздуха).
За 2018 г. общата сума, която всички ние сме платили е 2,6 млрд. евро само за София. Всеки жител на столицата средно губи по €2,084 от благоденствието си всяка година, заради лошото качество на въздуха, който вдишва.
Освен София и други големи български градове са традиционно в десетката на градове с най- замърсен въздух в Европейския съюз.
ПЪТНА БЕЗОПАСНОСТ И ТЕХНИЧЕСКА ПРИГОДНОСТ
Общата картина по отношение нивата на смъртност в страните членки за 2022 г.
- най-безопасните пътища остават в Швеция (21 смъртни случая/млн.) и Дания (26/млн.),
- най-високите нива на смъртност отчитат Румъния (86/млн.) и България (78/млн.),
- средна стойност за ЕС от 46 на милион жители.
България традиционно е и в друга мрачна статистика, свързана с ПТП и смъртни случаи.
По данни на МВР – в ПТП за – 2022 г. са загинали 531 и ранени 8422 участници в движението по пътищата, при 6609 тежки ПТП, а за 2021 г. цифрите са съответно: загинали 561 и ранени 7609 участници в движението по пътищата при 6080 тежки ПТП.
Ранените и материалните щети са значително повече. Това отрежда на страната едно от челните места в ЕС в тази мрачна статистика.
Темите с техническата изправност и покриване на екологичните стандарти на много от автомобилите по пътищата все още будят серия от въпросителни. Движат се автомобили с премахнати катализатори, внесени от други континенти, без да отговарят на европейските изисквания, но регистрирани тук, преправяни двигатели и добавяне любителски газови уредби. Към днешна дата, държавата стимулира съзнателно вноса на силно амортизирани автомобили и не контролира достатъчно добре състоянието на този парк. При вноса на амортизирани автомобили бюджетът обичайно не получава никакви приходи. В допълнение годишният данък е по- нисък, колкото по-стар и замърсяващ е автомобила.
Рамката, в която ще се развива мобилността в Европа, вече е ясна до много голяма степен.
- През 2025 година е планиран да влезе в сила нов екостандарт – Евро VII, който е на финалната права.
- През 2030 година средните въглеродни емисии на автомобилите, продавани от всеки производител в Европа, трябва да са с 55% по- ниски от нивата през 2020 г.
- През 2035 година влиза забрана за продажба на автомобили, емитиращи въглеродни емисии.
Всички тези инициативи са подкрепени от национални активни политики за стимулиране на устойчивата мобилност. Страните-членки на ЕС са въвели различни стимулира за покупка и ползване на нов електрически автомобил или плъг ин хибрид. Един пример в това отношение е съседна Румъния, която от години е въвела субсидии при покупка на нови електрически автомобили в размер на около 10 000 Евро без да е била производител на такива.
Фокусът на асоциацията е в създаване на ясна стратегия от държавата, в средносреден и дългосрочен план, с крайна цел – промяна на мобилността в България.
Посоката е в повишаване дела на модерните електрически и електрифицирани автомобили, които са екипирани с последно поколение системи за активна и пасивна безопасност Те пазят пътуващите в автомобилите и другите участници в движението. Обновената система следва да награждава ползвателите на подобни автомобили и ограничава чрез механизъм от типа „Замърсителя плаща” и силно амортизираните и замърсяващи автомобили.
В допълнение, асоциацията има за цел по-бързото въвеждане на дигитална регистрация на нови МПС , както и публикуване на по-пълни данни за парк, задвижване, тенденции, които данни могат да са от полза както за гражданите, така за бизнеса, а и структурите, взимащи решения за развитие на мобилността в България.
