Често най-запомнящото се състезание за един пилот са неговото първо, както и първата победа. Подобно е положението и при пилота на Мерцедес, Нико Розберг. Германецът продължава да се връща в мислите си към Гран при на Китай.
„Със сигурност мисля от време на време за Китай“, признава Розберг. „Това бе първата ми победа във Формула 1, а и първата победа за екипа. Споменът за нея винаги ми носи много радост и ми дава допълнителна мотивация да се боря за следваща победа.
Разбира се победите са най-хубавите моменти във всеки спорт. Чувството е невероятно, особено когато видиш механиците да висят на питуола ликувайки. Това и всичката радост след това е изключително приятно.“
Подобно чувство германецът изпитал и в Гран при на Бахрейн през 2006 г., когато дебютира в екипа на Уилямс като съотборник на Марк Уебър.
Това бе нещо невероятно, защото в цялата предишна година всичките ми усилия бяха насочени към това, да стана пилот във Формула 1. И в крайна сметка успях. Беше чудесно. Спомням си подготовката за състезанието, която протече доста добре за мен. После обаче още в първия завой загубих предното си крило и трябваше да вляза в бокса за смяната му. После бях доста бърз, а именно най-бързият на пистата. Завърших на седмо място, но с най-бърза обиколка в състезанието.“
Финландецът се връща още по-назад във времето, когато от близо следи битката между Мика Хакинен и Михаел Шумахер. За Розберг като дете на баща финландец и майка германка е трудно да реши за кого да стиска палци. В крайна сметка обаче Хакинен привлича неговите симпатии, още повече, че по това време за делата на пилота на Макларън се грижи Кеке Розберг.
„Често пътувахме заедно с Мика и беше прекрасно да го подкрепям на място. По това време той побеждаваше Шумахер и е чудесно, че няколко години по-късно и аз успях да го побеждавам.“
Междувременно Розберг има нов съотборник, но някои неща не се променят никога – като например ритуалите преди състезанието.
„Обичам да си почивам или да чета. Освен това играя на 21 с футболна топка. Имахме уговорка с моя физиотерапевт – три докосвания и после пас от въздуха. Който изпусне топката губи точка.
Разбира се не обичам да губя, но с годините човек се учи да се справя с подобни неща. Много е важно, човек да може да губи. В тази специфична игра преди състезанията обаче аз не губя.“
