Люис Хамилтън сподели на брифинг на пистата Херес какво е първото му усещане за новия болид на Мерцедес, как се чувства в новия си отбор и каква е ролята на новото му куче Роскоу в живота му.
– След първия ден на работа имаш ли вече идея какви са основните разлики между Макларън и Мерцедес?
– Да.
– А би ли ги споделил с нас?
– Всъщност не. Е, в колата усещането е като в автомобил от Формула 1. Има аеропритискане и колела, точно като предишната, която карах. Карах с демонстрационни гуми и не бих могъл да кажа кой знае какво повече. Но двигателят е Мерцедес, така че разполагам с мощността, която по принцип имах. В момента трябва да свикна с доста различни бутони, процедури, неща, за които се говори в отбора, терминология. С това е необходимо да се справя.
– Поне усещането ти положително ли беше, въпреки че колата бе с демонстрационни гуми?
– Аз се чувствам добре. Въобще не съм разочарован.
– Чувстваше ли се все едно започваш всичко отначало?
– Прилича малко на напълно ново начало. Помня как през 2006 и 2007 г. учех всякакви нови неща, а сега ми се случва отново с този автомобил. На волана има почти двоен брой копчета спрямо предишния. С пристигането си махнах някои, но трябва да продължа и да ги намаля още. Но наистина са повече отпреди. Начинът на работа в тима и с инженерите са различни, така че наистина започвам наново.
– Участваш ли повече в инженерния процес в сравнение с Макларън? Слушат ли те повече в екипа?
– Току-що седнах в колата, така че още не съм на етап, в който да давам посоки. Не съм карал на реален тест и не мога да кажа нещо повече. Но съм сигурен, че когато съм доволен от колата, в тима ще вземат под внимание казаното от мен. Ще искат да чуят как се чувствам в сравнение с предишния автомобил, предимства и недостатъци.
– При пристигането ти в Макларън нямаше ограничения на тестовете и правеше много изпитания. Не е ли по-трудно сега?
– Мисля, че направих 22 дни или нещо подобно преди първото си състезание. Това беше в края на тренировките за 2006 г., а след това на предсезонната подготовка имаше още 15 дни или там някъде. Сега всичко е далеч по-ограничено и симулаторът става все по-полезен. Трябва да постигна сериозен прогрес за кратък период от време и да науча много. Очаквам това да продължи и през първите надпревари.
– Имаше известен опит с Мерцедес, но усещаш ли промяна в живота си сега?
– Просто съм по-щастлив.
– Защо си по-щастлив?
– Просто по-щастлив, не мога наистина да го обясня. По-щастлив, че имам ново предизвикателство, щастлив, че ми предстои нов старт, щастлив, че започвам нова глава в живота си, щастлив от вълнението, докато още не знам дали колата е добра или лоша. Вълнувам се, тъй като знам, че мога да допринеса с много упорита работа и постоянство. Затова съм щастлив.
– Чувстваше ли се странно в екип на различен отбор и когато подмина бокса на Макларън на път за този на Мерцедес?
– Да, определено. Пристигнах тук снощи (в неделя вечер – б.р.) и по принцип спирах на различно място в падока. Затова подминаването на моторхоума и камионите беше много странно. Обличането на нова униформа? Не беше кой знае колко различно, но в колата започнах да осъзнавам разликата в сравнение с изживяното досега.
– Купи си частен самолет – колко ще ти помага да пестиш време?
– Полетите ми са частни, винаги са били.
– Печелил си поне по две победи през всеки сезон от кариерата си. Подготвен ли си за ситуацията, ако не го постигнеш сега?
– Времето ще покаже. Трябва да подготвя сам себе си, знаейки, че миналата година колата бе доста назад. На някои трасета бе почти 2 секунди по-бавна, но знам, че има доста подобрения по тазгодишния болид. Новият автомобил е еволюция на предишния, така че основата е почти същата. Само Нико [Розберг] може да каже дали е постигнат голям напредък. Надявам се, че другите екипи не са направили прекалено голяма стъпка напред, както и че ние сме по-близо.
– Имаш само шест тест дни – доколко оптимистично си настроен за Австралия?
– Ще използвам максимално всяка секунда в колата. Дори при слизането днес (след промоционалните снимки) надрасках няколко бележки в един тефтер. Случват се толкова много неща, за които може да се говори – поведението на колата, светлините при питстоповете, бутоните на волана. Непрекъснато ми казват разни неща, с които не съм запознат и затова трябва да оползотворя всяка секунда и да извлека максимума.
– Водил ли си си бележки в миналото?
– Правил съм го. Използвам всяко умение и опит, които имам и питам отбора дали има нещо друго, което мога да направя. На разположение съм колкото мога повече. Снощи говорих с аеродинамиците и задавах въпроси за автомобила, исках да добавим някои неща, с каквито разполагат други тимове. Не мога да свърша кой знае какво повече.
– Мотивацията може да дойде понякога от неочакван източник и чух, че Роскоу (новото куче на Хамилтън – б.р.) има сериозно влияние върху теб. Би ли ни разказал какво място в живота ти заема той?
– Той е новият ми най-добър приятел. Винаги съм искал куче – израснах с кучета, когато бях съвсем малък. Имах лабрадори. Майка ми има пет, татко – едно. Аз исках мое, но така и нямах възможност досега. Сега имам него, а той е с паспорт и ще може да пътува с мен. Помолих Бърни [Екълстоун] за един пропуск (за падока) и ще стискаме палци да му даде!
– Бившият ти съотборник Хейки Ковалайнен вече не е във Формула 1. Мислиш ли, че от гледна точка на чистата скорост той заслужава място в спорта?
– Определено. Като се приземих и пътувах към трасето, си мислех, че е жалко, задето Хейки отсъства. Някои от другите пилоти, които сега имат места… Мисля, че който и да им е дал кокпити, е луд да смята, че са по-добри от Хейки. Според мен Хейки има огромен талант, страхотен опит и заслужава да е тук. Той е мой добър приятел и му желая всичко най-добро, каквото и да прави.
