Днес на пистата в Монца няма да се реши титлата във Формула 1 за 2012 г. Италианското трасе обаче е било свидетел на невероятни драми – триумфи и трагедии, втъкани в същността на спорта и неделима част от неговата уникална история.
Един от героите на Гран при – Емерсон Фитипалди – печели първата си титла именно в Храма на скоростта в средата на Кралския парк и спомените му за онзи ден на Монца са невероятни. Бразилецът има 14 победи и 35 подиума в кариерата си, но уикендът от 1972-ра все още е неповторим за него. Самият Фитипалди разказа за емоциите си тогава, използвайки туитър акаунта си и ни връща в един невероятен свят отпреди 40 години.
„Уикендът на Гран при на Италия е пълен със спомени за мен. В петъка преди състезанието на Монца преди 40 години чувствах огромно напрежение – решаваше се световната титла. Транспортният камион на Лотус, превозващ състезателната ми кола, катастрофира близо до Милано и основният автомобил бе загубен. Екипът бързо докара тест болида от Англия и всички работиха цяла нощ в четвъртък срещу петък, за да го подготвят. Напрежението се увеличаваше. В петък бях на нокти – колата не вървеше като хората. Целият тим бе много нервен, но геният Колин Чапман я подобри за събота! Беше ми трудно да заспя вечерта преди квалификацията на Монца. Колин обаче бе наистина велик!
В неделя – деня на състезанието – се събудих рано, още в 6:30, стомахът би беше свит. Имаше 7 часа до старта. Бях се наспал добре, но вълнението и безпокойството ме връхлетяха, след като отворих очи. Бразилската, латинската ми страна и италианският ми произход откъм баща ми Фитипалди са невероятно емоционални и бяха отговорни за това увеличаващо се натрупване на чувства. Полско-руските корени от майка ми Войчеховски са студено-аналитични и това би необходимо в онзи момент. Така успях да балансирам.
Не ядох много на закуска. Винаги има шанс да стане катастрофа, а в случай на необходимост от операция е по-добре да не е на пълен стомах. Също през уикенда на Монца, но през 1970 г. бях загубил страхотен приятел и шампион – Йохен Ринд. Трябваше да премахна този спомен от главата си преди да тръгна за пистата. Излязох от хотела, решен да използвам трите си най-силни оръжия: бразилската си кръв, италианската си кръв и руската си кръв. Титлата в F1 трябваше да се реши.
Най-силна е бразилската ми кръв – заради родината ми, където се научих да импровизирам и да се адаптирам бързо към всякакви ситуации. Това е чудесно за Формула 1. И бях твърдо решен да спечеля не само короната, но и Гран при на Италия.
Стигнах до гаражите на Лотус и казах бодро и ентусиазирано здрасти на Колин (Чапман) и Питър (Уор). Механиците едва гледаха, усмивките им бяха напрегнати. Дойде време за загрявката, бях с нови спирачни апарати. След 3-4 обиколки започнах да натискам. Колин и отборът бяха подобрили значително автомобила за състезанието. Предната част малко занасяше при пълен резервоар, но бе стабилна при смяната на посоките. Бях уверен, нещата се подреждаха. На връщане към питовете обаче усетих студен кошмар. Огромен проблем: резервоарът течеше, паника! Нямаше време да го оправим за състезанието!
Отидох в моторхоума и главният механик Еди Денис ми каза:
– Ще пробваме да го сменим с нов. Ще направим всичко, за да те изведем на грида.
Изключих се от всичко, повтарях си непрекъснато, че няма да си изтърва нервите. Че колата ще е готова. Адреналинът бушуваше в тялото ми, бях на 110% готов – физически, умствено, духовно. Само няколко минути преди затварянето на пита Еди дойде и каза:
– Колата ти е готова!
Тичах до болида, седнах в моя Лотус 72 и се почувствах страхотно. Всичко в тази кола бе създадено за мен, беше просто перфектно. Знам, че в онзи ден всички, които ми бяха помагали през кариерата още от момента, когато започнах да правя волани в Бразилия, бяха с мен в кокпита. А бразилците гледаха… Толкова отговорност и напрежение. Но поздравяващите ме фенове ми вдъхнаха сила и увереност.
Най-накрая стигнах стартовата решетка и повече не исках да разговарям с никого, а само да се концентрирам върху мисията си – да спечеля. Тръгвах от шеста позиция и трябваше да съм много внимателен в първите три обиколки, да не рискувам състезанието и титлата си. Регацони с Ферари беше пред мен, Хълм вляво, Ревсън зад мен с Макларън-а. Марио Андрети (Ферари) – отзад вляво, точно зад Хълм.
Старт, потеглихме и всичко беше пълна лудост – както винаги, но аз внимавах. Тъкмо изтичаше първата обиколка, когато от отбора ми сигнализираха, че Стюарт вече е отпаднал. Джеки бе вън от надпреварата, но аз не исках само да финиширам, за да спечеля. Исках да спечеля Гран при на Италия на Монца! Знаех, че колата ми ще е много бърза от средата на дистанцията нататък и точно така стана. Започнах да приближавам челото. Щеше да е трудно да изпреваря Икс в неговото Ферари, но бях готов за предизвикателството. Точно го настигнах и той се прибра заради механична повреда. При това положение трябваше да се справя начело на колоната за последните 10 тура. Това бяха най-дългите 10 обиколки в живота ми!
Подсъзнателно си задавах какви ли не въпроси в тези турове. Двигателят нормално ли звучи? Скоростната кутия работи ли като хората? Колата вибрира ли? Ами спирачките? Адреналинът минаваше всякакви граници. Остават 3 обиколки, емоциите са в пълен хаос, това е прекалено за едно човешко същество. Непрекъснато се молех руската ми страна да контролира бразилската, която бе на път да експлодира. Емерсон, запази спокойствие, има по-малко от три тура.
Започнах последната обиколка, победата и титлата вече бяха много близо. Карах крайно внимателно, леко, за да не се случи нещо накрая с двигателя, трансмисията или спирачките. Влязох в Параболика, последен тур, мислех, че само метри ме деляха от карирания флаг. Помислих, че дори нещо да се строши, от там ще успея да стигна. Тогава видях Колин Чапман да скача по пистата, да хвърля каскета си във въздуха, празнувайки още една победа за Лотус, но и моята титла. Нямах радио, но в обиколката за прибиране към боксовете крещях и плачех в кокпита. Първата ми титла във Формула 1! Уикендът започна толкова трудно – драми, инциденти, смяна на колата, проблеми, но в крайна сметка наградата ми бе короната плюс победа в надпреварата.
Стигнах питовете, а италианските фенове вече нахлуваха на трасето. Паркирах Лотус-а си в нашия бокс, видях семейството си. Родителите ми, брат ми, Мария Елена. Всички се радваха неистово. Татко беше излъчвал състезанието в Бразилия, това беше първата титла за страната ни. Уникално празненство и незабравим ден на Монца преди 40 години.
Трябва да благодаря на Господ за тази възможност, както и на всички, помогнали в кариерата ми, на феновете от Бразилия и на целия свят, който ме подкрепяше! Фантастични спомени…“
