Антъни Дейвидсън претърпя тежка катастрофа по време на 24 часа на Льо Ман, след която се оказа, че има счупвания на два прешлена на гръбначния стълб. Англичанинът трябва да се възстанови напълно за около три месеца, а междувременно успя да отговори на няколко въпроса.
– Как се чувстваш?
– Чувствал съм се и по-добре, това е сигурно. Малко ме боли в средата на гърба. Само там има по-сериозна болка, така че наистина съм извадил късмет.
– Каква е диагнозата и кога ще се върнеш?
– Имам два счупени прешлена – Т11 и Т12. Лекарите казаха, че средното време за възстановяване е три месеца. Това обаче е по принцип, а не за професионални спортисти или атлети. В края на посочения период костите трябва да са напълно възстановени и да са силни като преди. Някъде към три седмици ще изминат, докато отшуми болката и се върна подвижността.
– Можеш ли да опишеш какво се случи?
– Почти бях изпреварил другия автомобил. Задминах един Корвет и едно Ферари с pro стикер, водещи битка помежду си, така че просто заключих, че другото Ферари пред мен е част от тяхната група и е от pro класа. Колата беше в лявата част на трасето, както бих очаквал да постъпи един pro-пилот. Едва когато го настигнах, осъзнах, че е от аматьорите. Но въпреки това не се разтревожих – мислех, че ще си остане вляво, а и изглеждаше точно така. Тръгнах към кривата, започнах да спирам и почти излизах от завоя, когато усетих удар вляво отзад.
– Какво стана след това?
– Моят автомобил моментално се завъртя, изхвърча наляво и във въздуха, направи салто. В онзи момент се чувствах като в самолет извън контрол. Знаех колко близо са бариерите и че при тази скорост ще ги стигна за нула време. Тази част от катастрофата бе доста ужасяваща. Колата се срина на земята, усетих жесток удар в гърба си, когато се озова отново на четирите си колела. Още бях със затворени очи, прегърнал коленете си с ръце. Половин секунда по-късно дойде ударът в бариерите.
– Какво се случи след спирането на автомобила?
– Отворих очи и осъзнах, че още съм жив, въпреки че ме болеше. Усещах и можех да мърдам краката си, всичко работеше. Знам, че трябва да остана в автомобила, особено при болки в гърба, но в началото почувствах паника и клаустрофобия. Просто трябваше да изляза. Беше наистина странно. Отворих вратата и внимателно се измъкнах. Трябваше да легна и го направих до колата, след което дойдоха медиците.
– Хората от екипа посетиха ли те?
– Всички пилоти дойдоха. Стефан [Саразен] и Себастиен [Буеми] още в събота вечер, другите момчета после. Особено трогателно бе, че миналогодишният ми съотборник Себастиен Бурде се отби в медицинския център. В онзи момент беше чудесно да видя познато, приятелско лице. А и целият екип намина да провери как съм.
– Какво мислиш за състезателния дебют на TS030 Hybrid?
– Всички бяхме доволни от показаното. Преди всичко искахме да покажем скоростта на автомобила. Дори от болничното си легло мога да посоча много позитиви. Трябваше да проверим много неща този уикенд и едно от тях бе дали сме бързи. Направихме страхотна квалификация, разделихме Ауди-тата, а след това демонстрирахме прекрасно състезателно темпо.
