На 13 май 2025 г. се навършиха 75 години от първия старт в историята на Формула 1. Във връзка с годишнината, която целият спорт отбелязва през настоящия сезон, нашият дългогодишен автор Паоло д’Алесио направи поредица, в която разказва за едни от най-великите болиди и еволюцията на автомобилите в Гран при през този много дълъг период от време.
През 1961 г. техническият регламент на Формула 1 се променя сериозно. Компресорите са забранени, а максималният обем на двигателите е намален от 2500 куб. см на 1500 куб. см. Минималното тегло на колите е 450 килограма с вода и масло, но без гориво. Във Ферари са убедени, че могат да се възползват от новия регламент и се подготвят предварително. Моделът 156 F1, с който Скудерията участва в световното първенство през 1961 г., има доста дълъг и труден процес на разработване.
6-цилиндровият двигател, с който е оборудван, произлиза от двигателя Дино от 1957 г. Шасито е логично развитие на моделите 246 P (първият автомобил със задно разположен двигател) и 156 F2 от 1960 г. И при този болид проектът е дело на инженер Карло Кити. Упорит привърженик на задноразположения мотор, тосканският гуру пристига в Маранело през ноември 1957 г., но едва през 1960 г. поема техническото ръководство на екипа. Иновативното му творение от 1961 г. се ражда, както бе споменато, около 6-цилиндровия Дино с 65° V.
По същото време обаче Кити пуска в производство и нов двигател, пак с 6 цилиндъра, но с ъгъл от 120° между редовете. Предимствата на тази архитектура са очевидни. Чрез разширяване на V-образната форма е възможно да се понижи центърът на тежестта на автомобила, да се увеличи скоростта на въртене и съответно мощността (11 к.с. в сравнение с 65° V6).
За протокола, през 1961 г. Ферари ще използва и двата двигателя, които външно се отличават с всмукателния отвор на капака на двигателя: единичен за 65°, двоен за 120°
Аеродинамичната форма също е иновативна. Моделът 156 F1 от 1961 г. се откроява от всички останали едноместни автомобили от онова време с носа си тип „акулска уста“ и двоен, елиптичен въздухозаборник за охлаждане на водния радиатор. Каросерията напълно покрива задната ос, а кокпитът е защитен от голямо плексигласово предно стъкло. Шасито, както бе споменато, до голяма степен следва конструктивната схема на „експерименталния“ 246 P. Но в сравнение с този модел, то е по-късо и по-леко, а разположението на резервоарите за гориво също е различно.
Друга особеност на 156 F1 е надлъжната петстепенна скоростна кутия, монтирана на конзола. Към нея е самоблокиращ външно разположен съединител ZF. Окачването е независимо, а спирачките са дискови на четирите колела, като задните са монтирани до кутията на трансмисията. Те са доставени от Дънлоп, както и гумите.
Трагична победа
156 F1 дебютира в световното първенство през 1961 г. в Монте Карло, където Ферари пристига с три автомобила: Ричи Гинтер е с двигателя 120° V6, Фил Хил и Волфганг фон Трипс са с по-стария 6-цилиндров 65°. Луничавият американски пилот прави най-бързата обиколка в състезанието и завършва на второ място, зад Лотус-а на Стърлинг Мос и пред съотборниците си Хил и фон Трипс. Резултатът е определен повече от характеристиките на пистата, отколкото от реалната стойност на силите на терена. Веднага щом шампионатът се премества на традиционни писти, ситуацията се обръща в полза на червените. В Холандия, където Ферари пак е с три автомобила, всички задвижвани от 120° V6, 156-ците нямат съперници. Фил Хил е най-бърз в квалификацията пред Берге фон Трипс, но германецът го изпреварва в неделя. Гинтер е пети, зад двата Лотус-а на Джим Кларк и Мос. В Белгия Скудерията има четвърти автомобил, един е за местния пилот Оливие Жендебиен.
Автомобилите на „скачащия кон“ монополизират първия ред и първите четири позиции на финалната линия. Фил Хил печели пред съотборниците си Фон Трипс и Гинтер. Оливие Жендебиен и неговият ярко жълт 156 от Екюри Франкоршамп завършват на четвърто място, завършвайки изключителен ден за Ферари. Петнадесет дни по-късно същият автомобил (вече в червено), с подкрепата на ФИСА (италианската федерация на състезателните отбори по онова време) е поверен на младия Джанкарло Багети. Той не разочарова очакванията и изненадващо печели Гран при на Франция в дебютния си старт в Гран при. Подпомогнат е от едновременното оттегляне на съотборниците си Гинтер и Фон Трипс и от механичните проблеми, които забавят Фил Хил.
Златното лято на Ферари продължава в Англия на пистата Ейнтри с още един хеттрик. Фон Трипс отново е първи пред Фил Хил и Ричи Гинтер
На Нюрбургринг поради несполучлив избор на гуми и внезапна промяна в метеорологичните условия отборът от Маранело отстъпва лидерството на Стърлинг Мос. С второто и третото място на граф Фон Трипс и Фил Хил въпреки това затвърждават лидерството си в генералното класиране.
Така резултатът от Гран при на Италия ще е решаващ за това кой ще е шампион – Волфганг фон Трипс или Фил Хил. За случая Ферари избира да участва не с три или четири, а с пет автомобила. В допълнение към тези на Хил, Фон Трипс и Гинтер един 156 F1 е поверен на младия мексиканец Рикардо Родригес плюс финансирания от ФИСА болид на Багети.
В Монца обичайният сценарий се повтаря. След като монополизират първите два реда на стартовата решетка, Ферари-тата поемат лидерството в Гран при. Бързо се откъсват от конкуренцията. Единственият, който устоява да се държи близо до тях е Джим Кларк. Шотландецът използва въздушните струи и ефекти на изтегляне и успява да поддържа контакт с групата.
Във втората обиколка на състезанието обаче това, което трябва да е триумфален парад, се превръща в трагедия. На обратната права, която предхожда завоя Параболика, Ферари-то на Фон Трипс и Лотус-ът на Кларк се закачат. Едноместният болид на германеца излиза от пистата, разбива се в насипа вляво, прави пируети във въздуха и поваля десетки зрители. Жертвите са много тежки: Фон Трипс умира мигновено заедно с 14 зрители. Кларк, въпреки че унищожава колата си, не претърпява никакви щети. Състезанието завършва с победа на Фил Хил. Той научава за случилото се, както и че е станал световен шампион едва след финала. Фил Хил става първият американец, спечелил световната титла в историята на Формула 1.
1961 #BelgianGP 🇧🇪 @circuitspa
The race was completely dominated by Ferrari team, with four works drivers finishing 1-2-3-4 🏁 Olivier Gendebien`s yellow 156 was the last Ferrari #F1 works car to wear other colour than the traditional red. pic.twitter.com/XzmAWt9ElC— automobilista ⛽ (@aut0mob) July 28, 2024
