На 13 май 2025 г. се навършиха 75 години от първия старт в историята на Формула 1. Във връзка с годишнината, която целият спорт отбелязва през настоящия сезон, нашият дългогодишен автор Паоло д’Алесио направи поредица, в която разказва за едни от най-великите болиди и еволюцията на автомобилите в Гран при през този много дълъг период от време.
Легендата Лотус се ражда в Англия в началото на 60-те години на миналия век благодарение на Колин Чапман – пилот с добри умения, но преди всичко блестящ инженер. През 1962 г. Чапман, подпомаган от Майк Костин, който се гордее със значителен опит в аеронавтиката, създава първия едноместен автомобил за Гран при с шаси тип монокок. Двамата започват от една предпоставка: необходима им е нова конструкция, за да се конкурират с Ферари, тъй като нямат мощните двигатели на отбора от Маранело.
Така се ражда първото алуминиево монокок шаси. То тежи само 29,9 килограма, но у значително по-твърдо от тръбните конструкции, използвани от всички останали автомобили по това време. Основните компоненти на монокока на Лотус са две D-образни странични конструкции. Прикрепени са в двата края към стоманени ребра, които отпред поддържат окачването и кормилното управление, а отзад свързват двигателя и скоростната кутия с носещата конструкция. Така се получава автомобил с по-леко и по-твърдо шаси, който същевременно е значително по-компактен от конкурентите си.
Но не е само това. В Лотус 25 пилотът седи в полулегнало положение в кокпита. Разположен е в изключително нисък и аеродинамичен автомобил, който внезапно кара всички негови конкуренти да изглеждат старомодни
Двигателят на 25-цата е обичайният 1500-кубиков Ковънтри Клаймакс V8. Произведен в Англия, той е широко използван във Формула 1 между края на 50-те и началото на 60-те години на миналия век и осигурявал малко над 200 к.с. Не е много в сравнение с Ферари, но все пак е добър компромис между ефективност, мощност и компактност.
Разликите между шасито на Лотус 18 от 1961 г. (чертеж №2 вляво) и монокока на Лотус 25 (чертеж №3 вдясно) са очевидни. В спечелилия шампионата през сезон 1963 автомобил резервоарите за гориво са ;разположени в специални вдлъбнатини отстрани на пилота, което допринася за укрепването на носещата конструкция
Лотус 25 дебютира в Гран при на Холандия през 1962 г. След като постига сензационен полпозишън на пистата Зандвоорт, Джим Кларк доминира в състезанието с неудобно техническо превъзходство. За титлата обаче няма какво да се направи: творението на Колин Чапман е революционно, но ненадеждно. Така атаката за спечелване на световното първенство е отложена за сезон 1963, превърнал се в триумфална година за дуото Лотус 25 и Джим Кларк. Шотландският пилот печели седем от десетте Гран при в календара, има осем полпозишъна и шест най-бързи обиколки. Тези цифри говорят много за техническото превъзходство на автомобила на Колин Чапман, който печели титлата при конструкторите през 1963-та, а Джим Кларк – тази при пилотите.
През 1964 г. 25-цата непрекъснато се обновява. Превръща се в нещо като пътуваща лаборатория в очакване на модела 33, дебютирал през 1965 г.
Кларк печели първо в Холандия, Белгия и Великобритания, но битката за титлата е състезание между два екипа – Ферари и БРМ. Проектът обаче е конкурентен и се завръща, за да доминира на сцената през 1965 г. с модела 33. Този болид е базиран на предишния Лотус 25. В сравнение с болида от 1963 г. шасито (по-твърдо) и окачването са модифицирани, за да се адаптират към новите 13-инчови джанти. Мощността на обновения Ковънтри Клаймакс V8 също се увеличава до 215-220 к.с. Джим Кларк с шест победи в десет състезания в календара става световен шампион. 33 дава на Колин Чапман втората му титла при конструкторите в историята.
The way it was, Spa 1965, Belgian Grand Prix, Eau Rouge in the rain.
And the master at work.
Jim Clark!
Photo Bernard Cahier pic.twitter.com/nx5uUHkeX1— Paul-Henri Cahier (@F1Photo) July 31, 2025
