Още един юбилей в Opel: Второто поколение на историческите модели Ascona и Manta навършва половин столетие. Представителите на марката със светкавица ни помагат да си спомним за тях с този кратък очерк.
Спортен дизайн, динамично поведение на пътя с максимална ефективност и в същото време идеален семеен автомобил с просторно купе: Днес всеки, който търси тези качества, обикновено се сеща за Opel Astra. Бестселърът в компактния клас от Рюселсхайм впечатлява с емоционален дизайн и място за до петима души с багаж. Изборът от задвижвания е невиждан при друг модел на Opel – включително напълно електрическата, локално беземисионна Astra Electric. И най-мощната, също електрифицирана Astra GSe със 165 кВт (225 к.с.) системна мощност и 360 Нм максимален въртящ момент.
Още преди 50 години клиентите са откривали тези качества при Opel – с фокус върху същественото: комфортно пътуване и максимална ефективност. Те дори са били разглезени от избора: Opel Ascona или Opel Manta? Второто поколение на двата модела дебютира през лятото на 1975 г. Ascona B и Manta B са представени на автосалона IAA във Франкфурт. Те споделят обща техническа основа, но имат различен характер и са насочени към различни клиентски групи. Спортните версии на тези модели впечатляват още повече и постигат международен успех. Ascona B и Manta B доказват, че понякога продълженията могат да са дори по-добри от първата серия!
През 1975 г. Ascona и Manta A отстъпват място на нови поколения
Първото поколение полага основите за успеха на двата модела на Opel. Представена през 1970 г. като новия „среден клас“ на Opel, Ascona A запълня празнината между Kadett и Rekord. Същата година дебютира и новият Opel Manta A, който скоро – както и характерното му лого с морската манта – става култов. С балансирания си дизайн и двата модела бързо спечелват сърцата на стотици хиляди купувачи.
През 1975 г. на пазара се появява второто поколение. Новата Ascona B е видимо по-просторна от предшественика си. Каросерията е с около 20 см по-дълга и с 4 см по-широка; междуосното разстояние също нараства с почти 9 см. Всичко това подобрява комфорта – повече място за краката и раменете, удобни седалки от пяна с отлична амортизация и странична опора. Новоразработеното предно окачване подобрява поведението на пътя и комфорта при пътуване. Удълженото междуосие, по-широките следи отпред и отзад и по-дългият ход на пружините осигуряват балансирано и сигурно управление на последната Ascona със задно предаване.
Конструкторите и дизайнерите на Opel още тогава са знаели как да се фокусират върху важните неща. По-гладката и функционална дизайнерска линия на второто поколение Ascona го доказва. Ефективността също е на високо ниво – въпреки увеличената челна площ въздушното съпротивление и разходът на гориво са намалени. Същото важи и за аеродинамичните шумове – благодарение на подобрената обтекаемост. По-ниската странична линия и с около 20% по-голяма остъклена площ допринасят за по-добро усещане за простор и отличен обзор. И по тази начин – за по-безопасно шофиране.
Manta B е базирана на същата техническа платформа като Ascona B, но е оформена като спортно купе. Тя също дебютира на IAA през 1975 г. Необичайна за класа си по онова време, тя съчетава отлична динамика и управляемост с икономичност и до пет места. Второто поколение Manta се отличава със своя издължен силует, нисък преден капак, щедро остъкляване и големи правоъгълни фарове. Стандартно е включен и интегриран ролбар за по-висока пасивна безопасност.
Opel Manta GT/E, Ascona 400 и Manta 400: Създадени за пистите
Популярността на Ascona B и Manta B се дължи и на множеството им – в това число чисто спортни – варианти. Например Manta Berlinetta предлага елегантна велурена тапицерия, спортни джанти и спортен волан – луксозен спортен дух. През 1975 г. Opel представя Manta GT/E като „колекционерска вещ с динамика и спортен чар“. Моделът изпълнява обещанията си: матовочерен капак, почти изцяло без хром, спортен волан с метални спици. Пълният набор от уреди се простира от оборотомер до волтметър и манометър. По-твърдото окачване и директното управление също радват феновете. Автомобилни изпитатели отбелязват тогава: GT/E със 77 кВт (105 к.с.) и максимална скорост 185 км/ч е наравно или надминава конкуренти с номинално по-висока мощност.
Но едно специално число кара сърцата на моторспорт феновете да бият по-бързо: 400! Още през 70-те Ascona бележи успехи в международните ралита. През 1974 г. Валтер Рьол и Йохен Бергер с Ascona A печелят Европейския рали шампионат, следван от шест национални титли. Върхът за Opel идва през 1979 г. с Ascona 400: С 2,4-литров DOHC двигател с мощност 106 кВт (144 к.с.), дискови спирачки отзад и петстепенна трансмисия, моделът служи като база за рали версия със 191 кВт (260 к.с.), с която Рьол печели световната титла през 1982 г. Ascona 400 Group 4 става последният автомобил със задно предаване, който печели световно рали първенство.
След това „400“ преминава към Opel Manta. През 1981 г. Opel представя Manta 400 в Женева и на IAA във Франкфурт като наследник на Ascona 400. Версията с 2,4-литров 16V двигател предлага 106 кВт (144 к.с.), но състезателната (фаза III) достига около 206 кВт (280 к.с.) – истинска спортна машина! През 1983 г. Ервин Вебер и Гюнтер Вангер печелят Германския рали шампионат с Manta 400. Във Франция Ги Фреклен спечелва титлата същата година.
Най-дълго произвежданото поколение Opel
Manta B остава в производство до 1988 г. – цели 13 години. Това я прави я най-дълго произвежданото поколение от модел на Opel. Тя има впечатляващ коефициент на обтекаемост Сх от 0,352 – по-добър дори отколкото на някои спортни автомобили по онова време. В края на 80-те вече се подготвя нейният наследник: През 1989 г. Opel представя Calibra – красиво спортно купе, което става най-успешното в класа си за 90-те години. С коефициент на обтекаемост от едва 0,26, в продължение на десет години Calibra е смятана за най-аеродинамичния сериен автомобил в света – „световен шампион по аеродинамика“.
