Тази година алфистите от цял свят отбелязват 150 години от рождението на Никола Ромео, неаполитански инженер и предприемач, избрал Милано за свой дом. През 1915 г. той придобива Anonima Lombarda Fabbrica Automobili (A.L.F.A.), основана на 24 юни 1910 г.
След индустриалното преструктуриране, последвало Първата световна война, Никола Ромео задава нова посока на компанията в Портело. Неговата ясна и прагматична визия се оказва успешна – фокус върху създаването на мощни „спортно-туристически“ автомобили и активно участие с водеща роля в международните състезания.
Никола Ромео разглежда състезанията като ключов инструмент за постигане на две основни цели: популяризиране на серийните модели и развитие на технологичен опит на пистата, който впоследствие да се прилага в „туристическите“ автомобили. Той има проницателността да се обгради с изключителни таланти, сред които ясно изпъкват Виторио Яно и Енцо Ферари.
Първият значим състезателен успех за Alfa Romeo е победата в Тарга Флорио през 1923 г. Тя обаче не е достатъчна за Ромео, амбициран да утвърди напълно марката в моторните спортове. Именно затова Енцо Ферари, действайки от негово име, привлича в Милано Виторио Яно – човека, който създава Гран при модела „P2“. Този автомобил извежда Alfa Romeo на върха на международните състезания. Благодарение на успехите на P2 Яно става технически директор и няколко години по-късно разработва „6C“, а после и прочутия „8C“.
Човекът, вдъхнал дух на Alfa Romeo
Всичко започва на 28 април 1876 г., когато Никола Ромео се ражда в Сант’Антимо, близо до Неапол, в многолюдно семейство със скромни възможности. Въпреки финансовите трудности амбициозният младеж продължава образованието си и получава дипломи по строително и електроинженерство в Неапол и Лиеж, Белгия. След престои във Франция и Германия той започва работа с британски и американски компании в железопътния сектор. През 1906 г. основава собствен бизнес – „Ing. Nicola Romeo & C.“ в Милано, като внася разглобени машини от САЩ за строителни цели.
По време на Първата световна война Ромео разширява дейността си, привлича нови партньори. Той поема A.L.F.A., която тогава е в ликвидация, и насочва производството към военни нужди. Това начинание му носи значително богатство и през 1918 г. Ромео отваря компанията за нови инвестиции и я преименува я на „Società Anonima Italiana Nicola Romeo & C.“ Дейността отново е пренасочва – този път към селскостопански и железопътни продукти. Само година по-късно започва и навлизането в автомобилната индустрия.
В края на 1921 г. държавата, чрез банковия сектор, поема контрола върху Alfa Romeo. С това започва нов етап в развитието на компанията. Никола Ромео остава управляващ директор и ръководи прехода благодарение на опита си. През 1928 г. се оттегля от поста, а година по-късно е удостоен със званието сенатор на Кралството – признание за приноса му към италианската индустрия. Никола Ромео умира на 15 август 1938 г. в Магрельо, където се е установил със съпругата си и седемте си деца. Той остава след себе си образа на решителен и далновиден индустриалец.
Днес, в музея на Alfa Romeo в Арезе и по време на международни събития, автомобилите, създадени в епохата на Никола Ромео, продължават да впечатляват и вдъхновяват. Тези славни машини са живо свидетелство за златната ера в историята на автомобилостроенето.
