Ферари и действията им по време на Гран при на Германия получиха очаквания широк отзвук – в голяма степен с негативен знак. Но все пак няколко гласа подкрепиха решението (макар и непризнато официално) на Скудерията, вследствие на което пилотите Фелипе Маса и Фернандо Алонсо си смениха реда в колоната. А най-известният състезател, печелил благодарение на заповеди от бокса, предизвикали приемането на правило за забраната им – Михаел Шумахер – от една страна подкрепи бившия си екип и същевременно призна, че Ферари определено трябваше да се постараят повече, за да не са толкова прозрачни. Първо тонът на състезателния инженер на Маса Роб Смедли бе тотално съкрушен, като накрая той дори се извини на пилота си. А втората неподходяща проява бе дело лично на шефа на Ферари Стефано Доменикали, който упорито върна Алонсо и Фелипе на подиума за обща снимка, която така и не се получи. Чувството за вина нямаше как да се скрие, независимо от всички железни доводи в полза на решението – точно както Шумахер не знаеше къде да се дене на подиума в Австрия през 2002 г., качи Рубенс Барикело на най-горното стъпало на почетната стълбичка и от обичайното му задоволство след успех нямаше и следа.
Затова не е изненадващо, че именно седемкратният световен шампион разбира (най-добре от всички) случилото се във Ферари.
– От време на време поглеждах към телевизионните екрани и видях, че Фелипе е пръв. Чувствах се добре, тъй като той ми е приятел. После чух, че Алонсо е спечелил надпреварата и се зачудих каква стратегия ще да е това. В миналото ме критикуваха за абсолютно същата ситуация. А трябва да кажа, че разбирам [станалото] на 100% и бих направил съвършено същото, ако се намирах в такава ситуация. Защото за какво сме тук в крайна сметка? – риторично попита Михаел в коментар след състезанието.
Преди осем години същия въпрос зададе на тълпата представители на медиите и тогавашният директор на Скудерията Жан Тод. Без да се трогне особено от враждебността на притисналите го журналисти, французите бе категоричен: той е във Формула 1, за да печели титли и нито зли питания, нито освиркванията на фенове са в състояние да го разколебаят. Снощи Шумахер прозвуча като ехо на стария си шеф:
– Борим се за шампионата. Само един може да спечели титлата. Ако в края на годината загубиш само заради тези точки, ще се запиташ – не единствено себе си, но ще се обърнеш към запалянковците, телевизиите, всички журналисти и т.н., защо не се получи? И ако се върнете назад в годините, ще се сетите за други отбори, използвали заповеди от бокса в различни ситуации в последния старт например – съвсем ясни нареждания. Но приети от всички. Тогава са нормални, защото е последното състезание и прочие. Няма никакъв смисъл обаче, независимо дали е последният кръг или предпоследният, или някое по-ранно състезание.
Голямата разлика между случилото се преди време със самия Шумахер и вчерашните действия на Хокенхайм е, че в момента Ферари далеч не са силата от времето на дрийм тима на Тод и Михаел. През прословутата 2002 г. германецът доминираше до такава степен, че водеше след петия кръг (Испания, точно преди състезанието на А1-Ринг) в подреждането за световния шампионат с 44 точки – почти двойно спрямо 23-е на Хуан Пабло Монтоя с Уилямс. След това спечели короната във Франция – през юли, след 11-ия кръг от общо 17 в сериите. А с това изравни рекорда на легендарния Хуан Мануел Фанджо от пет титли във Формула 1.
На фона на това понастоящем Скудерията се намира по средата на нищото: една победа в Бахрейн (първи кръг) за 2010 г., а допреди старта в Германия Алонсо бе пети в класирането за шампионата с 98 точки (водещият Люис Хамилтън бе със 145), а Маса – осми с 67. Затова и очевидно вчера не идеше реч за подсигуряване като преди осем сезона, а за усилие пилотът с по-голям шанс да се върне в битката за титлата. Шумахер разбираше ясно и това:
– В годините, когато ми се случиха такива нещо, водехме толкова много, че хората смятаха подобни действия за ненужни. Бих могъл да се съгласят в известна степен. Но по принцип напълно приемам и съм съгласен със случилото се.
Проблемът, както се оказва при по-внимателен поглед в ретроспекция, почти винаги е бил заради това, че съответните действия са ставали публично достояние. Едва ли има човек, вярващ искрено, че заповеди от бокса реално не съществуват от забраната им до вчера. Скандалите обаче винаги избухват, когато конкретните нареждания са толкова видими, че просто няма как да бъдат пропуснати. Или както заяви през 2002 г. още един ключов човек от дрийм тийма – Рос Браун:
– Щеше да е по-лесно да сменим [реда при] спиранията в бокса. Щеше да е по-лесно нещата да бяха минали по-скрито. Но всеки потаен метод щеше да отнеме заслуженото от Рубенс. Можехме да се опитаме да се прикрием, но не го направихме.
Заслуженото от Барикело неминуемо бе отнето, така че може би щеше да е по-добре да го бяха направили завоалирано, защото и до ден днешен случаят от Австрия се цитира кога с повод, кога без и хвърля сянка върху едно иначе невероятно представяне. Сигурно заради това и самият Шумахер е стигнал до определени изводи:
– Вероятно трябва да се справяш [с такива ситуации] не чак толкова очевидно, да стане хубава битка, но целта е само една. А тя е да се спечели шампионата.
В неговата лична статистика тази цел е постигана толкова, колкото никой друг в историята не е успявал: 7 пъти. Колкото и да се връщаме в миналото, реалността е, че Михаел Шумахер е бил седем пъти на върха във Формула 1, а точно заради това познава толкова безкрайно добре механизма да се стигне дотам. А по пътя просто няма място за компромиси.
