Петер Заубер за компанията си 40 години след основаването й – продължение.
– Как работехте в онези дни? Кой конструираше моделите, кой ги произвеждаше?
– Всичко започна с общо двама души. С1 се роди в мазето на къщата на родителите ми от наистина добра идея. Базата на този автомобил бе един Брабам за Формула 3, като имахме още двигателя и скоростната му кутия. Създадохме за него ново двуместно шаси с всички необходими допълнителни елементи. С1 бе много по-добра кола, отколкото онези, срещу които се състезаваше. Благодарение на това спечелих швейцарския шампионат за спортни автомобили през 1970 г., а аз лично никога не съм бил особено талантлив пилот.
– Как се развиха нещата след това?
– С2 се роди на същия принцип, но за С3 всяка част бе наше лично творение. Основата, както и за предшествениците му, бе тръбна рама. Тогава вече бяхме екип от четирима души, включително един приятел от училище, следващ инженерство по това време. Той отговаряше за дизайна, аз споявах и заварявах. За С4 и С5 за първи път използвахме алуминиев монокок – също наше дело. От С3 нататък Paucoplast отговаряха за шасито, като и до днес работим с тях. Беше крайно напрегнато време.
– И постепенно се изграждаше сътрудничество с Мерцедес-Бенц.
– Да, то започна през 1984 г. и всичко бе безкрайно деликатно в началото. Автомобилният спорт все още бе тема табу в Мерцедес в онези дни заради тежкия инцидент в Льо Ман от 1955 г. Но една невероятна група инженери от Мерцедес ни помагаха в свободното си време, докато накрая станахме официален заводски отбор на Мерцедес-Бенц през 1988 г.
– За което важна роля изиграва професор Вернер Нифер.
– Професор Нифер бе председател на борда тогава и бизнесмен от старата школа – трудно бихте открили такъв човек в днешните компании. В онези години аз работех с Мерцедес без договор, просто си бяхме стиснали ръцете с професор Нифер и това струваше повече от което и да е парче хартия с надраскани върху него подписи.
– Каква е историята на Сребърните стрели?
– През март 1989 г. нашите тъмносини Заубер-Мерцедес С9 бяха готови за първото си състезание на Сузука. Професор Нифер искаше да боядисаме колите сребърни, но имаше сериозна съпротива от страна на колегите му в борда, тъй като за тях шансовете ни за успех не бяха напълно изяснени. Професор Нифер ме помоли да направим един сребърен автомобил и да го закараме на автомобилния салон в Женева, където трябваше да се състои ключовата среща. Всичко ставаше много бързо, но той изведнъж сложи ръка на рамото ми и каза: Ужасни са така, смени цвета! Всичко бе надлежно пребоядисано, но тихомълком. Така се възродиха Сребърните стрели. Спечелихме двойна победа на Сузука, взехме титлите при пилотите и конструкторите с световния шампионат за спортни автомобили, бяхме първи и втори и в Льо Ман. Оправдахме доверието.
