След третия си пореден подиум, спечелен в Гран при на Европа, световният шампион във Формула 1 Дженсън Бътън вече се подготвя за домашната си надпревара. Той разказа за преживяното във Валенсия и за предстоящото състезание на Силвърстоун в интервю за официалния си уебсайт.
– Трети последователни подиума – едва ли си очаквал място на почетната стълбичка от седми на грида?
– В този спорт никога не се знае. Бях наясно, че няма да е лесно, но никога не съм се съмнявал в способността си да направя хубаво състезание. И точно това се случи – направих добър старт, имах страхотна битка с Роберт Кубица почти през цялата първа обиколка, като заобиколихме Марк Уебър. След това бях перфектно позициониран, за да се възползвам максимално от възможността за внезапен питстоп при излизането на колата за сигурност.
– Какво се случи тогава? Бързо разбиране между теб и инженерите?
– Да, те вече ми бяха казали по радиото, че ако излезе кола за сигурност ще вляза в бокса. Така че когато получих реалното съобщение за сейфти кара, точно приближавах входа на питлейна и бях вътре моментално. Още едно невероятно подреждане на нещата, което буквално ми направи състезанието.
– Излезе зад Заубер-а на Камуи Кобаяши, който не бе спирал за гуми – искаше ли много да го изпревариш или беше доволен да стоиш зад него и да чакаш?
– Докато се движехме зад колата сигурност, попитах инженерите за максималната скорост на Камуи, която ми показа, че ще е трудно да го задмина. Вероятно беше възможно, но състезателното му темпо всъщност си бе съвсем добро. И макар ситуацията да означаваше, че не мога да гоня Люис [Хамилтън], нямах проблем с позицията си зад Кобаяши. А и на практика бе невъзможно да го доближа достатъчно. Знаехме, че той ще трябва да спира в пита и просто изчакахме. Определено си беше тактическа игра.
– Направи най-бързата обиколка в края на надпреварата – това знак на разочарование ли беше или чисто удоволствие?
– Определено последното. Както вече казах, оставането ми зад Кобаяши не ми провали състезанието, тъй като бях наясно, че ще взема подиума. Но след като се озовах на чиста писта, беше страхотно удоволствие да карам колата колкото позволява. Просто се забавлявах в последните обиколки, честно казано. А най-бързият тур бе просто чудесен бонус.
– Преполовихме сезона и идва Гран при на Великобритания, а този уикенд ще се проведе фестивалът на скоростта в Гудууд. Как се чувстваш по отношение на двете събития?
– Нямам търпение да дойде Гудууд. Тази година ще карам два известни Макларън-а. Единият е шампионският МР4-28 на Люис от 2008 г. Странно е, но макар да е изминало малко време от тогава, човек някак си забравя колко много аеродинамични компоненти имаше по автомобилите. Болидът от 1008 г. е последен от една цяла ера – и най-успешният. Изглежда фантастично, направо е зъл! Но автомобилът, който нямам търпение да подкарам, е на Ален Прост от 1986 г. – МР4-2С. Вече ми взеха мерки за седалката. Но светът просто се променя, когато седна в тази кола. В кокпита няма странични защити, мога да докосна раменете на окачването, мога да пипна дори пода. Момчетата от онази епоха са били наистина храбри, за да се състезават в тези болиди. Наистина страхотен автомобил. Що се отнася до Силвърстоун – с Люис водим битка в шампионата и се надявам да дадем на британските фенове нещо, на което да се радват. Особено пък след като отпаднахме от световното по футбол. Миналия сезон имах удоволствието да отида на Силвърстоун като лидер в шампионата и трябва да кажа, че вниманието, което получих, както и броя хора, крещящи името ми, спиращи ме за автографи и така нататък, беше феноменален. Сега допълнителният бонус е, че ще съм там като световен шампион – първата ми надпревара у дома като шампион. Ще е брилянтен уикенд. Силвърстоун е уникална писта в календара. Феновете са не само запалени, но и отдадени на спорта, наистина информирани. Атмосферата там винаги е уникална.
