Прочутата фраза „It is the economy, stupid!“, която се превежда като „Това е икономиката, глупчо!“ бе ключът, с който Бил Клинтън спечели президентската кампания през 1992 г. срещу Джордж Буш. Днес тя може да се перифразира като „Това е издръжливостта, глупчо“ и да се отправи към всеки, който е смятал, че в Льо Ман трябва да си бърз, за да спечелиш.
Така започва своят разказ за тазгодишната денонощна надпревара нашият пратеник на състезанието Димитър Янев. Той е българин, но живее от години в Дания.
Днес ще ви предложим един разказ на човек изживял Льо Ман заедно със своя баща, който пък засне почти всичко най-важно в тазгодишното състезание, отново наблюдавано от хилядна публика, дошла и от Дания, точно като тях.
Копенхаген, Дания
9 юни 2010 г., 9:00 часа
Старт
24 часа зад волана – какво ли изживяване е това? Ако те могат да карат с 240 км/ч средна скорост, ние ще можем ли да го направим със 100?
Автомобил: Ауди A4 3.0 quattro S-line
Ръми. Сутрешният трафик се е поразредил, пълна газ (в рамките на разумното, разбира се – глобите са солени и най-важното, трябва да се платят!). Планът за днес е точно 1000 км: Копенхаген-Хамбург-Бремен-Дортмунд-Кьолн-Люксембург-Еш-сюр-Алзет. На един дъх взимаме първите 160 км до ферибота, пием кафе и зяпаме през борда.
Фемарн, Германия
11:30 часа
В Германия времето е още по-зле, започва да вали сериозно. Леко дразнещо е, че има постоянни отклонения заради ремонти на платната, не напредваме по план.
Задръстванията около Хамбург и Бремен са световно известни и неизбежни. На няколко места все пак успявам да „поопъна“ двигателя, който под 140 км/ч като че ли работи на празен ход. Колата живва малко и особено на дългите виражи е удоволствие да усетиш как работи куатрото в комбинация със спортното шаси.
Дортмунд, Германия
16:00 часа
Питстоп за гориво, почистване на предното стъкло и вуртсчета с горчица
Баща ми сяда за пръв път зад волана, леко е нервен и очевидно се чувства дискомфортно. Това не е познатият Голф на газ. Не е свикнал да използва огледалата, круиз контрола и навигатора, не чувства скоростта. След 3 минути кара със 170 на пета, след което вижда спидометъра, шашва се леко и намалява на 90… Продължава да вали сериозно.
Кефят ме тия „тъпи шваби“: карат концентрирано, дълго и бързо. Много бързо… ВСИЧКИ до един спазват неписаните autobahn-правила: отдръпват се вдясно, когато си очевидно по-бърз, без резки и непредвидени движения. Абсолютен контрол, железен ред и дисциплина.
Започва да ми просветва защо в последните 40 години са царете на Льо Ман: Порше – 16 победи, BMW и Мерцедес по 1, Ауди – 8 (засега). Но и те не са безгрешни. Очевидно. Дъждът е спрял но задната чистачка не разбира това. Reset, не помага. Караме си така…
Около 20:30 ч. се врязваме в Люксембург, пътят е гладък и чист, трафик няма. Много приятни хълмчета, лек сумрак, фаровете режат като скалпели.
Скоростта е около 160, на един ляв вираж изведнъж се вижда нещо паднало на пътя (желязна скоба, лайстна?). Баща ми успява да кривне леко, но все пак „нещото“ изтрополява отдолу и изчезва назад. Тишина в колата! Никакви очевидни поражения, абсолютна стабилност, колата продължава като по релси. След около 2 км все пак спираме да проверим. Страхотна изненада, задната дясна гума е на кифла (колкото 235/35/18 може да бъде кифла де, тоест просто е леко изтумбена отстрани), а ние нищо не сме усетили. Слагаме резервната гума (от тия, дето може да се кара само до 80) и колата изведнъж става комична. Заприличва на бодибилдър с патерица. Дотътряме се до хотела в Еш-сюр-Алзет.
В центъра на града сме, няма никой по улиците (а е само 9 часа). След около 10-минутни мъки човекът на рецепцията разбира, че имам проблеми с колата и ми съобщава щастливо, че „гаражист“ на Ауди има, но е на другия край на града, далеч! Далече, далече – около 2 км според картата. Как да му обясня, че за да се поправи гума, изобщо не е задължително да бъде Ауди сервиз. Но утре ще го мислим. Излизаме да пием по бира навън (ресторантът на хотела отдавна е затворил, разбира се: „В този късен час, мосю…“) Единственото, което намираме отворено, е гротескно-неоново осветен кебаб расторант с лееща се чалга (!) и малко кафе, където усмихната лелка ни сипва чудна местна бира и някакви замразено/препечени French toast with jambon. (В този късен час, мосю…)
Еш-сюр-Алзет, Люксембург
10 юни 2010 г., 09:00 часа
Старт, смяна на гуми
„Но, но – вери денжарос, мосю!“ Никой на иска да поправя гумата и аз все повече се съгласявам с тях – очевидно се е споминала, за моя радост не в първа младост. 372 евро по-късно се сдобивам с 2 чудни DUNLOP SP SPORT MAXX и продължаваме към Льо Ман.
Френските магистрали са перфектни и платени, шофьорите обаче са далеч от истината. Движението в Париж и особено около Триумфалната арка е още едно потвърждение на мнението ми за тях! Всички влизат в кръговото смело, весело и безотговорно, а излизането е пълен мрак. Пием бира и pernod в бара на хотел Мontfleuri (където бях гост 2 години по-рано) на 200 м от арката и завършваме с по един захаросан крем брюле. Келнерката ни се смее! Но стига туризъм, напред към Льо Ман.
Льо Ман, Франция, Camp Beausejour
10 юни 2010 г., 22:00 часа
Питстоп
Още на входа на града тръпки полазват по гръбнака ми, мирише на гуми и спирачки. Безброй екзотични спортни коли цепят с рев и ксенонови фарове мрака. Полицаи пият нещо в картонени чаши и викат: „Але, Але…“ Атмосферата е неописуема!
На входа на Camp Beausejour три двуметрови рижави бирени шкембета в сини тениски с надпис „Security“ ми се усмихват весело. „Hej, velkome til!“
Като за зайци, палатката ни (предварително разпъната и номерирана) съвсем случайно се оказва на 50 м от входа на огромна (20х50 м) тента, от която се лее весел датски фолк-рок тип Щурците. До тентата има паркирани 3 огромни тира и единият подозрително ми прилича на зелена цистерна с познат надпис. Както е известно след Том Кристенсен и Михаел Лаудруп, датчаните най много обичат хер Карлсберг. Ясно – няма да се спи!
(следва продължение)
