Седем подиума в седем състезания е второто най-впечатляващо постижение на Люис Хамилтън в дебютния му сезон във Формула 1. Кое е най-впечатляващото? Без съмнение двете победи в Северна Америка. При това в два последователни уикенда.
Това, че 22-годишният младеж е талант, който се появява изключително рядко, може би веднъж на поколение, е несъмнено. Че е най-добре подготвеният пилот, някога появявал се във Формула 1, вече е даденост. Но едва от Монако – където спечели великолепно второ място след съотборника си и двукратен световен шампион Фернандо Алонсо – стана ясен истинският обхват на подготовката на Люис.
Къде е ключът. Първо преди въобще да застане на старт той бе “навъртял” изключително голям брой надпревари, прекарвайки почти всеки свободен момент през последните около три години на симулатора на Макларън. Големият въпрос е колко всъщност е това число.
Някои източници – и вътре, и извън Макларън – споделиха с мен в Канада, че Люис е изкарал 1000 часа на машината; според други е навъртял 2000 часа на симулатора за три години. Като се има предвид, че едно състезание трае не повече от два часа и приемайки, че по принцип безпогрешните ни източници са прави, това означава, че Хамилтън е застанал тази година на старт в Мелбърн с еквивалента на поне 500 надпревари зад гърба си, а може и да са около или над 1000!
За да се види това в перспектива, да си припомним, че Рикардо Патрезе държи рекорда за най-много стартове във Формула 1 – 256, отнели му 17 години от 1977 до 1993 г. Михаел Шумахер (1991 – 2006) се състезава в общо 249, много от които по различни причини без да имат пълна продължителност от по два часа.
В момента най-опитните пилоти на грида са Рубенс Барикело (240) и Дейвид Култард (218).
Има, разбира се, хора, които поддържат тезата, че изкараните на симулатора часове и истинският опит са отдалечени на светлинни години; че не може да има сравнение между двете неща. Това твърдение обаче би означавало, че машината (която се помещава в тъмна стая дълбоко в недрата на технологичния център на Макларън, излязъл последно някъде към милиард долара) е по-усъвършенстван гигантски Плейстейшън с няколко програмирани писти в него. Оказва се обаче , че той очевидно не е това, а нещо много различно.
От дълго време е факт, че нивото и честотата на промяна и развитие на технологиите във Формула 1 надхвърлят това в космическата индустрия, а за авиационния бизнес вече въобще не се говори. Затова при положение, че болидите за Гран при имат по-големи възможности от изискваните да се изпрати човек на луната, то не е ли това достатъчна причина симулаторите в F1 да са дори още по-модерни от използваните за трениране на пилоти на Боинг?
Точните данни за симулатора на Макларън, построен и развиван в рамките на цели осем години на обща, но непотвърдена цена от 50 млн. долара, са естествено тайна. “Не е нещо, за което бихме искали да говорим, защо да разкриваме което и да е от технологичните ни предимства?”, бе отговорът на важен човек от Макларън, когато бе запитан за симулатора. Информация обаче все пак изтича и от наученото се знае, че системата се състои от предна част от истинско шаси на Макларън, монтирано на хидравлични устройства.
Няма двигател, но шумът се възпроизвежда реалистично от аудиосистема, а върху гигантски плазмен екран се прожектира избраната писта в реални цветове.
Според други информации 15 софтуерни експерти са подобрявали непрекъснато програмите на симулатора, използвайки данни събирани в реални състезателни условия с години. Всички писти – и от календара, и допълнителните използвани за тестове – са превърнати в триизмерни изображения в системата и се кара с очила като в I-Max кино. Това става с помощта на видео картина, генерирана от автомобили и хеликоптери и с използването на сателитен материал. Предвидени са всички възможни променливи: искате промяна ъгъла на крилото с 1 мм – никакъв проблем; преместване на 10 кг баласт напред – свършено; сравнения между твърди и средно твърди гуми – просто; мокър Нюрбургринг – само решете колко мокър ви трябва. Всичко е възможно, появата на нещо ново и неизвестно единствено отнема малко повече време за разрешаване.
Програмите акуратно симулират износване на гумите и сравнение на поведението на студени и гуми в работна температура, както и настройки на системите за подпомагане на пилотите. Една малко известна история илюстрира точността на устройството: преди известно време Мика Хакинен се заигра с идеята да се върне във Формула 1. Денис го завел при симулатора и по време на сесията си финландецът ударил предпазна бариера. Обратният удар едва не му строшил китката!
По принцип, когато някои от отбора на Макларън говореше за редовните посещения на Люис във фабриката, се приемаше, че младежът разговаря с инженерите и механиците като част от процеса на обучение, обещан му от Денис, когато Рон взима решение да подкрепи състезателя.
Няма съмнение, че такива разговори в програмата е имало, но при предлаганите от симулатора възможности посещенията на Люис едва ли са преминавали в присъствие единствено на инженерни брифинги. Всъщност за да покрие половината от 2000 часа, за които се говори, че е изкарал на симулатора, Хамилтън е трябвало да бъде на машината приблизително 10 часа седмично в продължение на две години. Това прави две състезателни дистанции всяка седмица за 24 месеца, като това обяснява редовните визити на Люис в технологичния център.
По това време се предполага, че един друг пилот на име Кими Райконен, който също е разполагал с достъп до симулатора, е избрал да игнорира потенциала на системата, тъй като вярвал, че подобни “сламки” са му под нивото.
Но тогава Кими осъзнал какъв талант притежава Хамилтън. Възможно ли е това да е причината, поради която финландецът реши през август 2005 г. да напусне Макларън, за да отиде във Ферари? Ако да, вероятно това е доста мъдро решение, защото Хамилтън вече води с десет точки на Алонсо след едва седем кръга от шампионата, в който има общо 17 старта.
А вдигна ли Хамилтън летвата за влизане във Формула 1? Дали всяко дете с достатъчно природен талант, за да бъде помислено дали не си струва да отиде в F1, ще трябва да прекара хиляди часове не безумно скъпа машина само, за да стигне първа база?
Ако теорията се окаже вярна, то прогнозите за не-британските пилоти ще са доста мрачни, защото кой друг освен Великобритания, Германия и Италия (основните нации в шампионата) би могъл да предложи подобно съоръжение на малките таланти? Природните дадености няма повече да са достатъчни. Ще е нужно достатъчно добрите деца да се откриват на малка възраст в страна с подобни възможности, тъй като кои родители биха позволили на 13-годишното си хлапе да измине огромни разстояния, за да изкара хиляди часове в мрачна стая в чужда държава?
Хамилтън заслужава всеки успех, който постига: работи упорито в картинга, Формула Рено и Формула 3, в GP2, печелейки непрекъснато титли. Той е и дете на ерата на Плейстейшъна, така че не е изненадващо, че се е справил със симулатора толкова добре. Изглежда е чудесно момче, което притежава мозък на състезател и е извадил възможно най-много облаги от научния подход. Без съмнение е най-големият таланта, появявал се във Формула 1 откакто Михаел Шумахер влезе в този свят през август 1991 г. И като се сетих за това – ако Шумахер се оттегли, за да избегне директен сблъсък с Кими, то сега знае, че това може би щеше да му е най-малкият проблем. Защото на старта на Гран при на Австралия през март Люис изглеждаше така, сякаш бе карал във Формула 1 половината си живот. Което, разбира се, е вярно във виртуален смисъл.