Срещата ни с Рон Денис е уредена от пресслужбата на Уест Макларън Мерцедес точно за 11,30 ч в мини ресторанта на Макларън на пистата Херес де ла Фронтера, малко след като бе представен новият МР 4-15.
В 11,33 Денис слиза по стълбичката от втория етаж на буса-офис и идва на масата в сивото си спортно яке без яка на Хуго Бос. Надписите на спонсори личат дискретно върху дрехата. Сяда на масата, бързо поръчва на едно от пресаташетата кафе и вода, усмихва се леко, прибира си часовника ТАG в ръкава и казва: ”Готови ли сме?”
Незабавно му задавам първия въпрос и въпреки че той леко въздъхва, като го изслушва, започва да обяснява с типичния си леко приглушен тон нещата, такива каквито ги мисли.
– След края на миналогодишния сезон не променихте ли поне малко възгледите си относно политиката на абсолютно изравнен статут на двамата си пилоти?
Не мисля, че хората разбират (след кратката въздишка). Ако вие работите за един екип, нека оставим Формула 1, и някой ви каже, ти си номер едно, ти – две, три, четири… Психологическият ефект е пълна демотивация на всички хора. Защото те знаят, че не могат да бъдат №1. По-важното е да имате компания, която може да бъде конкурентноспособна. Ако имате тенис екип с двама състезатели – №1 и №2, имате тенис ракети и ги изпитвате преди състезание. Давате по-добрата на по-добрия и така поставяте втория в много неизгодна позиция, защото му давате по-лоша екипировка.
Ако имате тим в Гран при, вие имате не двама, а стотици служители.
И ако всички тези хора знаят, че този е №1, онзи №2, вие поставяте в неизгодна позиция цялата онази част на тима, която работи за втория. Вие казвате, че всеки от тях е малко по-лош от човека, който заема същата позиция при другия пилот.
Нашата “култура” е, че всеки детайл, всяка част от нашия екип, всеки момент от процеса на изграждане трябва да бъде перфектен. Ако имате равностойни пилоти, всичко е OK, но как ще постигнете това ниво, когато има някой, който е по-малко важен.
Критиците ни казват, че това момче е взело точки от онова момче. Да, така е, но ползата, която тимът ни има от това съперничество е много по-голяма от загубата на няколкото точки. Това е нашата гледна точка. Статусът на №1 обикновено се изисква от пилотите, не от тима, но аз си мисля, ако аз съм най-добрият пилот, защо ми е това предимство. Ако аз съм най-добрият, ще го покажа в колата, защо ми е това предимство – нали аз съм най-добрият, вярвам, че съм най-добрият. Защо ми е да искам да имам този статут. Това е философията ми.
Доволен ли бяхте в такъв случай след края на миналата година?
Никога не сме щастливи, ако не сме спечелили и двете световни титли, макар че много хора смятат титлата при пилотите за 10 пъти по-важна от тази при конструкторите. Но за един тим титлата при конструкторите носи голямо удовлетворение. Ние бяхме много недоволни от онова, което се случи в Малайзия и винаги ще го помним с болка. Но преди това много пъти направихме грешки и затова изпуснахме титлата при конструкторите много преди Малайзия, макар че това стана точно там. Има тънка разлика, разбирате ли я. Но оставихме всичко зад гърба си и продължаваме напред, това е нашата работа. (маха с ръце “всичко” зад себе си).
Какъв е вашият коментар относно съмненията за легалността на вашата нова изпускателна система, появиха се такива коментари?
Така ли (усмихва се)? Не съм виждал подобно нещо. Вие вярвате ли в това? Разузнаването във Формула 1 винаги съобщава за нещо извън правилата в топ тимовете. Въпросът е, че ако сте в лидерски тим, трябва да го приемете или да се примирите да не сте лидер, който никой не оспорва. Всички екипи на върха са много силни, всички са много конкурентноспособни, на изключително високо ниво, и са много подозрителни един към друг, винаги готови да се обвинят един друг и пред управлението на спорта. Границите на възможното са толкова близко за всички, че е много лесно да ги прекрачиш. Но ние винаги сме “под”, а не “на” границата на позволеното, защото ние трябва да бъдем абсолютно сигурни, че не може да има нито една интерпретация, положителна, или отрицателна, която ни поставя под съмнение. Не е сериозно да се подхожда по друг начин.
След Малайзия ’99 не мислите ли, че може да доближите границата малко?
Не! Защото в живота си, изобщо, не може да вървите напред с един такъв негативен, лъжовен товар на гърба си. Разбирате ме, нали. Не може да успеете, ако се страхувате, че сте преминали закона, а трябва да се концентрирате върху работата си. Когато отидохме в Япония изградихме стена около себе си, искахме да запазим Мика и Дейвид от цялото ненужно напрежение. Не говорихме, не обсъждахме повече онова, което се случи, а то бе лошо за Формула 1. Но го оставихме зад гърба си и продължихме напред. (“отмята” с ръце всичко зад себе си).
Влошиха ли се връзките ви с Ферари, с ФИА?
Формула 1 е много, много оспорвана. Много по-лесно е да се сравнят възможностите на двама пилоти, но е много по-трудно да се сравнят възможностите на механиците, на хората в екипите, на целите компании. Всеки във Формула 1, особено в успешните екипи, е състезател по природа. Той носи състезанието в душата си и е състезател дори в дома си. Неговата отправна точка е върхът. Той не може и за миг да загуби, защото се превръща в губещ. То е като с един футболен мениджър пред камерата или боксьор, който е победител и извън ринга.
В една такава борба, която ние водим помежду си не може да не прехвърчат искри.
Иначе като хора сме много приятелски настроени. Когато сме насаме и с момчетата Ферари си говорим за живота, за семействата, за всичко. Но излезем ли на пистата с тима си, ставаме слепи и агресивни, желаем неуспеха на тези момчета. Така е, но това е нормално.
Увеличаването на напрежението извън пистата го предизвикват Макс (Мозли) и Бърни (Еклестън). Те са много щастливи да сипят малко бензин в огъня и да разпалят страстите във Формула 1 (с усмивка и много жестове говори разпалено). Бърни идва при мен и ми казва: “О, Рон, ама, разбира се, онези от Ферари лъжат, ти имаш право, така, така”. После отива при Ферари и им казва – “Ами как, вие сте прави, така, така”. Макс пък казва точно обратното. После си разменят ролите, като в едно чудесно шоу. Адреналинът се вдига и това е нормално, за да върви бизнесът.
Възможно ли е някой друг – Джордан или Ягуар да се намеси в борбата за титлата между вас и Ферари тази година?
Когато анализираме всички данни от пистата и извън нея, и след това ме попитате дали всеки може да бъде шампион, моят отговор е “Не”. Говорим за цялостна преценка от аналитична, статистическа, техническа, балансирана гледна точка. Ако виждате така нещата и оценявате нивото на една марка по този начин, разбирате, че оценката за една компания се формира от нивото на всички тези компоненти по отделно и всички те трябва да са най-високото възможно стъпало. А развитието на една компания на такова високо ниво е най-важното според мен. Издигането на една марка до това ниво е ужасно трудно. А запазването на това ниво е още по-трудно.
При Джордан наистина има различна атмосфера. Той самият създава една лекота, виц в нещата. Самият той е много атрактивен. Така постигна чудесни резултати, но аз мисля, че в много от компонентите точно по-тази причина те никога няма да достигнат до най-високото ниво. Подобни марки могат да блеснат за момент, дори да спечелят, но не мисля, че могат да успеят наистина в комплекса от нещата, да изградят наистина голяма марка.
Какво ще се случи във Формула 1, ако се осъществи голямата сделка за сливането на Даймлeр-Крайслер и ФИАТ, особено на фона на обявеното 40% влизане на Даймлер-Крайслер в Макларън.
Трудно се коментира нещо, което витае така неопределено. Обвързването ни с Даймлер Крайслер е важно за нас не толкова във Формула 1, колкото за глобалната ни интеграция и издигане на нивото на компанията. От друга страна в рамките на една компания понякога съществува много по-силна конкуренция, а и един тим е свързан с много компании, чието ниво и интереси са част от самия екип.
Кой са новите “участници” във вашия тим тази година?
Имаме нови партньори, а някои като Шуко разширяват много участието си при нас. Имаме нов технически партньор в лицето на Кития, това е едно от поделенията на IBM. Спонсорите ни остават, а прибавихме още Дойче Телеком, но тяхното лого на екипите на пилотите ни е все още малко, защото те и сега имат достатъчно промоционни дни през годината, а връзките ни със спонсорите са отдавна и много добри.
