(по материал от Business F1)
Неделя, 10 септември 2006 г., Монца. В момента, в който Михаел Шумахер пресече финала и спечели Гран при на Италия, подчинените на пресаташето на Ферари Лука Коладжани започнаха да раздават лист хартия на журналистите пред моторхоума на отбора. Това беше пресрилийсът, оповестяващ оттеглянето на най-успелия пилот в историята на спорта, който все още бе във върхова форма и се бореше за световната титла. Коладжани бе получил изключително точни инструкции от президента на Ферари Лука ди Монтедземоло какво и кога да го направи.
Изборът на точно този момент беше странен, тъй като Шумахер се канеше лично да оповести решението си на пресконференцията след награждаването на подиума. Обикновено комюникета се раздават след или по време на обявяването на новина, но много рядко преди това. Така че половин час по-късно Шумахер обявяваше нещо, което всички вече знаеха.
До момента на разгласяването на дългоочакваната новина никой не знаеше какво точно ще стане. Шумахер не искаше да се оттегли, не и точно този ден. Според него той все още беше в достатъчно силна позиция, за да се наложи. Но Монтедземоло му беше определил Монца като краен срок преди много време (изрично против желанието на Жан Тод) и алтернативите бяха или да кара заедно с Кими Райконен през 2007 г., или да се оттегли.
Преди години никой не би се осмелил да нарежда на Михаел Шумахер какво да прави. Той беше Кралят на Формула 1 в продължение на 12 години. Това не се нравеше особено на Монтедземоло, който се придържаше към гледната точка на Енцо Ферари, че пилотите са служители, изпълняващи повелите на работодателя си. Подходът на Тод бе различен – той разглеждаше водещите фигури в отбора, включително Шумахер, като близки приятели. За 11-те сезона, през които Шумахер караше за Ферари, Лука беше настоял на своето един-единствен път. Този път беше повел битка с намерението да я спечели.
Преди 6 години, воден от желанието си да осигури най-добрия шанс за отбора си да печели, Лука беше пожелал да привлече Мика Хакинен за съотборник на Шумахер. Но тогава намерението му бе блокирано от Шумахер и Тод. Сега обаче бе решен да се наложи. Той искаше Райконен и ако цената за това беше напускането на Шумахер, бе готов да я поеме. Шумахер не беше просто изместен от Ферари, той не беше готов да продължи при предложените му условия. В резулатат на това беше решил, макар и неохотно, да се оттегли. Избраният момент беше добър – той си отиваше докато все още бе във върхова форма.
Естествено при дадените обстоятелства и двете пресконференции бяха тъжни събития. Шумахер беше мрачен, очевидно не виждаше повод за радост в оттеглянето си. Но той се придържаше към фирмената линия и не даде израз на чувствата си. От друга страна вече обявеното решение не му беше оставило място да маневрира. Последното беше сторено по изрично нареждане от Монтедземоло, искащ да демонстрира че той, а не Шумахер, командва.
Шумахер бе на 37 години и според Монтедземоло бе преминал “срока на годност”. Както отбеляза Вили Вебер, “Михаел откри, че вече не притежава влиянието, което си мислеше, че има във Ферари”.
Отброяването на дните до оттеглянето на Шумахер бе започнало на 25 август 2005 г., когато Райконен подписа едногодишна опция, даваща право на Ферари да сключи в рамките на определен период договор с него при заплата от около 45 милиона долара за 2007-2009 с допълнителни опции за продължение след това. Цената на опцията така и не се потвърди, но според слухове бе около 5 милиона.
През лятото на 2005 г. мениджърът на Райконен Дейвид Робъртсън се готвеше да преговаря с Рон Денис за бъдещето на финландския пилот. Според Робъртсън преговорите щяха да са съвсем кратки. Договорът изтичаше, но Денис имаше опции за подновяването му. Проблемът беше, че ако Рон подновеше договора, според договорените опции трябваше да плаща 60-70 милиона долара на година до 2009-та. Рон не искаше да плати такава висока цена, макар че желаеше Райконен да продължи да кара за отбора му. Робъртсън бе изненадан, че Рон отказва да упражни опцията. Изглежда Денис нарочно я е оставил да изтече с намерението след това да поднови преговорите на чисто, тъй като според него Кими нямаше къде да ходи. Но Робъртсън бе доловил недоволство и разцепление в Макларън – Нюи бе пред напускане и съществуваше вероятност и Томбазис да си тръгне. От друга страна смяташе, че повечето от проблемите на Ферари бяха свързани с гумите и разрешими и знаеше че Рос Браун и Рори Бърни не бяха станали внезапно лоши инженери. Затова Робъртсън не прекрати преговорите с Денис, а му каза, че ще се видят отново. (следва)
