пратеник на сп. Club F1 за Гран при на САЩ
Снимки:Arthur Thill ATP Sportnews Luxembourg, Getty Images Shell
Точно в деня в който започна 14-ата си година начело на Скудерия Ферари Жан Тод ме прие на тази среща като пратеник на Club F1 заедно с френски и американски колеги. Може би вдъхновен от явното превъзходство на отбора точно през този уикенд в САЩ, Тод този път говори и за живота си, и за сина си, нещо, което наистина не се случва често.
– Г-н Тод, нека започнем с това остава ли Михаел Шумахер или не, какво е наистина ситуацията?
– Михаел е свободен да реши какво ще прави. Ние искаме да го запазим. Но още преди известно време сме се разбрали, че това е негов избор. Надявам се до няколко месеца той да обяви своето решение. Нашата част от това решение е да му предоставим конкурентноспособна кола. Може и да ви звучи невероятно, но той е ужасно жаден за победи, за успехи. Освен това обича тима си, обича Ферари и след лошата за нас 2005 г. иска реванш.
– Като ви слуша човек излиза, че по-скоро ще остане, по-голяма е тази вероятност?
– Не бих искал да навлизам в проценти или в прогнози.
– Но от това зависи ангажирането или не на друг голям пилот?
– Част от нашия екип е в преговори и с други пилоти наистина, но това е част от този бизнес. Няма нищо нередно или нечестно.
– Ще остане ли Фелипе Маса – той поиска още една година, за да покаже себе си?
– Фелипе е изключително амбициран. Ние му предоставихме наистина уникална възможност и аз се радвам на неговите резултати. Имаме опция да го задържим още един сезон. BMW му предложиха дългосрочен договор, но ако ние се възползваме той иска да приеме нашата опция. Много хора смятат, че Фелипе е във Ферари, защото моят син му е мениджър. Това е глупост. Всъщност отговорността по ангажирането му е на Стефано Доменикали, нашия тим мениджър, Михаел бе един от първите хора, които ми говориха за него, а онова, което показва, е наистина впечатляващо.
– По всичко изглежда, че ще запазите тима си и през 2007 г.?
– Не ме вкарвайте в подобни заключения. Казах ви, във Формула 1 нещата се променят постоянно, водят се разговори.
– Как точно да си обясним по-високата скорост на вашата кола през тази година особено на правите? Двигателят ви V8 е смятан от мнозина за най-добрият?
– Не зная с каква мощност разполагат останалите, а и исторически погледнато Ферари винаги се асоциира с 12-цилиндрови мотори, но напоследък наистина напреднахме много и при “американските” агрегати. Скоростта обаче изобщо не е резултат само от работата на двигателя. Още през зимата с първите опити на новия мотор постигнахме на Фиорано време на обиколка с точно 4 десети от секундата по-слабо от това с колата отпреди една година, а разликата в мощността бе 200 к.с. Някои хора смятат, че понеже имаме опит в серийните коли сме по-напред, но това не е точно. Болидът ни като цяло е по-добър, гумите са напълно различни.
Има много фактори, които влияят за това представяне. Аз съм много по-доволен от факта, че имаме много малки повреди в двигателя, което бе най-голямата ни грижа.
– По-малки ли са разходите ви по агрегата, каквото бе идеята?
– Вижте, ФИА има желание наистина да направи спорта по-евтин, нещо, от което се нуждаем всички и трябва да се започне отнякъде. Сега може и да не изглежда евтино, но това е пътят. Ако се приемат ограниченията за развитие на двигатели за няколко години, тогава разходите ще паднат наистина драстично.
– Какво е позицията на Ферари по този въпрос? Други производители искат да се позволи развитието да продължи, нали това е F1?
– Формула 1 е автомобилно състезание, но е надпревара и трябва да остане такава. Приемаме да има някакво развитие и позицията ни вече се споделя от Рено, но наистина е лудост да продължава това безсмислено наливане на пари в ултратехнологии. От тях хората не разбират нищо, а искат състезание.
– Вие подкрепяте и решението да има само един доставчик на гуми от следващия сезон, още повече, че той ще е Бриджстоун?
– Да, защото имаме последователна политика за подкрепа на намаляването на разходите. Ние подкрепихме решението да има само един тип гуми и през 2005 г., въпреки че това ярко противоречеше на нашите моментни интереси. Знаете какво стана, загубихме шампионата. Разбира се, не казвам, че това стана заради гумите, но нека кажем, че тази промяна имаше своето сериозно значение за това колата ни да не е ниво. Не мога обаче да се съглася с надпреварата в тази област. Дори да оставим настрана онова, което се случи тук (скандалът с Мишлен). В Монако Мишлен загубиха цели 5 сек на обиколка в края на състезанието. Това е опасно. Не мога да се съглася, че трябва да има подобна надпревара, в която в името на това да спечелиш първата позиция да рискуваш толкова. Всички знаете колко голяма част от тестовете ни са само работа по гумите. Ако искаме да направим Формула 1 по-популярна и интересна това не ни е необходимо. Спортът трябва да се върне към корените си и за това съм много доволен от влизането на тима на Сузуки в Гран при.
За първи път от години имаме нов участник в шампионата. Той идва обаче, защото се очаква Гран при да стане по-достъпна и по интересна с по-ниски разходи, при това не говоря за разходи по-ниски с няколко процента, а сериозно намалени.
– В кариерата си начело на световен рали тим, в Льо Ман и във Формула 1 сте постигали неизменно най-големия успех, има ли някаква методика, която еднакво да прилагате в работата си?
– Разбира се, че има принцип, методика, която имам, но не може да се опише с две думи. Това не е рецепта за ядене и всичко трябва конкретно да се опише. Мисля, че е най-вярно да се каже, че става дума за моя начин на живот, за общуването ми с хората, за една култура. Аз съм 250 дни в годината по 14 часа на ден зад бюрото си. Животът в Италия е чудесен, но за мен той е пътуване от дома до офиса и до летището. Приятели ми идват на гости и ми разказват как са прекарали уикенда във Венеция, където аз още не съм ходил просто на разходка. Имам привилегията да живея в един луксозен затвор (усмихва се тъжно – б.а.) и за съжаление нямам никакво време за забавления. Но това е моят избор – това е животът ми и всъщност се чувствам много по-зле когато се опитвам да не живея по този начин.
– Как протича типичният ви ден?
– Както знаете имам доста задължения в структурата на самата фирма и всяка сутрин съм на бюрото си в централата.
След обяд съм в кабината си в Скудерията, но телефоните ми са постоянно включени. Сутрин се занимавам с компанията, следобед – с Формула 1.
Но не ме разбирайте грешно, никога не съм бил много работлив и мога да прекарам един уикенд в правене на нищо, докато Михаел не може, но всъщност дори да имам подобно време го използвам, за да пътувам до Париж да се видя с приятели с фондацията ни ICM.
– Тя е медицинска, какво точно представлява?
– Преди около 25 години се запознах с професор Жерар Селан и днес сме наистина много близки. Той е част от най-близкия ми кръг от семейство ми, заедно със сина ми и приятелката ми. За мен наистина е чест и радост общуването ми с него, защото наистина е невероятно онова, което се случва в човешкия мозък. Бях силно впечатлен от това как мозъкът ми може да спре да работи и да се промени в мисленето си.
Преди той ми казваше, че трябва да печеля пари, за да покривам нуждите си, да живея така както искам. Сега парите не ме интересуват, мисля за съвсем различни неща и това е феноменално.
Мозъчните заболявания и промени са нещо, което ме интересува.
Фондацията ни събира средства за създаване на институт за мозъчни изследвания и развитие, както и за подпомагане на хора с подобни страдания. Може и да ви звучи странно, но страшно много хора заболяват от подобни неща след едно природно бедствие като цунамито отпреди година, което връхлетя южна Азия. Това е феномен, които е интересно да се изследва.
– Споменахте сина си Никола, който е мениджър на отбор в GP2 и изглежда върви по вашите стъпки. Съветвате ли го, вие го насочихте към този бизнес?
– Не, абсолютно. Автомобилите започнаха да го интересуват едва когато аз вече бях във Ферари. Ралито никога не е го вълнувало, докато изведнъж Формула 1 му стана интересна. По времето, когато бях в Пежо, той се интересуваше повече от мачовете на Сошо, отколкото от коли. Аз съм наистина близък с моя син и съм щастлив от това. Но ще ви кажа, че той направи този тим в GP2 против моята воля. Да, разбира се, не говорим всеки ден с часове или нещо подобно, но когато ме попита за мнението ми за едно или друго, внимателно обмислям и му давам своята гледна точка, но понякога последен научавам какво е наумил или направил. Той обича дълго да говори за нещата, а аз често нямам време, но наистина се обичаме и за най-важните неща се разбираме чудесно. Но в ежедневната си работа понякога сме безкрайно далеч. Целия свят говореше как Маса преговаря с Ферари, а аз в началото наистина не бях в течение, но съм доволен от това, което той постига. Тимът му е най-успешният в GP2 без моята подкрепа, каквато на практика ми е невъзможно да му дам предвид моята позиция и работа.
– За разлика от него вие не поехте по пътя на баща си, но очевидно все нещо е останало, след като медицината ви вълнува. Голяма ли беше борбата?
– Баща ми беше участъков лекар и за него колата бе само средство за придвижване. Не зная как за мен автомобилите от съвсем малко дете бяха нещо поразително. Той наистина се опитваше да ме насочи към медицината и изкарах дори едно ниво, но колите надделяха.
В онези години състезанията бяха много вълнуващи, хората много запалени. За първи път отидох на рали Монте Карло, когато караха Алтонен, Хопкирк, Макинен – бяха с онези Мини-та през 60-те години. После отидох на състезание от Формула 2 с Ринд, Кларк, Хълм, Брабам. Мисля, че беше в Монтлери, бяха невероятни надпревари, имаше и много гонки с туристически коли. Не изпитвам носталгия, защото после видях целия автомобилен спорт, но ми става приятно, малко наивно.
– Как влязохте в спорта, носят се легенди?
– Както обикновено, беше стечение на обстоятелствата, хазарт.
Имах един приятел с Жан Клод Льофевър, който беше много запален по ралитата. Бяхме направо луди момчета и гравитирахме около силните отбори във френския рали шампионат. Аз точно завърших училището за кадети, в което ме записа баща ми, след като не стана с медицината и вече бях записан да уча бизнесадминистрация в Париж, когато се отвори възможността. Бяхме приятели с Ги Шасею, който караше NSU и навигаторът му бе болен. Направихме тест и така участвах за първи път в състезание. Беше през 1966 г. в критериума Савен. Не исках да ставам навигатор, а да карам, но имах мечта на 35 години да създам собствен тим с някой голям производител и наистина стана така, когато Жан Буало ми предложи да поема Пежо.
– Имахте ли свой кумир?
– О, да двама – Джим Кларк и Дан Гърни. За жалост Кларк е мъртъв толкова отдавна, но все още помня как чух по радиото в своя Мини Купър новината за смъртта му. Що се отнася до Дан Гърни, той остава единствената личност в моя живот, от която аз съм поискал автограф. Беше в Льо Ман и още пазя подписа му в старите си документи. Забавно е, защото когато вече бях във Ферари той ни дойде на гости, аз му го показах и дълго се забавлявахме. Той беше типичен пилот, плейбой, горящ и страхотен, пилот – мит.
– Накрая, ще успеете ли да победите Рено?
– Надявам се, всичко ще зависи от развитието до края на сезона, тимът ни е в подем. Много по-силни сме от преди година. Има писти, на които ще имаме предимство, на други – Алонсо и Рено, но вярвам, че можем да спечелим.
