Пистата Имола е като прекрасна стара къща, но поддържана не особено старателно. И въпреки това усещането там е различно – отборите са си у дома, в Европа. Чувството е като да се завърнеш вкъщи, твърдят нонстоп пътуващите по осем месеца в годината членове на тимовете. А падокът изглежда по един и същи начин навсякъде, което създава и усещане за традиция, и улеснение за всички в ориентирането.
Моето лично чувство за ориентация е трагично, но объркването сред транспортните камиони и моторхоумите на практика е невъзможно. И все пак, преминавайки електронните постове за влизане в падока на Имола, се стъписах. Предната част бе леко разширена и веднага се зачудих какво ли търсят там “домовете” на Хонда, BMW Заубер, Уилямс, Тойота, Бриджстоун и Мишлен. Все пак подреждането на отборите се прави според класирането в шампионата предходната година. Отбелязвайки пътьом, че има куп новости по моторхоумите, продължих към пресцентъра и внезапно объркването ми получи ясно и категорично обяснение – съвсем нагледно и несъмнено внушително.
Преди година Ред Бул стъписа цялата Формула 1 с уникалната си Енергийна станция. Сградата – с офиси, няколко бара, обособени райони за хранене на тима и гостите, терасата и сгъваемия си покрив, бе приета с удивление и до края на сезона се превърна в любимо място на мнозина от хората в падока.
След това обаче Дитрих Матешиц извади чековата си книжка и предколедният му пазар се отличаваше със сериозно харчене – първо взе Минарди, а след това привлече звездата сред конструкторите Ейдриън Нюи. При това положение въобще и не очаквах някакво развитие по въпроса с моторхоумите – отбор и именит дизайнер са си свръхразход, както и да го погледнете. Личното ми мнение обаче претърпя пълен обрат на Имола.
Очите ми буквално се сблъскаха с новата Енергийна станция. Такова чудо Формула 1 не е виждала и едва ли скоро някой ще успее да го засенчи.
– О, нали сега сме два отбора. Това означава доста повече хора и съответно ни беше необходимо повече пространство – съвсем спокойно ми разказваше пресаташето на Ред Бул Брита Рьоске, докато ме развеждаше малко по-късно из моторхоума.
С хубавото се свиква лесно и порасналата Станция не прави особено впечатление на хората от Ред Бул и Торо Росо. Чистата статистика обаче е внушителна: размерите й са 31 на 40 на 6 метра, общо 7500 куб. м. Цялата конструкция засега се пренася от 24 камиона. В “състава” й влизат отделни офиси за шефовете на двата отбора, място за работа на отдела по комуникациите и маркетинга, както и специални стаи за пилотите – според слуховете дори по-хубави от миналогодишните. Обособени са кухня (на първия етаж) и няколко бара (на всеки от трите етажа), като този сезон има вътрешен асансьор, качващ храната от готвачите директно при сервитьорите на по-високите нива. Ако на човек не му се стои на високите столчета, може да избере ниските кресла и канапета вътре или фотьойлите на терасата. Изборът е огромен. А както обявиха от Ред Бул и Торо Росо:
– Още не сме говорили с астронавти, но смятаме, че Станцията се вижда от Космоса точно като Великата китайска стена. Но за разлика от стената, ние не смятаме да я използваме, за да предотвратим влизането на хора. Всъщност целта й е точно обратна.
И е постигната между другото – през по-голямата част от уикенда не можеш да се разминеш от хора вътре в Станцията, като най-голямата лудница настава естествено по обедно време. Ако не внимаваш, вътре можеш буквално да се блъснеш в Кристиян Хорнер, Герхард Бергер или Франц Тост. Пилотите неизменно са някъде наоколо, а любимите им джаги, станали задължителни от миналия сезон, се намират на най-горната тераса. Покрай тях нерядко се мяркат и членове на други екипи.
Ако някой се чуди все пак къде в цялата тази история се намират инженерите, то редно е да спомена, че техническият екип е предпочел спокойствието пред това непрекъснато да се разминава със стотици гости. Нямам представа колко от вас помнят култовата френска комедия с Луи дю Фюнес “Кацнал на едно дърво”, но аз поне точно за този филм се сетих, виждайки “къщата” върху събраните транспортни камиони на Ред Бул. На Имола тази конструкция така си беше и кръстена – “домът върху дърветата”. Е, точно там инженерите на спокойствие анализират данните, подготвят стратегиите и обсъждат случилото се на пистата. С тази разлика, че тяхната къщичка е далеч по-стабилна и обезопасена от автомобила, с който Дю Фюнес падна върху дървото, естествено.
Покрай Енергийната станция другите моторхоуми понякога остават на заден план, но някои от тях заслужават наистина сериозно внимание. Monsterhomes – чудовищни домове: така кръстиха колегите от Ред Бюлетина (изданието на Ред Бул, което се прави по време на всяка надпревара от календара) сградите издание сезон ’06. При това съвсем не без основание. Като цяло картината придобива все по-впечатляващи размери, въпреки че на практика нито един екип не се и опитва да догони стандартите на Ред Бул и Торо Росо.
Тази година Хонда и Уилямс са се разширили. Японците са с нова тераса, от която гостите им спокойно могат да наблюдават случващото се в падока. Тимът от Гроув е съединил двата си отделни до миналата година моторхоума и сега има допълнителна конструкция по средата, оформяща доста голяма зала. Встрани са работните офиси, където достъп имат само хората от тима.
BMW Заубер са бизнес класата тази година. Пилотите им имат прилични стаи вътре в моторхоума, издържан в най-добрите традиции на лукса. Вътре човек спокойно може да се обърка дали е на състезателна писта или в салона на самолет по време на презокеански полет. Изисканост лъха от мебелите, аранжировката на цветята и всеки детайл в постройката – мюнхенци наистина държат на репутацията си. Обзавеждането е издържано в бяло, което за всеки нормален ден може и да не е чак толкова практично, но в моторхоума има естествено хора, грижещи се всичко да свети от чистота. Външното покритие на “къщата” пък е от същата материя, използвана и при направата на новия стадион Алианц Арина в Мюнхен.
За Мидланд се носеха шеги и закачки по повод трудностите им при сглобяването на новия моторхоум на екипа. Падащите панели бяха закрепени с тиксо, което се виждаше тук-таме. Атмосферата вътре обаче е спокойна и приятна.
Най-дългата разходка – моторхоумът се намираше директно до електронните гейтове за влизане в падока. Мъжете – както обикновено доминиращият пол там – нямаха нищо против това, след като се оказа, че Мидланд са наели няколко прекрасни дами за кетъринг отдела си. Момичетата по няколко пъти на ден изминаваха цялото разстояние по задачи пред възхитените мъжки погледи. Кристиян Алберс обаче не рискува да губи време и директно дойде с “моторизиран” скейтборд.
Супер Агури печелят наградата за сърдечност, явно наследена директно с определението “най-малък екип във Формула 1”, какъвто бе допреди месеци Минарди. Както и при колите обаче, японският тим следва тенденцията да рециклира старите пособия на други отбори.
На фона на всички новости най-големите – Рено, Ферари и Макларън – на пръв поглед изостават. Вместо да харчат пари за разширяване на моторхоумите си обаче те явно ги влагат в автомобилите си, което в крайна сметка е и целта на участието им в спорта. Двуетажният комуникационен център на Сребърните стрели с вътрешно междинно ниво бе последен писък на модата преди няколко години, но и днес служи вярно на тима. Скудерията продължава да разчита на два неособено големи моторхоума – единият за тима, другият за представителите на медиите, и съвсем не изпитва нужда да строи палати. Същото е положението и в Рено. За техния дом на пистата (както споменах във VIP рубриката ни за надпреварите от шампионата в миналия брой) колеги се майтапеха, че си остава неизменно един и същ, докато приятелките на шефа на екипа Флавио Бриаторе стават все по-млади. Но пък фотографите с удоволствие се тълпяха пред Рено в паузите между снимането на хостесите на Ред Бул, за да хванат в обективите си новата любима на италианския плейбой – модела на сутиените Уондърбра Елизабета Грегорачи. 26-годишната брюнетка с умопомрачителните си физически данни е украшение за всеки моторхоум и напълно си пасва с философията на Флавио. Иначе отнасящият се много сериозно към бизнеса Бриаторе наскоро заяви, че понастоящем предпочита по-млади жени, защото поне казвали благодаря след вечеря, а тези над 32-годишна възраст били прекалено агресивни.
В падока невинаги е пълно с красавици като Грегорачи, но по моторхоумите винаги може да се мерне красиво лице …
