Снимки: Лъчезар Атанасов – сп. Автожурнал, Dunlop
Добра традиция оформя Dunlop през последните години. Всяка зима на един специално подготвен полигон в Качберг, високо в Австрийските Алпи, компанията демонстрира качествата на зимните си гуми пред журналистите от цяла Европа. Те пристигат на малки групи и са ръководени от тестпилоти, бивши съперници от F3, DTM и т.н.
Впечатлен съм от начина на представянето на нещата. Акцентът не е толкова върху самите зимни гуми на компанията – SP Winter Sport M3, които имат вече едни от най-добрите възможни оценки на Auto Bild ADAC, OAMAC и т.н., а върху работата на този тип продукти като цяло.
Всичко започва с кратка лекция в хотела, а ден по-късно на трасето всеки изпитва максимално работата на гумите върху лед и сняг, при сравнително високи скорости сред преспите от сняг.
Контролът над автомобилите е съвсем различен с гумите за студените месеци и това се разбира от все повече хора.
Статистиката показва, че през 2005 г. в Европа ще бъдат поръчани над 21 млн. зимни гуми срещу 19,9 млн. миналата година и само 5,3 млн. през 1990 г. при едва 3,1 млн. още 10 години по-рано.
Хората осъзнават значението на зимните гуми, а ние ги изпитваме на практика при екстремно каране.
С последните зимни гуми на компанията един и същ автомобил спира от 80 до 0 км/ч за 70 метра. При същата скорост и същите условия, ако колата е с летните си гуми, спирачният път е 112 м, с 42 (!) повече.
От 1962 г. Dunlop работи в областта на зимните гуми и последните модели със специфичните си шарки и смеси са създадени според всички норми за грип, нива на износване и т.н.
За мен е особено любопитно, че по-широките гуми се оказват по-добри върху снега заради по-широката си зона на работа и включването в захапването на повече ламели.
При аквапланинг и чист лед обаче не е съвсем така заради налягането и площта на допир.
За теста партньор на Dunlop бе немското представителство на Rover MG със спортните TF. Това са силни роудстъри със 120 к.с. мощност и задно задвижване.
Не съм във възторг нито от обзавеждането, нито от удобството в колата, чийто волан ми опира в бедрата, но поне сила има достатъчно, а тя е важна в случая.
Предразположението на колите към подхлъзване се контролира чрез техника на каране и най-важното е валидно за всякакво движение през зимата – по-малко резки действия. Това позволява по-добре на гумите да зацепят отново. При поднасяне на задницата никаква газ при задното предаване и обратното при предното издърпване.
При недозавиване обратното. Но не бива воланът да се върти още, ако колата не завива, по-добре е дори да се изправи за момент, за да хванат гумите.
Най-важното е, че те като цяло са достатъчно добри, за да създадат контакт дори и върху лед, ако човекът зад волана ги управлява правилно, при положение че както и да кара, ако е с летни гуми, просто няма смисъл да опитва каквото и да било.
Говорим за нивата на износване, за задължителната смяна на тези по-меки гуми, когато температурите се вдигнат. В противен случай лятото ги изяжда бързо и следващата зима са много по-малко ефективни.
Стигаме и до темите за смяната на само две от гумите със зимни и факта, че дори и колата да е със задно предаване, пак е по-добре предните да се обуят с нови гуми.
След всичко казано дотук и карането на полигона в Алпите, съвсем не толкова впечатляващо ми изглежда търсенето на зимни гуми дори в Южна Европа, а и у нас.
Излизаме на сухо обаче и както нашата шофьорка, чийто бус е с вериги върху гумите, ни поканва да се качим на по-луксозен без вериги, човек трябва да се раздели със зимните си гуми, за да ги има по-дълго, а и да е отново сигурен на пътя с подходящите продукти.
