От Йордан Севов,
Питър Уиндзър е един от великаните в падока сред журналистическата гилдия. Бивш тийм мениджър на Уилямс, днес той е сред топ авторите в авторите на списанието F1 Racing и обяснява на Америка, какво е Формула 1 по частия Speed Channel. Прави го за удоволствие, защото навремето, през 1989 г. когато се опитва да спаси загиващия, след изтеглянето на Бърни Еклестън, тим Брабам, става така, че съдът му присъжда едни 2 млн. долара, които си има и днес. Както сам се изразява обаче журналистиката е само част от работата му. Занимава още с със спонсорски прояви, мениджър е на млади пилоти и някак винаги остава близо до тима на Сър Франк.
Запознаваме се по време на вечеря на HP в Будапеща. Ден по късно сядаме за сериозно интервю.
– Като безспорен познавач, бихте ли описали ситуация в Уилямс?
–
Интересна е наистина. Те направиха доста промени в структурата си през последните месеци. Сега Сам Майкъл отговаря основно за работата и според мен вече се забелязват положителни следствия – има по-добра организация на връзките например. Франк Дерни беше инженер през 80-те в екипа и се върна неотдавна, но едва сега му е отредена по-значителна роля в отбора. Това е добре за тях, защото имат доста млади специалисти, без сериозен опит, а Дерни им помага страшно много в аеродинамичния тунел, при оформянето на нещата. В това е страшно добър. В Унгария екипът се появи с ново предно крило и то дори видимо, а и от техническа гледна точка, защото създава много повече аеродинамична сила на прилепяне. Това автоматично води до по-голяма стабилност на автомобила. Той по-малко се влияе от страничен вятър, какъвто има днес например. Затова мисля, че ако не бяха променили тази част от болида, Уилямс нямаше да са толкова конкурентноспособни, колкото са в момента и ще бъдат към края на сезона.
–
Интересно е да видим как ще се развият. Франк Уилямс се надява да вземе наистина Бътън догодина. Но е сложна ситуация. Другият състезател ще е Марк Уебър. Той е много добър, стабилен пилот. Според мен той ще има сериозно влияние върху успехите на Уилямс в бъдеще.
–
Не бе ли твърде рисковано прилагането на нещо толкова ново без тестове, не издава ли свръх напрегнатост?
–
Уилямс правят много изпитания и извън пистата. Става дума не само за аеротестове в тунела, но и за проби с CFD (Computational Fluid Dynamics), работят много с НР, използват програми за симулации на поведението на въздушния поток и благодарение на това отиват в аеротунела с вече изчистена и функционална форма. Ето защо триседмичният период без тестове не повлия чак толкова, всъщност отборите не са спрели да тестват – във фабриките, в Гроув и в Мюнхен.
–
Доколко са основателни слуховете за оттеглянето на Франк Уилямс след края на сезона?
–
Слухове за това, че Франк се оттегля, че Бърни си тръгва, че Михаел Шумахер се пенсионира има всяка година. Те идват от хора, които според мен не разбират точното значение на думата “retirement” (оттегляне, оставка, пенсиониране). От опита си с Франк Уилямс мога да ти кажа, че той е най-щастлив, когато е на среща. Обожава напрежението и се интересува най-вече от това, какво се случва със състезателната му кола. Най-отегчен е, когато си седи вкъщи някой следобед в неделя и няма състезание. Затова и нямам никаква представа дали изобщо има намерение да се оттегля, кога може да стане това и т.н., защото идеята за ваканция, хотел и правене на нищо е може би представата за ад на Франк Уилямс.
–
Беше ли грешка освобождаването и на двамата пилоти в тима му?
–
Никак не е хубаво да загубиш и двамата си пилоти особено днес. Това определено трябваше да се избегне, според мен. Но пък не се случва нито за първи, нито за последен път. Историята на Уилямс в F1 не помни само хубави периоди относно менажирането на пилоти и “запазването” им щастливи. Състезатели като Карлос Рьотеман, Найджъл Менсъл, Деймън Хил, Жак Вилньов, Хайнц-Харалд Френцен и още много други не бяха щастливи в Уилямс и си тръгнаха. Сега имаме демонстрация на същото. Лично аз мисля, че това се дължи до известна степен на факта, че за разлика от повечето други отбори, в Уилямс дават право на пилотите си да се състезават. Не ги тормозят, с кого да тренират, какво да носят като облекло, дават им повече свобода. В резултат на това те като че ли не могат да се справят, губят самоличността си в известна степен. Към пилотите от малки всички са внимателни. При Уилямс човек може да се огледа и да види че нещата не стоят точно така – за добро или лошо. Предпочитанията или недоволството са далеч по-ясни, по-видими. Въпрос на характер от страна на всеки тим.
–
Нещото, което мен ме изненада наистина много обаче, бе начинът, по който Хуан Пабло Монтоя обяви, че преминава в Макларън. Не просто предварително, а 18 месеца преди да се случи реално. Крайно необичайна ситуация. Тя обаче е много показателна за това какво представлява отборът Уилямс. Те живеят спокойно с това и получават възможно най-доброто представяне от Хуан Пабло ( колкото му позволява колата). Приеха го нормално, възстановиха се и се върнаха към делата си на пистата – това е способността на Уилямс да се концентрират върху онова, което вършат най-добре и да не се занимават твърде много с политика.
–
За първи път лично аз чух толкова топли думи от страна на представител на английско говорящата преса за германец (на вечеря предишната нощ Уиндзор ми обясни надълго и на широко защо е уникален Михаел Шумахер). Изказахте се много топло за Михаел. Какво мислите за брат му?
–
Според мен Ралф Шумахер е много различен от Михаел. Мисля, че има наистина голям природен талант, но му липсват решимостта и горящата амбиция, каквито притежава Михаел. Михаел сам създаде себе си. Започнал е да се състезава с картинг, нямал е пари и е постигал всичко единствено със собствените си усилия. Ралф е 7 години по-малък и когато той започва да се състезава, Михаел вече е успял пилот. Ралф минава много по-лесно пътя до F3, F1, защото Михаел Шумахер му е брат и е отворил доста врати за него. Ето защо Ралф никога не е бил толкова “гладен” като Михаел. Никога не е трябвало да се адаптира към определени условия по начина, по който се е налагало брат му да го прави. Виждали сме огромния природен талант на Ралф в много случаи, но не винаги. При Михаел няма такова положение, при това всеки път, когато се качи в състезателен автомобил.
–
Какво ще се случи в тази връзка в Тойота догодина?
–
Тойота е мистериозен отбор за мен. Взима напълно нелогични решения в грешния момент. Не мисля, че е напълно необходимо базата ти да е в Германия – това е доста скъпо място за действия от гледна точка на персонала. Освен това те направиха твърде много смени на пилоти. Имаха двама добри състезатели, които в продължение на година правиха тестове, а след това още една година караха в шампионата – Мика Сало и Алън Макниш. Те очевидно прогресираха и колата ставаше все по-добра. Автомобилът трябваше да претърпи и някои промени от гледна точка на конструирането. Вместо да работят по това обаче, от екипа смениха пилотите, загубиха връзката при развитието и опитаха да сменят цялостно концепцията си за болида. В резултат на това имаха ужасен втори сезон. А и не им трябваше да изхвърлят състезателите си. Сега се случва нещо подобно. Ралф Шумахер и сигурно Ярно Трули не са решението. Взимането им е без значение, защото на отбора в момента проблемът не са му състезателите, а колата. Може би сега осъзнават и друга своя грешка – наемането на Кристиано да Мата, който не е по-добър от Мика Сало. Оливие Панис е за мен човекът, който може да развива автомобил и е наясно, какво трябва да се прави. И това сигурно ще е поредната им грешка. Възхищавам се на Ярно като пилот, но не виждам защо те искат да сменят Оливие с него…..
