От: Йордан Севов
Снимки: Citroen, Peugeot, Subaru, Ford
Объркване – само така може да се определи настроението в повечето тимове след рали Турция. Няколко от заводските екипи все още нямаха яснота относно бъдещето си. Това вълнуваше повече от всичко, защото финансите за следващия сезон още не са осигурени.
Това е уникално, като се има предвид оспорвания шампионат.
Йост Капито, спортния директор на Форд заяви: “Решението за това, дали ще продължим ще бъде взето скоро. Желанието и волята за победи – имаме.”
Свен Квандт, шеф на екипа на Митсубиши пристигна в Турция директно от Япония и каза: “При нас все още нищо не е решено. Има много неща за оглеждане и аз съм позитивно настроен.”
Армин Шварц, който присъстваше в Турция не в ролята си на пилот на Шкода, а в ролята на коментатор на немската телевизия RTL, коментира положението в тима си по следния начин: “При тестовете на Фабиа WRC установихме, че ни липсва достатъчно мощност, но за момента не можем да направим абсолютно нищо, просто защото все липсва решение за бъдещето ни в рали шампионата.”
В други екипи нещата изглеждаха по-розови. В Субару например се радват на безоблачно за момента съществуване: Шефът на екипа Дейвид Ричардс държи контролния пакет акции в тима на Продрайв и разполага с всички права за предаването на световния рали шампионат, договорени с ФИА.
Братовчедите от Пежо и Ситроен в PSA също нямат финансови притеснения и изглеждат абсолютно наясно с бъдещето си.
И двата тима не пестяха пари в Турция – най-вече за хеликоптери, които непрекъснато обикаляха и даваха необходимите информации.
А пари трябват за всичко. Както се изрази Жил Паници “някои разчитат на добри стари познати”, за да получават данни от различните точки с мобилни телефони, а други има 3D картина от хеликоптери”. Но, за какво е необходимо чак такава информация – ами, просто е – за избора на гуми, а той е решаващ навсякъде.
В предишното рали – Акрополис, например се стигна до куриоз още преди самите гуми да бъдат качени по колите. Ралито се провежда при много тежки условия – високите температури, камъни и т.н. Но тази година бе неочаквано хладно, а трасето бе изгладено идеално.
Планираните гуми на тимовете на Мишлен се оказаха неадекватни. И понеже десетте комплекта гуми за всяка кола бяха избрани четири седмици преди началото се стигна до различни трикове използвани от отборите за да бъдат водени делегатите на ФИА за носа. Първоначално заявените гуми бяха заменени, а вината за това бе хвърлена върху Мишлен. От Ситроен заявиха, че гумите, които те са поръчали на фирмата, не са били доставени. От Пежо се извиниха пък с проблеми при производството на техните. Мицубиши се аргументираха с грешен код при номерирането. От Форд пък откриха дефекти в доставените гуми. Мишлен храбро преглътнаха всички обвинения, а отборите платиха по $ 500 глоба, но взеха нови.
За Турция нямаше подобни генерални грешки, но конкретният избор за отсечките бе решаващ. Форд доказаха това още в началото на ралито, след като техните пилоти се наредиха в края на таблицата при каращите за заводски отбори състезатели. Капито призна, че са направени капитални грешки. Това предизвика желание за повече риск от страна на Мартин. Така след преминаване през един брод с несъобразена скорост, ударът в дъното предизвика повреда в двигателя и по точно в един от сензорите му. Естонецът загуби повече от 45 мин. в опит да стартира колата си повторно. До края на ралито той кара като тест пилот в дъното. В крайна сметка все пак класирането му на 24-то място позволи Форд да вземе точки.
Проблеми имаше и Жил Паници. След едва 63 км неговото Мицубиши също замлъкна. Все пак благодарение на недолюбваната от пилотите и влизаща от следващата година система СупеРали, той продължи в останалите дни като тест пилот. С две най-добри времена в скоростните отсечки Себастиян Льоб успя да оглави класирането още в първия ден и не го сдаде до края.
Неговият най-сериозен преследвач бе Маркус Грьонхолм, който обаче имаше проблеми със спукана гума. Сайнц пък се оплака от горещината и само благодарение на опита си бе в точките.
Световният шампион Петер Солберг имаше същия проблем както и Мартин. Изоставането му обаче не бе толкова отчайващо и той успя да се пребори за третото място. На норвежеца не помогнаха дори и шестте спечелени етапни победи.
Хари Ровенпера полагаше всички усилия за да се движи с темпото на своя съотборник Грьонхолм. Това му се отдаде почти до края на втория ден, когато след преминаване през голям скален отломък, финландецът получи повреда в скоростите.
И когато сегашните герои вече не искаха да хапят, зъбите си показаха техните нааследници. Дювал (Форд) и Хирвонен (Субару) с прецизно и сигурно каране успяха да спечелят пето и шесто място. Джиджи Гали от Мицубиши взе 2 важни точки за отбора си. Туухино и Вармболд, двама от потенциалните състезатели на Форд за догодина пък везха, каквото е останало при пилотите.
Льоб определено бе закрилян от съдбата до последния момент. След като бе запалил едва ли не гумите си за удоволствие на публиката, на връщане към последната контрола, задното дясно колело на французина се откачи и падна! Той бе принуден да кара повече от 30 км по обществената магистрала на 3 гуми. Французинът може да бъде доволен, че подобен инцидент му се случи в Турция, където полицаите го гледаха, цъкайки с език, а не например в Германия, където със сигурност щеше да бъде задържан и да не финишира. <
