Броени дни преди старта на сезон 2010 г. във Формула 1 напрежението около отборите се засилва, както и това около считания за фаворит тим на Ферари. Това ще е първа година за двукратния световен шампион Фернандо Алонсо в Скудерията и очакванията към него в Италия определено са огромни. Испанецът наскоро даде интервю на известния журналист Пино Алиеви за Гадзета дело Спорт, разпространено от Ферари и пресслужбата на тима за цял свят.
– Алонсо, Италия чака чудо.
– Баща ми винаги ми е казвал, че един пилот може да печели състезания и дори титли, но ако не кара за Ферари не е постигнал нищо. И ето ни тук. Готов съм, дойдох във Ферари, за да побеждавам.
– От кого се сдоби с толкова конкурентен характер?
– Не знам. Дори като си ям пудинга, трябва да съм пръв. Като дете, когато се прибирах от училище, с майка ми се надбягвахме от единия светофар до следващия. И й се налагаше да ме оставя да спечеля, за да не се цупя после. Бях истински кошмар!
– Какво притежават Ферари, което липсва на останалите?
– Традиция, обвързаност, страст. Още през първия ми ден в Маранело видях, че дори хората, отговарящи за огледалата за задно виждане, показват ентусиазъм все едно работят по собствената си кола. Има чувства, сърце.
– Фелипе Маса ти е съотборник. Талантлив и бърз. Разговаряте ли? Той даде ли някакъв съвет?
– Да, по отношение на техниката и поведението на автомобила. Връзката с Ферари е нещо лично и всеки я изживява по свой начин.
– Съперниците?
– Маса, Хамилтън, Бътън, двамата пилоти на Ред Бул, Шумахер – не очаквах той да се върне.
– В F1 има много добри пилоти, но откъде в крайна сметка идва разликата между тях?
– Главата. Десетте най-добри състезатели са невероятно близо един до друг – ако изключим колите, гумите и отборите. Онзи, който дава 100%, надделява. Има пилоти, които карат на 93% от таланта си, други с раздаване 97%: ако един върви на 99% във всички 19 старта, той ще е шампион.
– В семейството ти опасността винаги е била част от живота…
– Баща ми отговаряше за експлозивите в мини. Там, където работеше, се случиха няколко взрива и неколцина загинаха. Като дете въобще не разбирах риска.
– А днес?
– Знам какво означава рискът и всъщност се плаша повече по улиците. Емоции има и на старта на състезание, защото това е решителен момент, в който се решава ще се изпълнят ли твоите и на отбора ти очаквания. Но след пет-шест тура стресът отшумява.
– Фаталист ли си?
– Да. Смятам, че всичко е предопределено и всеки има своя собствена съдба.
– Кога започна да печелиш достатъчно от състезания?
– На 14 години спечелих световния шампионат по картинг и ми предложиха да си сменя отбора. Не приех и започваха да ми плащат символична такса за всеки старт. Това е моментът, когато – малко или повече – се превърнах в професионалист.
– Имаш ли дневник на надпреварите си?
– Винаги съм имал. Записвам чувствата си, промените по автомобила и наблюденията си. Има някои бележки, които преглеждам преди всяко състезание. Съмнението поражда напрежение. Адреналинът и тревожността са предпоставка за грешки.
– Бързо ли взимаш решения или обмисляш?
– Наистина бързо взимам решения.
– Казват, че си добър имитатор на Аснар…
– О, ами не всички имитации са перфектни всеки път.
– Много добър илюзионист си: това важно ли е, за да криеш истината от съперниците си в F1?
– Невъзможно. Работиш непрекъснато пред погледите на всички, заради което е невъзможно да играеш номера.
– Можеш ли да ни кажеш сега кога бе първият ти сериозен контакт с Ферари?
– Миналото лято, когато говорехме за възможности през 2010 г. Първо обсъждахме 2011-а, но бе прекалено далеч.
– Разпознаваха ли те в Италия?
– Да и въпросът винаги бе един и същ: кога идваш във Ферари? Един човек в червено яке на Ферари ме попита същото, докато карах ски в Мадона ди Кампильо. Спря и попита: Ей, кога идваш във Ферари? Отговорих: Скоро.
– Къде научи италиански?
– Просто говоря. Никога не съм го учил. Всъщност ако се наложи да пиша на италиански, ще настане истински ужас. Имам проблеми с куп неща, никога не знам къде има двойни букви.
– Съпругата ти Ракел е известна певица – ходиш ли на концертите й?
– Рядко. Тя има около 50 концерта на година. Аз ходя на около два от тях. Много нисък процент…
– Какво каза тя за отиването ти във Ферари?
– Беше щастлива. Разговаряме много за професионалните си животи, както и за състезанията.
– Футболен фен си: Милан, Интер, Юве или Рома?
– Израснах с Милан, които бяха ужаса на моя отбор Реал Мадрид. Затова наистина ги уважавам.
