Днес Фернандо Алонсо ще участва в по всяка вероятност последното си състезание във Формула 1. Испанецът спечели 2 световни титли в кариерата си, но според мнозина той можеше да вземе много повече. И дори да изравни в това отношение рекордьорът Михаел Шумахер. Състезателен инженер на Фернандо в последните му сезони в Макларън е Андреа Стела.
Италианецът изпълняваше същата функция при престоя на Фернандо във Ферари между 2010 и 2014 г. Стела познава много добре и Михаел, с който работеше в Скудерията, като от 2002 до 2006 г. отговаряше за колата именно на германеца. Той познава много добре и двамата и в едно от редките си интервюта по повод края на кариерата на Алонсо във Формула 1 прави интересни сравнения между двамата.
„Фернандо е от онези случаи, в които не трябва да гледате спечелените от него трофеи, за да му поставите място в историята на Формула 1, започва разказа си Стела. – Ако беше голф или тенис историята щеше да е различна. Но във Формула 1 това е невъзможно. Алонсо напуска спорта като много по-добър пилот спрямо този, който спечели 2 световни титли през 2005 и 2006 г., или този, който бе близо до тях през 2010 и 2012 г. Но той не може да покаже това. Мястото на Макларън при конструкторите го показва.“
Според Стела обаче това, че екипът от Уокинг ще завърши на 6-о място се дължи изцяло на Алонсо, при положение че през сезона средно колата реално е било предпоследната по-бързина, само пред тази на Уилямс. А тимът ще завърши 3 места по-напред спрямо позицията, която заслужава. Андреа разкрива, че испанецът също има своите слаби места и когато е бил във Ферари, той си ги е признавал:
„Не съм добър пилот на мокро, не съм добър на пистата Хокенхайм, казваше Фернандо, а аз се чудех какво говори той. Но Алонсо беше много отворен.“ Алонсо също така е признавал, че не е най-бързият пилот в квалификациите. Според Стела обаче той има най-високото средно ниво спрямо всеки друг пилот в решетката, изчислено средно спрямо това колко добър е в състезанията, в квалификациите, на мокро, при променливи условия, как износва гумите, как се справя с напрежението, колко добре настройва колата и др.
„Той е много завършен пилот. Трудно ти е да намериш слабо място при него по отношение на уменията от най-високо ниво. Говорим за техническата му подготовка по отношение на карането, способността му да се справя с различни ситуации, интелигентността и капацитета, които има да разбира ситуациите, независимо дали е в колата или не. За Фернандо е трудно да приеме, че е по-бавен от някой. Такава му е природата, което потенциално може да ти създаде проблеми, ако не си достатъчно зрял, за да се справяш с основни аспекти от своята идентичност.
За да управляваш тези свои вътрешни характеристики, трябва да се развиваш като човек, а освен това имаш нужда от хора около себе си да ти помогнат да се справиш с проблема. Видях същото при Михаел. Той имаше много силно обкръжение, част от което беше самият тим, който да абсорбира вътрешната му амбиция да бъде най-добрият. В този аспект Фернандо не е по-различен от Михаел, но при него нещата се изразяват по различен начин.“
Стела продължава сравнението на Шумахер и Алонсо:
„Ако вземете всички основни качества, които се изискват за един пилот, Фернандо е на много високо ниво във всяко едно от тях, но потенциално не е най-добрият в нито едно от тях. Мисля, че Михаел беше най-добрият в някои от тях, но в други беше по-слаб от Фернандо. Шумахер беше атакуващ пилот. Той подхождаше към нещата, започвайки над лимита на възможното и се връщаше към самия лимит. Фернандо тръгваше под лимита и стигаше до него.
Умението на Шумахер да контролира задницата и да кара кола, която има свръхзавиване не беше за вярване. Но понякога това се превръщаше в слабост, защото карайки такава кола в тренировките, отивайки в квалификацията, когато трябва да натиснеш с 1% повече, можеше да се появи твърде много недозавиване или твърде голямо износване на гумите в състезанието. Затова с него инженерите трябваше да имат по-активна роля в контролирането му и да казват кога е нужно той да дава по-малко от себе си, а да се извлече повече от колата.
Фернандо разбираше къде са неговите лимити по-добре. Той е много добър в това да разбира къде той допринася за добрата скорост и къде това прави колата. Благодарение на това той може много добре да подготви колата за състезанието.
Друга интересна разлика е, че Михаел беше много аналитичен и диалектичен. Той прекарваше твърде много време в това да говори за колата. А когато Фернандо се върнеше в бокса, в първите 3 думи от неговата обратна връзка за колата се съдържаха 95% от нещата. При Шумахер трябваше повече да се филтрира есенцията от всички детайли, а при Фернандо трябваше да се задават повече специфични въпроси, за да се изгради достатъчно детайлна картина за нещата. Чувствителността на Фернандо за колата е изключителна.“
Според Стела това има и своите негативни последици. А именно, че когато има проблем, той обикновено се разпростира във всички завои от трасето. Ако например има много свръхзавиване, то се наблюдава почти навсякъде. А при други пилоти може да има недозавиване на едни места, и свръхзавиване на други.
„Това според мен е въпрос на осъзнаване, казва италианецът. – Можеш да създадеш свое собствено недозавиване. Например ако колата е малко нервна, ти нямаш увереност да завиваш достатъчно рано и съответно ти отлагаш завиването. По този начин винаги ще имаш недозавиваща кола в средата на завоя. Много от пилотите не осъзнават, че балансът в средата на завоя е резултат в голяма степен от това, което се случва 50 метра по-рано.“
Запитан да определи най-доброто състезание на Алонсо, Стела посочва 2: Германия 2012 г. и Сингапур 2018 г.
„На Хокенхайм в квалификацията валеше и правите участъци бяха като огледало, защото имаше твърде много вода, разказва Андреа. – Но Алонсо каза, че иска гориво за една бърза обиколка и след това още 1. Той искаше да излезе с гориво само за един тур и нови гуми. След това да се върне в бокса, да заредим колата отново за една обиколка и да излезе на пистата. Това беше очевидният начин да вземе максималното от колата – тя да е максимално лека с най-добрите гуми и за двете обиколки. Но това беше необичайно смел ход за толкова трудни условия. И ако имаш един малък проблем с обиколките, всичко приключва.“
В крайна сметка Стела смята избора на Алонсо за твърде екстремен и двамата стигат до компромисен вариант – зареждат резервоара с бензин за цялата последна 3-та част на квалификацията, но Алонсо спира за нови гуми за една последна обиколка. Фернандо спечели полпозишъна и след това взе победата, оставяйки зад себе си по-бързия Ред Бул на Фетел.
„Това е добър пример за самоувереността на Фернандо, обяснява Стела. – Но в същото време показва неговите способности в напрегната ситуация като тази в квалификацията тогава, която беше много оспорвана. Беше много впечатляващо. Кой друг би направил това.“
Другото състезание, което Стела посочва, е в Сингапур тази година, в което Алонсо завърши 7-и, зад пилотите на водещите 3 тима.
„Знаехме, че шансовете ни да спечелим точки зависят изцяло от това дали ще направим дълга първа серия от обиколки, след като другите спрат в бокса. Но не бяхме сигурно колко дълго можем да останем на пистата. Затова се доверихме много на Фернандо да ни каже как са гумите. Очаквахме да остане на трасето до около 20-ата обиколка. Той обаче каза, че може да изкара още 10 обиколки. А към 25-26-ата заяви, че смята, че може да продължи до 35-ия тур. Той в крайна сметка спря в 34-ия тур и гумите му точно бяха приключили. Не искам да създавам мит, че той е магьосник. Просто става въпрос за подготовка и развиване на огромна компетентност в това, което правите. Подобно на свиренето на цигулката.“
