Шести в квалификацията, пети в състезанието: Фернандо Алонсо към края на състезанието се приближи максимално до пилотите борещи се за второто място и бе много бърз, но все пак загубата на много време в началото се отрази негативно на класирането му.
„Въпреки че накрая бях с добро темпо, нямах шанс да се класирам по-напред. С меките гуми балансът не бе добър, но в началото със супер меките въпреки че бях на лимита на възможното, не бяхме достатъчно бързи. Така че класирането ми е заслужено.
Освен това всичко бе следствие от слабата квалификация. Често се случва, темпото ни в неделя да е по-добро от това в събота. В края дори успях да настигна пилотите в челото. Но беше твърде късно. Трябва да подобрим представянето си в събота, за да сме по-напред на старта в неделя, защото в неделя темпото ни е близо до това на тези в челото. На финала четири-пет коли бяхме в рамките на две секунди. Това потвърждава думите ми и ще направим всичко, за да подобрим нещата.
За инцидента между Витали и Михаел мога да кажа, че просто имах късмет. Двамата с Петров използвахме DRS и спряхме твърде късно. Аз имах щастието пред мен да е само зоната за сигурност. Пред него обаче бе Михаел и той го удари. В последствие една от двете коли за малко да ме удари мен, но в последния момент я видях и успях да се предпазя.
Износването на гумите днес не бе толкова голямо, колкото се очакваше. Още вчера имахме добър знак дори в третата тренировка. Днес впечатленията ни се потвърдиха и износването не бе фрапантно. Преди пристигането си тук мислехме за четири стопа.
Вчера, в квалификацията, гумите се държаха дори по-добре и износването не бе сериозно. Бяхме учудени от доброто им поведение. Пистата ставаше много по-добра от очакваното, защото все пак в петък валя и вчера сутринта не бе в перфектно състояние. Днес обаче бе като преобразена. В края гумите ми бяха в много добро състояние, а имах и много грип.
В края на състезанието казах, че се предавам, защото завъртях 20 квалификационни обиколки, за да настигна групата пред мен. Две обиколки преди края за малко да се забия в стената на последния завой. Попитах момчетата, колко остава до финала, а те ми отговориха: две обиколки. Тогава им казах, момчета, няма да успея, това бе за днес.“
