Докосването до iX няма как да не бъде емоционално. Първата рожба на BMW Vision iNEXT е машина на времето, защото оставя настоящето в миналото. Преди 2 години, през 2020-а заявката бе дадена с концепта – смела, но сега – в реалност и цялост, реализирана, надхвърли очакванията. Няма да крия, че първото нещо, което мина през ума ми, когато седнах в кокпита на iX M60 беше въпрос. Той бе „Не е ли в повече?“ и в следващите минути си отговорих – Не е! Всичко в този автомобил е различно или по-скоро нееднакво с останалите возила на пазара. При всяка промяна, човек минава през няколко етапа като шок, отказ, гняв, преговаряне, депресия и най-накрая приемане. При първата ми среща с iX имаше само шок и почти веднага след това го приех с усещането, че сякаш винаги автомобилите са били ето… така.
Най-първото нещо е воланът.
Той не е объл, не е и само с пресечена долна част. Формата му е сложна, едновременно дъгова и многоъгълна. В някои издания се определя като хексагонална, но аз лично бих избягал от това определение, тъй като определено не прилича на правилен хексагон.
Формата на причудливото кормилно колело обаче има своите мотиви. Единият аспект е ергономията. Горните страници са дъгообразни и са оптимизирани за релаксация на ръцете на водача. Долната част е плоска, което спомага за по-лесното влизане и излизане, но също така дава свобода за сгъване на краката при дълъг път и при използване на активния круиз контрол. В горната част се открива по-широка гледка към 12,3-инчовия инструментален клъстер, като от позицията на водача се вижда цялата информация. Защо обаче различната от обла форма е толкова революционна? Причината тук се крие в увеличеното присъствие на автономни и подпомагащи шофирането системи. Превключването от високо автономен към изцяло ръчен режим става гладко, тъй като чрез докосването мозъкът ни знае много точно ъгъла на завъртане на кормилното колело. Може да изглежда невероятно, но го потвърждавам от опит и то още след не повече от 50 км управление. Така може да се каже, че до голяма степен инспирираният от моторспорта волан на iX е символ на автономията в електромобилите на бъдещето.
Бутонът за бордовия компютър за първи път е със сменена позиция.
Той вече не е разположен на лоста за мигачите, а е върху волана. Чрез него може да се конфигурира съдържанието на инструменталния клъстер и на head-up дисплея. Изборът е между няколко лейаута и няколко стила.
Друг елемент, който е заел мястото на традицията е бутонът за избор на режим на трансмисията.
Той се намира отново долу на централната конзола, но е изместил популярния и характерен лост – избирач на BMW, който е неизменна част в гамата на баварския производител от началото на хилядолетието до днешни дни.
Поглед нагоре ни отправя и към друго причудливо нововъведение.
Това е променящият прозрачността си стъклен покрив.
Той използва технологията PDLC – диспергирани в полимер течни кристали. Така при натискане на бутон, намиращ се в предната част на тавана, се прилага напрежение към средния слой на стъклото, чрез който се реализира електрохромното оцветяване, което създава ефект на сянка. Панорамният покрив е и най-големият в гамата на BMW, като в същото време е без прегради и създава едно истинско усещане за сливане с амбиента.
Пространството в салона пък е увеличено не заради друго, а поради простата причина, че в този електромобил няма централен „тунел“. Така, например, за първи път от много време насам водачът и пасажерът могат да си виждат стъпалата, а между тях е просто един плосък под.
Като цяло интериорът е направен в много изчистен стил. По таблото не се наблюдава изобилие от бутони. Напротив, там има точно три бутона. Това са аварийните светлини и размразяването съответно на предното и задното стъкла. Освен изчистената табла, там са и дисплеите, воланът и от страната на шофьорската врата – управлението на светлините… отново всичко на всичко – три бутона.
Вратите вече не се отварят с механична ръчка, ами с бутон.
Разбира се, скрита под тапицерията, все пак стои и ръкохватка, чрез която да може да се отвори вратата и в случай, че има повреда в електрическата система. Бутоните за електрическата настройка на креслата са кристални, какъвто е и централният бутон за управление на инфотейнмънт системата. Покрай него е подложката със светлинни бутони и хаптик. Всъщност обратната връзка при натискане е, може би, единственото нещо, за което мисля, че може да се промени. След натискане усещането е, че бутонът остава натиснат още около 0,2-0,4 секунди.
По протежение на вратите има LED ленти, част от осветителната система, които също са част от една по-голяма идея.
BMW работи заедно с Apple по създаването на „Digital Key Release 3.0“.
Освен протоколните промени, тук може да се забележи и по-големия обхват на комуникацията автомобил-ключ, която дава възможност на осветителната уредба на BMW да приветства приближаващия се собственик още от няколко метра, като започва да „танцува“ със светлините си, имитирайки приповдигнато настроение. Също така върху настилката се оформя нещо подобно на почетно светлинно килимче, по което Негово Величество Клиентът да подходи към луксозното си возило.
Предният капак не се отваря!
Баварците не са предвидили допълнителен багажен отсек в предната част. При тяговите агрегати и блокове за управление водачът няма особено важна работа, а всъщност – никаква, заради което BMW са направили възможно отварянето на капака само в сервизни условия. Тук възникна въпроса „от къде да си сипя течност за чистачките?“ но отговорът се крие зад емблемата на марката. Предното лого всъщност вече изпълнява функцията на капачка – именно за гърловината на съда за умивна течност.
iDrive 8 системата има разширени функционалности. Огънатият дисплей с големина 14,9 инча (почти колкото масов преносим компютър) представлява прозорец към един дигитален свят с подобрен асистент. Системата разполага със свързаност eSIM и в постоянна връзка със света.
Нова симпатична функционалност е добавената реалност в режим на навигация.
Когато приближим място за отбивка, завой, кръгово движение или каквато и да било промяна, по преценка на навигационната система се пуска изображението от комплекта предни камери и върху екрана се рисуват стрелки и подсказки, но разположението им е наложено на реалното място в пространството. Така виждаме точно къде е улицата по която да завием и кой е точният изход на кръговото движение.
Подобрена е и Surround view функционалността.
При приближаване например на бордюр анимацията пресъздава сякаш камера снима автомобила встрани и по диагонал. Така много точно се проектира препятствието точно до колелата и маневрата може да бъде преценена по най-добрия начин.
Външно, освен осветлението и цялостната електрическа визия, BMW iX прилича на събратята си. Бъбрековидния декоративен елемент в предната броня е с вече характерния издължен контур. Популярната извивка на Хофмайстер е начупена с три дъги и от средната й част излиза гланциран елемент, протягащ се назад към петата врата.
За покрива е използван карбонов композит, а каросерията е изградена по концепцията Carbon Cage с въглеродни влакна.
Това може да се види при отваряне на вратите с поглед към колоните.
Джантите също заслужават внимание.
Те са така наречените аеро колела, които имат сериозен принос към общата аеродинамика.
Освен това дизайнът им е категорично открояващ се и няма никакъв шанс возилото да бъде объркано с X5. В крайна сметка едни от най-вероятните клиенти на този електромобил са тъкмо лоялните собственици на X5. Те обаче ще получат нещо много по-различно, отколкото просто електрифициран вариант на досегашния си кросоувър.
Взимайки предвид, че динамиката е дял от механиката, то M60 определено е глава в този учебник… както и от няколко книги за електротехниката.
iX M60 не просто е M, но е най-силният M.
Въртящият момент наброява 1015 Nm, а в режим на Launch Control е… 1100 Nm. За справка, следващият в M-класацията е M760Li с 850 Nm, а другата „еМлектричка“ – i4 M50 е с „едва“ 795 Nm.
Как е постигнато това? Докато при i4 M50 задачата бе сравнително лесна, а именно като се добави още един електромотор, който превърна електромобила със задни задвижващи колела в 4х4, тук нещата са по-сложни. Причината е, че iX така или иначе е със задвижване на всички колела. M стъпва върху iX xDrive50 и се съсредоточава главно върху електрическата машина, отговаряща за задните колела.
Електромоторът е удължен с приблизително 2 см, като причината за това е удължаване на статора и ротора. Целта е да има повече мед по двата елемента, което да допринесе за преноса на повече електрони.
Инверторът е удвоен, а електромоторът е получил още един комплект трифазни намотки, което е спомогнало електрическата машина да може да работи вече с 1200 А, като в предишния си вариант е била с максимален ток 600 А.
Комбинацията от тези модификации е допринесла за увеличаването с 44 процента на мощността и 63 процента на въртящия момент. Така само задния електродвигател развива максимална мощност от 489 к.с. Предният пък стига до 258 к.с. Максималната мощност на електромобила не е точна аритметична сума от максималните стойности за двете машини. Тя е определена на 619 к.с..
С всичко това на снаряжение, тежащият 2,5 тона SAV съумява да ускори от 0 до 100 км/ч за 3,8 секунди.
До 200 км/ч са му нужни само още по-малко от 10 секунди.
Всъщност кривата на ускорението е сравнително полегата (спрямо конвенционалните автомобили) и това беше едно от нещата, за които внимавах много при всяко изпреварване по време на тестовото ми шофиране от София към Кюстендил. По тесния път, когато исках да застана пред движещия се пред мен автомобил, натисках педала на „газта“, само че докато се окопитя и за миналите само 2-3 секунди, в които завърша маневрата, скоростта ми беше вече много далеч извън допустимата. Всъщност тук да изпревариш вече не е толкова въпрос на това дали можеш или не можеш. M60 до голяма степен дава положителен отговор на този въпрос. Нещата опират само до… желание.
Ниско разположената тягова батерия е с капацитет 111,5 kWh. По WLTP пробегът може да достигне до 566 км. Това число изглежда съвсем постижимо. По време на пътуването ми към Кюстендил и на края на изкачването на живописната Конявска планина виждах оставащи 82%. Към края на спускането обаче зарядът в батерията вече беше 86%. Всъщност за 320-те километра, които навъртях общо с iX M60 бях похарчил едва 48% от максималния заряд. Да, шофирах главно извън града, но все пак приблизително 60 км прекарах и по софийските улици.
Безспорно това е един от най-впечатляващите автомобили, до които съм се докосвал. Всичко, сякаш, е различно, без това да е било самоцел. Сякаш за първи път от много години насам въображението е пуснато на свобода и се е получило нещо наистина ефектно.
