Мартин Брандъл определи надпреварите от Формула 1 от 80-те години на миналия век като драматични, но не и по-добри от съвременните стартове в Гран при. Бившият пилот от Формула 1 и настоящ телевизионен коментатор участва в подкаста Behind the wheel, в който водещ е синът му Алекс. Той сподели, че за всеки пилот времето, когато е кара във Формула 1, вероятно предизвиква особени чувства.
„Може да се предположи, че и този период бившите състезатели смятат за най-добрия (в историята на спорта). Но автомобилите през 80-те години (на XX век) бяха плашещи и наистина трудни за управление. Нямаше серво, а скоростните кутии основно бяха с ръчно превключване. Окачването не се отличаваше със съвършенство – колите буквално подскачаха по пистата, прелитаха през бордюрите. Задачата на пилотите отчасти бе просто да удържа болида на трасето“, разказа Брандъл
„Ако състезател успееше да стигне кривата на правилната предавка, да удържи колата в точната посока и да запази достатъчно висока скорост, можеше да се смята, че е преодолял успешно завоя. Сега ако пилот натисне спирачките на метър преди крива, то това вече се възприема като провал. Допуските са значително по-малки. Състезателите карат много по-точно. Ние нямахме такава възможност, защото автомобилите бяха твърде тежки за управление. Ако гледате видеозапис на Аертон Сена в Монако, се вижда чудесно колко нестабилна е колата.“
Брандъл припомня, че по онова време има турбо мотори, чиято мощност от 800 к.с. достига 1250 к.с. за квалификациите.
„Специалните квалификационни гуми държаха само в три четвърти от обиколката. Излизането от пита трябваше да е изключително внимателно, за да не ги прегрееш и едновременно с това да не пресечеш пътя на друг пилот, който е в бърз тур. После трябваше да се внимава как работят предните и задните. На практика карахме две коли – една за квалификация, а другата за състезанието. Сена беше великолепен в квалификациите. В тях бе необходима интуиция, за да почувстваш къде в завоя ще има максимално сцепление, да реагираш бързо и да съхраниш максимална скорост при онези безумни мощности от 1250-1300 к.с.“, продължи Брандъл.
„Другият проблем бе, че тази техника трябваше да се пази изключително щателно – колата, гумите, спирачките, трансмисията, двигателите. Буквално всичко. Достигането до финала на състезание предизвикваше почти изумление. Ако минеш половината дистанция на десето място и успееш да финишираш, то бе почти сигурно, че ще спечелиш точки. При това по онова време точки се даваха на първите 6. А ако половин състезание си бил в топ 6, то имаше сериозна вероятност да се качиш на подиума.“
„Автомобилите бяха толкова ненадеждни, че издръжливостта се оказа ключов елемент за крайния изход от състезанията. И не мога да се съглася с твърденията, че надпреварите тогава бяха по-добри, защото колите бяха толкова чупливи. Пилот на подиума можеше да е на две обиколки зад победителя. Това е безумие от гледна точка на съвременните коли“, каза още Брандъл
„Може да се твърди, че състезанията през 80-те бяха драматични. Автомобилите бяха много различни от днешните коли. Но не ме разбирайте погрешно: карането тогава бе направо болезнено. Онези болиди бяха добри по свой начин, но аз категорично предпочитам съвременните варианти“, добави Брандъл.
View this post on Instagram
