От дебюта си във Формула 1 през 2000 г. Ник Хайдфелд чака. Пет сезона в Гран при високоцененият немски пилот нямаше достатъчно конкурентоспособен автомобил, не разполагаше с ресурс, който да му позволи да докаже таланта си.
Ситуацията и тестът му за Уилямс в края на миналата година се оказаха възможността, за която се бе надявал, и Ник направи всичко, за да докаже, че заслужава място в един от най-силните отбори. Бе по-бърз средно със секунда от конкурента си Антонио Пицония и въпреки определеното нежелание на част от екипа и натиска на някои спонсори успя да надделее и влезе сред елита на Формула 1.
Наричат Хайдфелд “най-добрия шампион във Формула 3000” и невероятен картингист, но той внимателно ме поправя: “Кариерата ми в картинга не бе толкова впечатляваща, колкото твърдиш. Разбира се, много съм горд от постиженията си, но всъщност не спечелих нито една голяма световна титла.” Освежаваща честност, белязала целия ми разговор с германеца – едва 27-годишен, но с 5 сезона в F1 зад гърба си. Обсъждаме мислите и колебанията му по време на едни от последните тренировки на Уилямс в Херес.
Хайдфелд пристигна на испанското трасе като скрития коз за второто титулярно място в тима, до Марк Уебър. След два дни тестове на мокро получи покана за втора тренировъчна сесия и внезапно шансът за мястото вече бе реален. Всъщност по това време Ред Бул разкриха, че са отправили покана към Ник да направи тест и с тях, но той не я е приел – знак, че е бил уверен в бъдещето си другаде.
Хайдфелд бе наясно, че да впечатли Уилямс е единственият му реален шанс да остави следа в F1, към което се стреми от първото си качване на карт през 1985 г. на Нюрбургринг. Преди това Ник кара мотори, но претърпява сериозна контузия на крака след падане от машината си, получена като коледен подарък три години по-рано. Лудият по автомобилния спорт баща на Хайдфелд решава, че четирите колела са далеч по-сигурна опция.
“Баща ми се състезаваше с картинги и ни взимаше за по някоя бърза обиколка на Норшлайфе, а после, когато отвориха картинг центъра, ходехме всички.” (По-малкият брат на Ник – Свен, стигна до Формула 3000 миналия сезон.) “Инструктираше ни да караме няколко бавни тура зад него, но само след една обиколка решавах, че е твърде бавен, изпреварвах го и така се започна…”
8-годишният Ник твърдо се съсредоточава върху една цел – Формула 1 – и никога не разглежда друг вариант за развитие на кариерата си. “Разбира се, не знаех нищо за Формула Форд или Формула 3, или каквато и да е друга форма на състезания, но ми беше ясно, че искам да се състезавам. За 1988 г. купихме няколко карта и карахме първо в местни, а след това в национални надпревари.”
Картинг клубът, към който се присъединява тогава Хайдфелд, е Керпен-Манхайм, сред чиито членове са Михаел и Ралф Шумахер, Хайнц-Харалд Френцен. Граф Берге Волфганг фон Трипс също е от района Нордрайн Вестфален. Петият член на клуба на немските пилоти победители в Гран при Йохен Мас е от Мюнхен. “Всичко беше семейно предприятие, баща ми и братята ми работеха като механици, когато аз се състезавах, а аз им връщах жеста, когато някой от тях участваше в надпревара. Но пък беше невероятно забавно, като междувременно спечелихме няколко немски шампионата, което според мен беше прекрасно за семеен тим без каквато и да било реална подкрепа. Карахме в Германия и Холандия – роден съм в Мьонхенгладбах, много близо до холандската граница – и постепенно стигнахме до шампионатите в клас А през 1992 г. Частен отбор обаче не може да се надява на истинско състезание срещу професионалисти като Тони Карт например и аз просто бях доволен, че съм там. После продадохме картинг оборудването и купихме един вече използван автомобил Формула Форд за 1994 г.”
Хайдфелд печели в клас 1600 на немската Формула Форд, като от девет старта триумфира в осем. На световните финали на Брандс Хеч върви втори, но катастрофира. През следващата година се състезава в две категории 1800, спечелвайки международния шампионат и е втори в националния.
От по-голямо значение тогава обаче е свързването му с Вернер Хайнц, който и до днес му е мениджър. Следва Формула 3 с тима Бертрам Шафер Рейсинг: през 1996 г. Хайдфелд е трети в немските серии (спечелени от Ярно Трули), но Ник взима полпозишъна в Макао и печели първата част на надпреварата там. През втората се завърта при опит да избегне катастрофирала кола и завършва шести. Остава в същата категория следващия сезон, но представянето му се подобрява като цяло и той взима шампионската титла в националните серии и престижна победа в Гран при на Монако.
“По-важното обаче е, че влязохме в контакт с Мерцедес-Бенц – продължава Хайдфелд – и те се съгласиха да спонсорират сезона ми с Опел Тийм, а автомобилът бе боядисан в сребърно и черно и напомняше на мини Макларън Мерцедес.” Сделката обаче е далеч по-сериозна: Ник подписва дългосрочен договор с Макларън за тестпилот и става първият пилот, работил по тесните гуми с канали, въведени в Гран при през 1998 г.
“Тествах Гудиър за тях през целия сезон и всъщност само една тренировка – първата – беше с широките гуми. Като цяло минах 5000 км и …
