Гран при на Сан Марино е трети кръг от световния шампионат на Формула 1 за 1994 г. Аертон Сена е на полпозишън за предишните надпревари – в Бразилия и Япония, но все още не е взел точки. Междувременно младият немски пилот Михаел Шумахер, който е в едва третия си пълен сезон в Гран при, печели първите два старта.
Две десетилетия по-късно за мнозина, присъствали на пистата Имола през онзи уикенд, спомените все още са шокиращи.
– Филмът „Сена” бе сериозен шок по много начини. Гледаш, събитията се случват пред очите ти, а ти е трудно да повярваш, че си бил част от тях. Всичко изглежда толкова далечно и толкова… Нещата се промениха страшно много. Трудно е да се повярва, че всичко бе реално. Понякога може би това ни помага да се справим на чисто човешко ниво – сподели световният шампион за 1996 г. и съотборник на Сена в Уилямс през 1994-та Деймън Хил пред Ройтерс. – Ситуацията ставаше все по-напрегната с всеки изминал ден, докато се стигна до загубата на суперзвездата, на Аертон Сена.
На 29 април в петък Рубенс Барикело, който е за втори сезон с екипа на Джордан, катастрофира тежко по време на първата квалификация. Той се удря в предпазната бариера от гуми и колата му пада настрани на земята. Бразилецът е в безсъзнание, но се отървава без сериозни контузии. Лекарите му забраняват да кара в състезанието.
Покойният вече професор Сид Уоткинс, по онова време оглавяващ медицинския екип за Формула 1, си спомня в книгата си „Life on the Limit”, че сравнително бързо става ясно, че Барикело ще се оправи. Той и хората му са доволни, че системата е проработила. На 30 април обаче Роланд Ратценбергер се удря в стената на завоя „Вилньов”. Сена отива на мястото на катастрофата, след това е в медицинския център на пистата и е съкрушен от смъртта на пилота на Симтек. Професор Уоткинс го обяснява с факта, че бразилецът многократно се е доближавал до смъртта на писта и преди, но до онзи момент в F1 от 12 години няма фатална катастрофа и продължава:
– Аертон се пречупи и се разплака на рамото ми. Попитах го: „Аертон, защо не се оттеглиш от утрешното състезание? Не мисля, че трябва да караш. Всъщност защо не се откажеш от всичко? Какво още ти трябва? Зарежи и да ходим за риба.” Той ми отговори: „Има определени неща, върху които нямаме контрол. Не мога да се откажа. Трябва да продължа.”
Сена е на полпозишън за състезанието в неделя, 1 май. До него е Шумахер. На старта става катастрофа – Джей Джей Лехто не успява да потегли и Педро Лами се удря в неподвижния му Бенетон. На трасето излиза кола за сигурност, която води колоната в продължение на пет обиколки. След това състезанието е подновено, Сена води. Във втория тур след рестарта Уилямс-ът на бразилеца излита на Тамбурело и се удря в бетонната стена. Надпреварата незабавно е спряна и автомобилите се прибират в питлейна. Сена е изваден от колата си и откаран в болница. 37 минути след катастрофата състезанието е подновено и в крайна сметка – спечелено от Шумахер. На подиума никой не пръска с шампанско. В 6:40 вечерта (италианско време) – почти два часа и половина по-късно – е обявено, че Сена е починал.
– Всички във Формула 1 се питат: „Защо го правим?” Някои отговарят: „Защото е опасно, опасността е част от вълнението. Всъщност аз изобщо не съм съгласен. На Имола всички спряха изведнъж. Станалото накара всеки човек в спорта да прецени наново дали рискът е оправдан, дали си струва, дали е морално защитим. След това имаше промени по отношение на безопасността. Спортът се разви, разрасна се, а колко животи са били спасени вследствие на подобренията – никога няма да разберем – каза още Хил.
