Колкото по-сигурни са съвременните писти за автомобилни надпревари, толкова по-безразсъдни стават пилотите, състезаващи се на тях, заяви Антъни Дейвидсън. Въпросът относно безопасността на пистите отново се обсъжда след катастрофата, при която загина Шон Едуардс (лидерът в шампионата Порше Суперкъп изгуби живота си при удар на Порше 996 по време на частен тест на Куинсланд Рейсуей в Австралия) и инцидента на Дарио Франкити в Индикар. Испанката Мария де Вилота пък почина вследствие на контузиите, получени при катастрофата й на аеротест с Маруся миналата година.
Безопасността се дискутираше и по време на поредния кръг от WEC (World endurance championship) в Япония на пистата Фуджи. Надпреварата трябваше да е 6 часа, но заради проливен дъжд продължи само 16 обиколки, след което екипажът на Тойота Александър Вурц/Казуки Накаджима/Никола Лапиер бе обявен за победител. През 2007 г. Гран при на Япония от Формула 1 се проведе на Фуджи в подобни условия, като Дейвидсън караше тогава за екипа на Супер Агури. След станалото на същото трасе вчера, коментарът му бе, че решението отпреди седем години надпреварата да се състои е било третиране на пилотите като „пешки, които трябва да продължат играта”, докато спирането на състезанието от WEC е било правилно от гледна точка на безопасността.
Антъни претърпя страховит инцидент по време на 24 часа на Льо Ман през 2012 г. и признава, че в момента на катастрофата си помислил, че ще се срещне със създателя си.
– Не си ударих главата и спомените ми са непокътнати. Чувах вятъра да свисти около автомобила. Мислех за семейство си и за това, че вероятно ще умра. Когато знаеш, че си отиваш, тялото ти напълно се отпуска. Бях напълно спокоен и приех факта, че всичко ще свърши. Все едно тялото ти забавя собствените си процеси – спомня си пилотът случилото се, докато Тойота-тата му се премяташе във въздуха.
Според него обаче съвременните състезатели карат по недопустим начин, уверени, че колите им са изключително сигурни:
– Според мен един пилот трябва да има предизвикателства, но и да бъде наказван за грешките си. Това кара хората да гледат спорта, макар да е доста мрачно – опасността, автомобилните състезатели трябва да са герои. Човек не иска да вижда пострадали фенове или пилоти, нито пък загинали пилоти, но момчетата трябва да получават наказание. На някои от модерните писти ситуацията е жалка – виждаш как излитат от трасето и нищо не се случва.
Това, което липсва, е „факторът страх”, твърди Дейвидсън. Той дава за пример завоите Дегнер на Сузука и Копс на Силвърстоун – при първите най-малката грешка праща колата в стената, а на английското трасе високоскоростната крива не е предизвикателство заради огромната осигурителна зона. Тази ситуация води до по-опасно каране на съвременните трасета за Формула 1, смята пилотът:
– ФИА са свършили изумителна работя, като помислиш какво е било положението през 60-те и 70-те години (на ХХ век), а автомобилите понастоящем са по-бързи от когато и да било. Проблемът е, че колкото по-безопасни са пистите, толкова по-безскрупулно става карането. Малцина уважават сигурността на околните в наши дни. Пилотите смятат, че могат да се сбутат на права, но „колата е свръхздрава, ще издържи”. Тази вяра ги води до лудост, до управление, граничещо с безразсъдство. Трябва да има компромис. Като пилот е необходимо да живееш с факта, че е възможно да загинеш някой ден. В противен случай може просто да играеш компютърни игри.
Мнението на англичанина не е изолирано. Клайн Боуен – управляващ директор на компанията Apex Circuit Design, занимаваща се с безопасността на пистите, но при наличие и на предизвикателство.
– Пилотите на практика си мислят, че са непобедими, тъй като знаят, че на практика няма последствия, ако отворят прекалено завой. Отглеждаме млади състезатели, които не са наясно какво да правят, ако попаднат на настилка с ниско сцепление – заяви Боуен пред Аутоспорт.
