Пред публиката на пистата Ошерслебен състезателят на Шевролет, Роб Хъф, показа, че не е забравил за битката за титлата, като спечели съответно второ и трето място. За негов късмет повечето пилоти пред него във временното класиране бяха далеч от подобни силни резултати.
В първата надпревара Хъф стартира от пол позишън, но бе изпреварен от Габриеле Таркини и състезанието завърши в този ред. Във второто състезание пък Таркини стартира съответно от седмо място, но успя постепенно да си пробие път до третата позиция.
Ален Меню гледаше да не се забърква в никакви проблеми и се бореше за повече точки. Така в първата надпревара той завърши на трето място, но във втората му се наложи да се оттегли, след като бе ударен.
Никола Ларини стана жертва на мелетата в първия завой при първата надпревара. Във втората обаче италианецът показа истински дух и успя да достигне до 11-тата позиция.
Роб Хъф: „Имах много труден старт в първото състезание, но на Ошерслебен винаги е така. Беше малко несправедливо, тъй като Таркини бе пред мен в последния завой, когато светлините все още бяха червени. Нормално е първият да диктува темпото, а не вторият. След това в първия завой можех да спра много добре, но след това бях ударен от Никола, който пък на свой ред бе избутан от някого. От удара се отвори дясната врата, но за щастие, се затвори сама. Инцидентът позволи на Аугусто да поведе. След това вече започнах да карам с моето си темпо, като изпреварих Таркини. Знаех, че не мога да настигна Аугусто, затова и се задоволих с второто място, което пък ми донесе ценни точки в шампионата. Доволен съм и за тима, тъй като имахме две коли на подиума за първи път на Ошерслебен. Във второто състезание се повтори мелето в първия завой, но този път гледах да стоя настрана. В края на първата обиколка вече бях четвърти, като трябваше да изпреваря Жене, за да съм сигурен на третото място. Успях да го сторя в седмата обиколка. Бързо успях да достигна и лидерите, но нямаше как да ги изпреваря. И все пак да спечеля общо 14 точки бе отлично. Да се надяваме, че можем да имаме такъв уикенд и на Имола. Никога няма да се предадем.”
Ален Меню: „Не очаквах да завърша на подиума, но след случилото се в първия и втория завой шансовете ми за успех нараснаха видимо. Миналата година стартирах втори, но бях ударен в същия този завой. Тази година имах късмет. След това дадох най-доброто от себе си, като изпреварих първо Монтейро, а после и Таркини. Знаех, че не мога да настигна Роб,така че после просто гледах да завърша надпреварата на тази позиция. Във второто състезание бях ударен още на старта, което счупи дясното ми задно окачване и приключих състезанието след три обиколки.
Никола Ларини: В началото на състезанието бях затиснат между два СЕАТ-а – на Монтейро и Жене. Жене ме избута настрани и се ударих в Роб. За щастие, Роб можа да продължи, но моето окачване бе счупено и състезанието за мен приключи. Във второто състезание направих, каквото можах, и успях да достигна до 11-та позиция.
