Начало Formula 1 News • Новини за Формула 1 Епоха: Цигареният дим напуска F1

Епоха: Цигареният дим напуска F1

81
0

От Dieter Rencken,

Снимки: архив LAT BAR, Getty Images Shell, Arthur Thill ATP Sport News Luxembourg

Според една шега в падока от петима шефове без спонсори-цигарени концерни, трима са пушачи, докато босовете на eкипите с тютюневи реклами никога не палят. Наскоро оттеглилият се Пол Стодарт палеше цигара от цигара. Цутому Томита от Тойота също пуши. Петер Заубер предпочита пури със забележителен диаметър, докато Флавио Бриаторе отказа цигарите, но го направи за пореден път и не е ясно дали ще е завинаги. Предишният път ги спря, когато официално бе предупреден за пушене на пита! Ник Фрай също е сред бившите тютюнджии. Жан Тод е виждан с пура, но обикновено след края на сезона, докато със сигурност никой никога не е засичал Рон Денис с цигара.

Голяма част от всички тези хора обаче в продължение на години харчеха и все още разполагат с парите на компаниите производители на тютюневи продукти. Но и това се променя, и то неотклонно.

Формула 1 бавно и с нежелание се разделя с тютюневия дим. Приключва една епоха. За пионер в отделянето на спорта от цигарите може да бъде смятан Сър Франк Уилямс. Самият той противник на пушенето, също приемаше “тютюневи” пари в продължение на десетилетия до момента, в който сключи сделката с BMW.

Баварците не искат да съществува каквато и да е асоциация между техните продукти и тютюнът и бяха готови да платят и част от издръжката на целия екип, но цигарите вече да ги няма.

Съвсем не по този начин обаче стояха нещата някога, когато нито автомобилните гиганти бяха толкова въвлечени във Формула 1, нито цигарите бяха смятани за толкова ужасно зло.

Въпреки широко разпространения мит, че Колин Чапман и Лотус въвеждат спонсорските надписи (на цигарите Gold Leaf) върху колите в Гран при през 1968 г., истината е, че преди тях двама частни пилот от град Булавайо, Родезия (днес Зимбабве) боядисват първи своите болиди с реклами на цигари. Така си осигуряват средства за участие в състезанието за Гран при на моята родна страна – ЮАР.

До този момент (1968 г.) цветовете на автомобилите във Формула 1 са на национална основа и са “раздадени” от световната автомобилна организация още преди Втората световна война. Германските коли са бели (сребърни след остъргването на боята на един Мерцедес), италианците са в червено, френските в синьо, английските в зелено, холандците карат оранжеви коли, а американските са в бяло-синьо.

Финансовата подкрепа е разрешена, но е позволено само поставянето на логата на фирми, чиито продукти се използват в надпреварите. Така реално спонсори са компании за гориво и гуми, производители на свещи и бутала, доставчици на спирачки и съединители. Те помагат за бюджетите и заплатите на пилотите, а останалите пари на екипите идват от сумите, плащани от организаторите за участие.

През 1961 г. са направени някои опити от британски екипи за заобикаляне на ограниченията, но усилията им не се увенчават с успех и са краткотрайни. Формула 1 продължава по утъпканата пътека чак до 1 януари 1968 г. – датата, на която спортната организация към ФИА тогава CSI отменя рестрикциите.

Джон Лав се завръща в Булавайи, след като печели британския шампионат за туристически автомобили през 1963 г. с Мини Купър и има няколко победи във Формула Джуниър за Кен Тирел. Политически разногласия и партизанска война в родината му затрудняват осигуряването на средства, особено във валута. Затова участието на Джон в Гран при на Южна Африка през 1968 г. (пилотът разполага с частен Брабам ВТ20-Репко) е под съмнение. Същото важи и за приятеля му Сам Тингъл, който пък има LDS Mk3-Репко.

Двамата състезатели са приятели с дългогодишния фен на автомобилните спортове Джо Пътър, който е вносител на цигарите Гънстън (пробиващи в онзи момент на пазара на Южна Африка).

Пътър е наясно, че забраните за спонсорство са отменени. Затова предлага Гънстън да подкрепят състезателите за южноафриканската Гран при, която по стечение на обстоятелствата трябва да се проведе точно на 1 януари. Целта на Джо е да спечели популярност, за да пробие. Сделката е сключена, парите – платени, Пътър е назначен и в екипа на Лав за мениджър на Тийм Гънстън.

Двете коли бързичко са пребоядисани в оранжево-шоколадовите цветове на цигарената марка. Лав се класира 17-ти на старта Тингъл не успява да стартира. Така Лав става първият пилот в историята на …