На Фелипе Маса му предстои невероятно емоционален уикенд в Сао Пауло, където в неделя ще се състезава в последната си Гран при на Бразилия като пилот от Формула 1. Състезателят на Уилямс реши да сложи точка на кариерата си в края на настоящия сезон след десетилетие и половина в спорта. Сега ще се сбогува с феновете в родния си град, на любимото трасе, откъдето е и най-хубавият спомен в кариерата му – първата победа в Бразилия през 2006 г. За този миг, за ужасната катастрофа в Унгария през 2009-та, за Гран при на Германия през 2010-та, за решението си да кара в Уилямс Фелипе разказва искрено и откровено в ексклузивно интервю за ClubS1.
Материалът на главния редактор на списанието Иван Тенчев е публикуван в брой 171 през 2014 г.
Мнозина го подценяват, откровено не го харесват. Смятат го за твърде отстъпчив, за недостатъчно бърз и силен за голямата мелница във Формула 1. Фактът обаче, че той бе пилот на Ферари през последните 8 години, говори сам за себе си. Никой не би могъл да остане в Скудерията толкова дълго, ако не е бърз, ако не е отличен пилот. Свидетел съм как буквално всяко лято из падока се заговаряше как Фелипе си тръгва от Ферари, а договорът му се подновяваше сезон след сезон.
През миналата година не стана така. Лука ди Монтедземоло най-после реши да го замени с Кими Райконен, но пред Фелипе се откриха цели 4 опции – Уилямс, Лотус, Форс Индия и… Макларън.
Бразилецът избра Уилямс, а тимът направи много силно впечатление по време на зимните тестове и първия старт. В следващите надпревари обаче нещата не се получиха добре. За всичко това, както и за доста неща от миналото исках да поговорим в едно малко по-голямо интервю в прекрасния и винаги по-спокоен падок на пистата край Шанхай. Фелипе се ръкува сърдечно и сядаме на една от терасите около къщата на Уилямс.
– И защо избра Уилямс, не Лотус, не Макларън?
– Защото това, което ми предложиха, беше най-добро като условия, като възможности и като потенциал за развитие. Бяха и най-директни в контакта си, искрени, че наистина желаят да се състезавам при тях.
– Кога ти се обадиха за първи път и кой те потърси?
– Беше по време на Гран при на Япония. Говорих първо с Клер [Уилямс], а след това и с Майк O’Дрискол (главен изпълнителен директор на Уилямс), срещнах се и с Франк [Уилямс]. По-късно подписахме, като мениджърите уточниха детайлите. Истината е, че още след първата ни среща аз почти бях решил, че ще отида в Уилямс (смее се).
– Имаше ли някаква допълнителна информация за новата им кола, че ще е по-добра, за да избереш именно тях?
– Да, знаех доста неща за новата им техническа структура, за автомобила. Знаех и че задвижващата система на Мерцедес ще е по-добра, че вероятно екипите с нея ще са напред, ако съумеят да я използват добре. Това не бе тайна още миналата есен. Формула 1 е малък свят и общо взето всичко се знае.
– Идването на Пат Саймъндс повлия ли?
– Със сигурност. Знаех, че ще има нова организация и обща философия за управление на отбора, за това кои хора идват и как ще стоят нещата тази година, освен това Клер и Франк бяха открити, директни и ентусиазирани да се върнат отново в битката.
– Вярно ли е, че си имал дълги разговори и с Макларън?
– Вярно е, че имах предложение, но то не беше направено сериозно. Може би те изобщо нямаха намерение реално да ме ангажират, защото ми се обадиха в Сингапур, за да се срещнем, но така и не навлязоха в детайли.
– На фона на представянето на Лотус, а и на Макларън, изборът ти изглежда много добър, но в тестовете, а и в Австралия изглеждахте по-силни от резултатите ви досега през сезона. Обърка ли се нещо или е проблем с настройването?
– Колата има много добър потенциал и ние наистина не можем още да го използваме напълно. В някаква степен действително е въпрос на настройки. Първите квалификации бяха на мокро и не успяхме да се справим добре, беше и доста по-студено, отколкото се очакваше, и наистина не се получи. Не използваме напълно и възможностите на задвижващата система. Но като цяло действително има потенциал и добри възможности, които тепърва се надявам да развием. Вероятно просто ни трябва още малко време.
– Вярно ли е, че имате проблем с прекомерна твърдост на окачването (разработено от Пастор Малдонадо, чийто стил е доста агресивен)?
– Не бих казал, че това е причина. По-скоро ни липсва още малко притискане в сравнение с други екипи, за да загряваме по-добре гумите, и оттам идва проблемът с износването им.
– Спомена Пат Саймъндс и неговото значение за тима в момента. Бих искал сега да се насочим към по-стари неща и да те попитам разговаря ли вече с него, както беше обещал, за онова състезание в Сингапур през 2008 г., което може би ти струва титлата?
– Разговаряхме, да, и то дълго. Казах му точно какво мисля и какво съм чувствал, но не бих искал да влизам в повече детайли. Това е лично и ще го запазя за себе си. Но винаги съм вярвал, че в крайна сметка какъвто и да е залогът във Формула 1, това е спорт, това е нещо, което трябва да носи радост и не бива да се постъпва по този начин, политиката да е толкова много и така важна.
– Много хора още в същия ден заподозряха подобна схема, ти знаеше ли?
– Със сигурност подозирах, както и много други хора. Най-лошото беше, че всичко се разбра чак години по-късно, а не на пистата, както можеше да стане, ако наистина нещата бяха разследвани и още вечерта това състезание да бъде анулирано.
– Два месеца по-късно можеше да спечелиш титлата в Бразилия, но не се случи. Трябва да е било много болезнено за теб?
– В Бразилия? Всъщност не беше така. Аз направих всичко, което трябваше – спечелих първата позиция, водих от старта до финала, направих най-бързата обиколка и бях щастлив пред невероятната публика и при цялата онази атмосфера. Останалото просто не зависеше от мен, а и, честно казано, не загубих титлата в Бразилия. Преди това имаше Сингапур, имаше Унгария (където бе почти спечелил, когато двигателят му се повреди 3 обиколки преди финала – б.а.). Да, беше малко тъжно, но победата си беше победа и бях щастлив. В крайна сметка аз направих много успешна кариера и това бе може би един от най-важните дни в нея, макар и да не взех титлата.
– Кой беше най-лошият и най-хубавият ти ден като пилот във Формула 1 досега?
– Най-хубавият със сигурност бе първата ми победа в Бразилия през 2006 г. Беше невероятно, фантастично. Не можеш да си представиш какво е да си бразилец и да спечелиш пред тази публика. Това е нещо изумително. През 2008 г. всъщност беше подобно, но тогава имаше и тъга.
Що се отнася до най-лошия ми спомен – Гран при на Германия през 2010 г. (изстрелва отговора сухо и бързо, без да се замисля – б.а.). Беше неприятно и не за друго, а защото можех да спечеля това състезание, но от тима не ми позволиха. Бях по-бързият пилот, но в крайна сметка бях състезател на Ферари и трябваше да си нося отговорността. Постъпих така, както трябва да постъпва един член на тим.
– Тогава изглеждаше много обиден на Алонсо и тима, но след това отношенията ви, изглежда, се подобриха?
– Така е. И с Фернандо, и с Ферари. Нещата се развиха през годините и аз съм убеден, че днес те биха помислили два пъти, преди да предприемат нещо подобно. Що се отнася до Алонсо, той наистина е изключителен състезател, вероятно е един от най-добрите на всички времена, но имаше дни, в които просто бях по-бърз. Той разбира отлично какво се случва и как да реагира във всяка ситуация на пистата и извън нея, да се адаптира към промените в гумите и всичко останало. Аз например така и не можах да свикна с промяната в гумите. Неговият стил на каране е по-натоварващ предните гуми и това често му носеше предимство, защото аз не можех да ги загрея, а той успяваше. Ще видиш, че тук, в Китай, ще е по-силен, отколкото в Бахрейн, и това в голяма степен ще дойде от работата му с гумите (на студената писта край Шанхай Алонсо наистина се справи доста добре още в тренировките и накрая взе първия подиум за Скудерията за 2014 г. – б.а.).
– Промени ли се след Унгария 2009 г.?
– Не, лично за себе си съм убеден. Аз не помня абсолютно нищо от самия инцидент. Знам, че много хора твърдят, че след това карам по-внимателно, но не е така и цифрите го показват. Няма как да има състезания, тренировки, обиколки, в които съм по-бърз, просто защото ако има някакво подобно нещо, аз и в тези моменти не бих могъл да съм по-бърз, нали?
– Добре, нека се върнем към настоящето. Много голяма ли е разликата в начина на работа на Ферари и Уилямс?
– Голяма е. Ферари е компания, която произвежда и автомобили, която е световен бранд, маркетинг. Уилямс е чист състезателен тим. Има и общи елементи, разбира се, но всичко е доста различно, културата е различна, начинът на вземане на решения. Те са италианци. Страстта в Уилямс обаче не е по-малко, просто се изразява по различен начин. Тук има огромен потенциал и хора, печелили титли, познаващи успеха точно както е в Италия, но всичко се случва по малко по-различен начин.
– По-спокойно?
– Със сигурност може би е малко по-спокойно. Във Ферари, ако колата върви и печели, има еуфория и голямо напрежение. Ако не печели – пак огромно напрежение (смее се). Натискът във Ферари е тотален и ежедневен, там няма и ден спокойствие, а аз изкарах цели 8 години.
– Колеги са ми казвали, че остана толкова дълго, защото са те чувствали италианец?
– Ооо, вероятно. Аз самият имам и ще имам винаги много приятели в Италия. В края на краищата моята кариера започна там и целият ми път е свързан с тях. Но все пак съм си бразилец и винаги ще си остана такъв, винаги обичам да се върна у дома в Сао Пауло и да изкарам там колкото може повече дни. В Монако е просто европейският ми дом между състезанията.
Наистина целият път на Фелипе е свързан с Италия. След пристигането му в Европа, за да се състезава в малките формули, той избира Апенините и дели апартамент в Милано заедно с Аугусто Фарфус. После като пилот в италианския тим на Драко Рейсинг във Формула 3000 шефът на тима Адриано Морини го препоръчва в Маранело и той се среща за първи път с Жан Тод през 2001 г. Тод му казва да спечели титлата и след това да говорят отново. Така и става. През 2002 г. Кими Райконен напуска Заубер, за да премине в Макларън и от Скудерията го препоръчват на Петер Заубер.
Швейцарецът го хареса след тестовете в Муджело през септември и октомври. През 2002 г. Фелипе направи нелош сезон, а мениджър му стана новата агенция на Никола Тод. Това бе от голямо значение за кариерата му, която не бе финансирана нито от свръхбогат баща, нито от спонсори, както е с повечето млади пилоти днес. През 2004 и 2005 г. отново се върна в Заубер и бе по-бърз от Жак Вилньов, а това му донесе и покана от BMW, които купиха тима на швейцареца за следващите три години. Но Фелипе избра шанса да отиде за година във Ферари като съотборник на Михаел Шумахер и остана в Маранело през следващите сезони. Тази година всъщност е първата, в която той е в типичен британски тим… и представянето му е любопитно дори и в този план.
Obrigado a todos ❤ pic.twitter.com/kA6RzD9Fd6
— Felipe Massa (@MassaFelipe19) 10 November 2016
