Вече няма никакво съмнение, че големият спор в тазгодишния световен шампионат във Формула 1 ще е между екипите на Ферари и Уилямс, между супермоделите F2002 и FW24.
След смазващата победа на Ферари на Имола много хора дори изказаха мнение, че май и този двубой няма да се състои, просто защото Ферари са много по-силни. Внимателното вглеждане в някои от детайлите обаче не обещава сигурна победа на Скудерията.
Всъщност на Имола обстоятелствата се развиха по възможно най-добрия начин за Ферари. Пистата пасва чудесно на колата, беше студено и гумите на Бриджстоун “работеха” по-добре, а освен това бяха разработени специално за това състезание. За разлика от миналия сезон тимът на Уилямс не можа да изненада с нищо.
Когато казвам, че именно Имола пасва най-добре на Ферари, имам предвид няколко много важни параметъра. Пистата е с не много дълги прави, които са следвани от доста остри, сравнително бавни завои.
Настилката е сравнително гладка.
Жак Вилньов обясни в събота след квалификацията, че това е едно от малкото трасета в целия шампионат, които предразполагат към нестабилност на задницата. При повечето писти проблем е воденето на носа в завоите.
– Понеже нашата кола е напълно обратно конструирана на другите и ние имаме добра задница, тук сме добре, затова съм десети – смееше се канадецът, за когото това бе най-добрата стартова позиция от началото на сезона.
Връщайки се на болида на Ферари и Имола, веднага излизат няколко факта, които наистина показват защо F2002 бе така бърз и в същото време дават още важна информация към онази, която имаме………………….
