Пилотът на Ферари Себастиан Фетел разходи с автомобила си журналиста от „Зюддойче цайтунг“ Борис Шмит в региона Райнгау, намиращ се в централна Германия. Докато караше своето Ферари California T, германецът разказа каква е била първата му кола, на кой футболен отбор е фен и защо обича стари мотоциклети. Предварителната уговорка да няма въпроси за Формула 1 беше спазена. Но няма как карането на автомобили да не е част от интервюто, както и вземането на шофьорска книжка…
– Г-н Фетел, още ли обичате да карате кола – не на пистата, а като част от всекидневния живот?
– Добър въпрос. Честно казано, вече не обичам толкова карането. През десетте години, откакто карам по пътищата, се промениха много неща. Улиците са по-пълни, има много повече задръствания. От друга страна, все още изпитвам удоволствие, когато карам по някой планински път.
– С какъв автомобил?
– Е, с Ферари 458 Speciale. Това е един вид служебната ми кола. California също е много добра – отзад дори има място за децата.
– Харесвате ли ретро автомобили?
– Много. Обожавам техниката и формите от едно време. Всичко ми допада. Когато нещо се счупи, вдигаш капака и веднага виждаш какъв е проблемът. С днешните коли това просто няма как да се случи. Един от любимите ми автомобили е старият Фиат 500 с отварящите се на обратно врати. Той е просто сладък.
– А старите състезателни автомобили?
– Разбира се, и те ми харесват. Наскоро карах едно Ферари на Герхард Бергер. А по-рано – Брабам. Колата на Бергер е от началото на 90-те години и е доста различна от сегашните. Но Брабам е друг свят. На пистата е истинско изживяване, само да не стане нещо. Пасивната сигурност от едно време беше наистина отвратителна.
– Кой беше автомобилът на вашето време?
– Трябва да си помисля малко. Да – Голф 1 Кабрио, който имахме за известно време. Когато бях малък, той ми се струваше невероятен. И, разбира се – първият Мерцедес на баща ми. По онова време обозначението Е-класа беше нещо ново.
– Коя беше първата ви собствена кола?
– Тъй като ме спонсорираше БМВ получих X3 – едно от първите от поточната линия.
– Занимавате се с автомобилен спорт от малък. Беше ли шофьорската книжка нещо специално за вас?
– О, да. Взех я на 17 години – със специално разрешение, за да не трябва родителите ми постоянно да идват с мен по състезанията, които често започваха в четвъртък. А те и двамата работеха.
– Нормален шофьорски курс ли изкарахте?
– Да, в Хепенхайм, курсове „Майер“. Колата ми и там беше Х3.
– А изпитът?
– Страхувах се от изпита повече от истинските състезания. Но всичко мина отлично, дори карането на заден ход. Жената, която ме изпитваше, остана много доволна.
– Взехте изпита! Много ли се радвахте?
– Много. Шофьорската книжка и автомобилът дават голяма свобода. Не разбирам защо младите хора вече не ги възприемат така. За тях по-важен е смартфонът. Е, аз вече съм на 28 години.
– Имате ли книжка и за мотор?
– Да. Карах БМВ.
– Карате ли още мотор, или не ви е позволено?
– Позволено ми е и го правя. От време на време се занимавам със стари мотоциклети, някои от тях от 20-те години на миналия век. И при тях можеш да видиш техниката много по-добре, както при старите автомобили. Понякога взимам подобен стар мотор на състезанията.
За да направи снимки на световния шампион, Борис Шмит моли да завият по малък коларски път в лозята, когато изведнъж зад завоя изскача трактор. – Внимавайте! Пилотът от Формула 1 се справя отлично, а шофьорът на трактора се учудва не толкова на шофьора, колкото на Ферарито.
– Колко глупаво е да даваш съвети как да кара на световен шампион във Формула 1?
– Няма нищо, и аз не съм най-добрият спътник.
– Не е тайна, че сте фен на Айнтрахт Франкфурт. Какво очаквате от предстоящия сезон?
– Продажбата на вратаря Трап е голяма загуба. Надявам се, че може да бъде компенсирана. Има нужда от още няколко нови покупки. Но и това ще стане.
– Откога сте фен на Айнтрахт?
– От 14-15-годишна възраст.
– Ходите ли на стадиона?
– Да, но отдавна не ми се е случвало. Но ще дойде и това време. Ходя на мачове със старите приятели – 4-5 момчета. Не сядаме в ложата, а на обикновените трибуни. На почивката ядем наденички – задължително.
– Кои други клубове харесвате?
– Предпочитам Борусия Дортмунд пред Байерн Мюнхен. И, разбира се, Дармщадт. Той е до къщата ми. Там се случват страхотни неща. И е добре, че още съществува. Работи се на принципа „11 приятели“. За съжаление в спорта това се среща все по-рядко. И в автомобилния спорт също.
– Играете ли футбол?
– Не. Но всеки ден трябва да правя нещо за физическата си форма – това е задължително. Ден като днешния, в който не се занимавам със спорт, е огромно изключение. За компенсация играя скуош и бадминтон. В тениса не съм много добър.
– Какво е по-вероятно да се случи: Айнтрахт да стане шампион на Германия, или Себастиан Фетел да стане световен шампион с Ферари?
– На този въпрос все още не мога да дам точен отговор. Следващият сезон Ферари ще е много по-напред, отколкото сега. А Айнтрахт ще има нужда от по-различни финансови средства. Но откъде може да дойдат?