Себастиян Фетел спечели през изминалите три години почти всичко, което може да се спечели във Формула 1. След трите титли при пилотите и множеството позитивни преживявания обаче имаше и някои негативни. Някои загуби са се отразили на шампиона особено болезнено, но както самият той признава през германския седмичник „Велт ам Зонтаг“, именно те са особено важни за да продължи той да се развива и като спортист, и като пилот.
„Разбира се, че не печеля всяко състезание и това определено е свързано с не малка доза разочарование на пистата, извън нея, навсякъде“, обяснява Фетел. Един от пилотите, който в края на кариерата трябваше да свиква с това да не печели всяко състезание бе и идола на Фетел, Михаел Шумахер. „Това обаче е част от развитието на всеки човек. Затова смятам точно като Михаел. От загубите човек може да научи повече, отколкото от победите.
Моята най-тежка спортна загуба бе в предпоследното състезание през 2009 г., когато стана ясно, че не мога да се боря повече за титлата. Беше ми особено трудно да го забравя, болката бе сериозна. Мислите ми бяха – ами ако това е единственият ти шанс? Това е като футболистите, които не играят за Байерн Мюнхен и загубят финала на шампионската лига“, с усмивка заявява той, визирайки играчите на Борусия Дортмунд.
Фетел признава, че трудно преглъща пораженията си и в личния си живот.
„Аз не мога да губя, трябва да ме видите дори когато това става на Monopoly. Понякога ми идва да счупя игралната дъска, толкова съм ядосан. Но продължавам да мисля, че тя ще ми трябва за реванша.
Смятам, че е добре да не свикваш със загубите. Мисля, че и няма как да се свикне с тях. Защото иначе нищо нямаше да се развива. Напротив, трябва да се научиш да превръщаш разочарованието в позитивна енергия.“
При Фетел явно подхода функционира, както може да се види по резултатите му от 2010 г. насам.
