Начало Автомобили Ford v Ferrari: филм разказва историята за първата победа на GT40 в...

Ford v Ferrari: филм разказва историята за първата победа на GT40 в 24 часа на Льо Ман

6203
0

Да победиш Ферари е мечтата на мнозина в автомобилния спорт. А осъществяването й е достойно за Холивуд и през тази година ще се появи историята за това как Форд успява да победи Скудерията в 24 часа на Льо Ман. Филмът, чиято премиера е планирана за 15 ноември, разказва за първия успех на Форд в 24 часа на Льо Ман и над големия съперник – Ферари.

В главните роли са Мат Деймън (като конструктора Карол Шелби, за когото първоначално е спряган Том Круз) и Крисчън Бейл (той играе пилота Кен Майлс, за чийто образ създателите първо мислят да поканят Брад Пит).

Историята за съперничеството между Енцо Ферари и Хенри Форд II датира от момента, в който през май 1963 г. Ил Комендаторе отказва офертата на американския концерн да купи компанията му

Ферари първоначално се съгласява, но иска да има пълна свобода за състезателния тим. Когато не я получава, отхвърля предложението. Това не се приема добре от Хенри Форд II, който освен това иска да обнови компанията си, да я превърне в истински глобален производител. По онова време резултатите от едно състезание се огласяват по цял свят – 24 часа на Льо Ман. Ето защо надпреварата има толкова голямо значение за най-големия внук на Хенри Форд.

Първоначалните усилия обаче се провалят и от Диърборн търсят кой да оглави проекта. Форд и Лий Якока го възлагат на Карол Шелби, който вече има сериозна репутация в автомобилния спорт по онова време. В неговия екип един от най-важните хора е Кен Майлс. Сражавал се във Втората световна война, той започва работа при Шелби като механик, но стига до развоен пилот и е една от ключовите фигури в подготовката на Форд за Льо Ман и успеха на марката.

GT40 печели 24 часа на Льо Ман в продължение на четири последователни години – от 1966 до 1969-та, като първият успех е троен

Хенри Форд II лично присъства на състезанието през 1966-та – той дава старта, а след това наблюдава развоя на битката. Триумфът тогава е първи за американски производител в легендарната надпревара за издръжливост. Освен това е първи голям успех за компания от Съединените щати в сериозен автомобилен старт от 1921 г.

Състезанието не преминава напълно гладко за Форд, макар и не в технически план. Трите коли на тима дръпват сериозно напред, но карат със значително по-високо темпо, отколкото е препоръчано от тима. Освен това изглежда като че ли се състезават помежду си. Заради надбягването единият автомобил – този на Дан Гърни и Джери Грант – отпада през нощта с повреда в радиатора.

„Не си спомням ясно да е имало заповеди от бокса. Но 5 или 6 часа преди финала бе взето решение да намалим темпото”, спомня си Крис Еймън, който заедно с Брус Макларън кара Форд-а с №2.

След пристигането на Хенри Форд II обратно на пистата сутринта екипът обмисля варианта колите им да завършат надпреварата една до друга. Ръководството смята, че това е чудесна възможност за фотофиниш. Особено като се добави и трето GT40 – това на друг американски тим, карано от Рони Бъкнъм и Дик Хъчерсън.

На Кен Майлс (в екипаж с Дени Хълм в автомобил с №1) е наредено да намали темпото, за да го настигнат останалите

№1 и №2 пресичат финала кажи-речи заедно. Официалните лица обаче решават крайния изход и присъждат победата на колата с №2 и екипаж Брус Макларън и Крис Еймън. Основанието им е, че това GT40 е стартирало от по-задна позиция, следователно е изминало 8 метра по-дълга дистанция за 24 часа в сравнение с другата кола на тима.