Снимки: Williams F1 Team Getty Images
Франк Уилямс се радва на слънцето в момента, в който отиваме при него. Изнесли са го навън зад моторхоума на Уилямс и са го изправили в количката му, за да постои малко така, както изискват лекарите.
Пресаташето на тима Лиам Клогър и личният секретар на Франк ни молят да не правим снимки. Готови са да върнат Франк обратно в моторхоума, за да се снимаме, но виждайки картината пред себе си отказваме категорично. По принцип Уилямс не обича фотоапаратите, а и мястото не е подходящо. Прекарват ни наистина през самата кухня на тима, за да стигнем до него. Сър Франк Уилямс стои изправен в специалната си количка, усмихва ни се и започваме това много специално интервю, договаряно от нашето списание в продължение на месеци.
Човекът, който признава преди години, че най-голямата грешка в живота му е подценяването на физическите закони и прилепянето на автомобила към шосето, ни поглежда със сините си очи и някак забравяме, че е парализиран. Говори наистина много тихо, но по начин, който ни кара буквално да поглъщаме всяка дума. Жестикулира с ръцете като ги движи от раменете – единственото движение на тялото, което може да прави, за да подчертае и подсили определени моменти. Всичко друго изразява лицето му. Внимателно избира думите и изразите си. Завладява от първия миг на разговора ни с ясната си мисъл и невероятно добре подредено изложение. Отстрани понякога изглежда леко отнесен, но се оказва невероятно съсредоточен. Сърдечното му и приятелско отношение контрастира ярко с представата за Франк като за суров, студен човек.
Каменната физиономия, позната на всички от телевизионния екран и снимките, се разтопява в усмивка при спомена за Сена и изразява по друг вълшебен начин отношението му към Формула 1 в миналото и настоящето, а острият поглед концентрира вниманието ни върху мнението му за бъдещето на отбора и спорта.
Някак в главите ни остава впечатлението, че на този уникален човек абсолютно сериозно не му пука, че е в инвалидна количка. Просто защото разбираме нещо, което той знае още откакто е дошъл в съзнание след свирепата си катастрофа с кола на пътя през 1986 г.: “нещата се случват в главата” на всеки от нас. Изпълнението може да зависи от мнозина, но най-важното е онова, което се ражда като мисъл.
– Нека започнем от състоянието на тима в момента. Изживявате най-лошия си сезон от десетилетия (не е имал толкова състезания без точки подред от 1984 г. насам). Изобщо последните години не са добри, какъв е вашият анализ на нещата?
– Много трудно е за нас. Налага се да настигаме останалите. От 2000 г. доскоро трябваше да гоним само Ферари. До 2004 г. бяхме вторият най-успешен отбор. Но миналият сезон наистина доста изостанахме. Тава са фактите.
– Странно е, но вашият тим е имал и в миналото подобни сериозни спадове – 1988 г.например след шампионската 1987 г.?
– Да, случва се поякога. Причините са много и често се натрупват.
– Проблемите ви през последните години, а и отначалото на сезона все се въртяха около аеродинамиката, тя ли е голяма ви болка?
– Имаме двигател, който се прави и поддържа от частна компания. Пилотите ни са млади. Колата като цяло не е достатъчно бърза. И освен това имаме нови различни технологии във Формула 1, които непрекъснато откриваме и не сме разбрали напълно. Не успяхме навреме да се справим с вичко нито този сезон нито предишните. Вината си е наша.
– Някои ключови хора ви напуснаха и или вие освободихте – Гевин Фишир, тази зима и Йорг Цандер, който само месеци преди това назначихте за главен конструктор. Не е ли това, което повлия най-много за изоставането?
– Вижте, Йорг Цандер беше само три месеца при нас…. Обаче… (Изключете касетофона. Да, да, изключи го).
Франк ни казва абсолютно неофициално и конфиденциално, че причината Цандер да бъде освободен е тази, че практически не се е разбирал с никого в тима и споделя, че ние сме единствените журналисти, с които е споделил това. Езикът му всъщност е доста остър и разкзва интересни подробности за отшенията в тима и без да влизаме в повече подробности от онова, което бяхме помолени да не публикуваме дори и на български и за останалите топ конструктори на последните коли, продължаваме с разговора си.
– Формула 1 е невероятно конкурентноспособен спорт и ни напомня това абсолютно всеки ден. Опитваш много неща, но ако “заспиш” и не изпробваш всичко възможно, си плащаш цената – изоставаш веднага. Другите те изпреварват и после ти трябват два пъти повече усилия, за да ги настигнеш и още толкова, за да ги победиш.
– Вие сте в този спорт от много дълго време. Промени ли се много управлението на отбора през десетилетията?
– Основах собствен екип през 1969 г. Тогава бяхме всичко на всичко пет човека. Сега сме някъде към 515 души или нещо такова. Мениджмънтът, управлението трябваше през всичките тези години да се подобрява и разширява непрекъснато. Никога не е било лесно да се справиш с ръководенето на голям екип.
– А по-лесно ли е днес да се намират спонсори? Саудия Ерлайнс, която привлякохте през 70-те години бе първата ви голяма сделка – тя ли е най-голямото ви лично постижение?
– Около Формула 1 вече има изграден уникално развит пазар. Има фантастично… каква дума да избера? Привличане може би. В НАСКАР например ситуацията не е такава. Олимпиадите се провеждат веднъж на четири години, както и световното първенство по футбол. Ние сме специален случай. Спортът е вълнуващ. Демографските проучвания показват, че от него се интересуват младите хора в диапазона 25-40 години. А ние имаме особена привлекателност за тях. Маркетинговите ни отдели са страхотни и получаваме наисита добри пари. Преди бе трудно, но пък искахме по-малки суми.
– По-леко е, така ли?
– Трудно е, но това важи за всички. Ние конкретно си осигуряваме добър бюджет и си плащаме всички сметки.
– Как си избирате пилотите? Още отпреди години наемате млади и неизвестни пилоти – такива са били Кеке Розберг, Дерек Дейли, Дженсън Бътън. Как ги отсявате?
– Най-често правим дългосрочни сделки. Очевидно е, че младите състезатели не са скъпи. Дженсън например го пуснахме да премине в друг отбор, защото имахме предварителен договор с Хуан Пабло Монтоя. Ние на практика бяхме инвестирали много пари при Чип Ганаси, а пък принципно бяхме говорили да си вземем Дженсън обратно след две години. Така че въпросът тогава опираше до това или да задържим Бътън след първия му сезон и да кажем “сбогом” на Монтоя – тоест да загубим и парите, – или да си приберем Хуан Пабло и после да си вземем и Бътън.
– Но нещата се развиха по-друг начин?
– Така е, но ние не загубихме от тези сделки.
– В миналото как си избирахте пилотите си?
– Когато имаш автомобил, който най-общо казано е най-добрият, телефонът не спира да звъни. Тогава е най-лесно да си избереш състезател. По принцип никога няма достатъчно топпилоти. Винаги можеш да си мислиш: “Добре, може да вземем Алонсо… Или може би Кими?” Но обикновено те вече са обвързани със сериозни контракти или имат предварителни такива за следващите няколко години, за които ти дори неподозираш.
– Тоест предпочитате да направите кола – шампион, а не да търсите пилот, за да успеете?
– Да, абсолютно. Единственно със Сена попаднах в истинска магия. От самото начало, от първата минута, в която започна да тества за нас, можех да кажа, че става дума за брилянтна личност. Умствена сила, упорита работа, фантастично внимание, изключително решителен, невероятно бърз. (Франк прави странна гримаса като тъжна усмивка – б.а.). Но нямаше как да го ангажираме тогава, имахме опитни пилоти, желани от партньорите ни и бяхме топ тим.
– Той ли е единственият пилот, за когото сте платили най-високата цена, независимо от всичко?
– Имаше други неща, които се случиха – не беше въпрос на каквото и да става. Ален Прост искаше да се оттегли след края на 1993 г. Тогава имахме най-добрия автомобил и някой непрекъснато ни чукаше на вратата. Но възможността да вземем Сена изникна внезапно. Той стана достъпен в рамките на изключително кратък период от време и не се колебах, защоно имахме и много пари от спонсорите ни.
– Но като цяло подходът ви не се е сменил кой знае колко през годините и не сте склонен да плащате големи суми за пилоти?
– Платихме доста пари за някои пилоти в историята си, особено през последните години за които говорим и какво стана. Не особено добра инвестиция. Но това не е по вина на състезателите, ние си допускахме грешките – никой не ни е виновен, че не сме сключили добра сделка. (Пак тъжна усмивка – б.а.)
– Иска се кураж да се признаят такива грешки.
– Е, точно сега ние така и така не вървим, какво да правим. Люшкаме се в представянето си и просто не вършим добра работа. Това е истината.
– Наскоро подписахте договора си с Тойота за доставка на двигатели от догодина. Как виждате бъдещето на отбора си?
– Ние държим връзка с тях през последните шест месеца. Чувстваме се много удобно, те са истински състезатели. Компанията е много голяма, има огромни ресурси, така че с тях ние получаваме реален шанс да тръгнем напред. Искрено се надяваме да станем техен добър партньор и да работим успешно заедно. Що се отнася до самия тим все още всичко е стабилно – финансово и се надявам след накой сътресения и промени в структурата да тръгнем напред.
– Какво според се случва с Формула 1 и как ще изглежда тя след наколко години?
– Макс наложи някои промени, които ще спестят доста пари. Производителите решиха да останат и това е хубаво. Когато има шест концерна като тях, включително Ферари, то разполагаш с наистина голям и добъри съперници в спорта. Формирали сме нещо, което е интересно за телевизиите, за зрителите и запалянковците въобще, не мисля че сме застрашени, напротив.
– GPMA мъртва организация ли е вече?
– Не, ние продължаваме да работим с нея. Въпреки че Тойота решиха да се оттеглят. В крайна сметка какво ще стане ако всички производители изчезнат утре? Макс разбира, че те имат много власт и сила. Ако си тръгнат, откъде ще ни идват двигателите? Ще се загубят спонсори, затова се направиха компромиси и ще има още допитвания и консултации с тях. По-скоро умря идията за някаква алтернатива, която си бе пресилена.
– Но в миналото сте се справяли и без тях?
– Правилната дума е точно “справяли”. Какво имахме тогава? Имахме малък падок, състезавахме се за около 2000 паунда на старт, които ни даваха организаторите като стартови пари. Навсякъде боклуци и мръсотия. Беше ужасно. А Макс мисли за нещата. Хората изпитвали носталгия! “О, доброто старо време…” И не се сещат, че преди 30 години 61 или 57 отбора влязоха в спорта като независими и всичките не останаха, а фалираха. Нека си го кажем направо – бяхме едни бедняци, които пътуваха като циркаджии. (Големите екипи като Матра, Рено, Ферари, Алфа Ромое ги наричаха високомерно „гаражисти“)
– Значи Формула 1 ви харесва повече днес?
– Днес нещата са професионално построени, сериозни и създават конкурентноспособна среда. Организираме страхотно шоу, на изключително ниво.
– А това е всичко, към което се стремите като собственик на отбор, философията ви?
– Абсолютно. През цялото време.
– Някой друг от семейството ви свързан ли е с Формула 1?
– Синът ми Джонатан работи в GP2, но това е всичко. Наблюдава младите пилоти – това му е основната работа.
– Помага ли ви при избора на състезатели?
– О, аз съм ужасно мързелив! Той върши цялата мръсна работа.
– Какъв е типичният ден на Франк Уилямс на пистата и извън състезателните уикенди?
– Доста рутинен. Винаги включва пътуване. Имаме прекрасен изпълнителен директор, който си върши прекрасно работата. 80% от случващото се във Формула 1 е инженерство. Аз не съм инженер. Водя разговори и преговори като тези с Тойота наскоро например. Грижа се за пилотите, наблюдавам и контактувам със спонсорите. Моята работа е пари и бизнес. Патрик Хед се занимава с инженерството.
– Кой е най-добрият и най-лошият ден в кариерата ви?
– Имам два най-лоши – първо когато загубих своя приятел и мой личен приятел, с когото започнах още като ученик – Пиърс Къридж. След това – когато загубих Аертон Сена, беше ужасно.
Добри дни… Имам доста повече. 16 световни титли, означават поне 16 прекрасни дни.
– И не можете да изберете нито един конкретно?
– При толкова прекрасни шампиони, които сме имали, не би било честно.
– Преди време вашият бивш мениджър Питър Уиндзор каза в едно интервю за нашето списание, че представата ви за ад е да стоите в хотел и да не правите нищо. Все още ли е така?
– Не, защото имам Гордън, който се грижи за мен. И когато ми доскучае, измислям нещо и тормозя него… (усмихва се широко и приключваме, защото Франк вече видимо е уморен и изтощен макар, че личния му асистент застана по средата на интервюто с чадър, за да ни пази сянка – б.а.).
