Люис Хамилтън е изправен пред изключително трудна задача в днешната Гран при на Великобритания след вчерашната си грешка в квалификацията на Силвърстоун.
Неговият пропуск обаче бе приет безкрайно зле от сънародниците му. И докато феновете по трибуните могат да обсъждат ситуацията помежду си, то пресата на Острова прелива от разочарование от златното момче на нацията, включително от предположения, че вчерашният пропуск може да се окаже решаващият момент в битката за титлата този сезон.
– Дори след отдръпването на облаците над Силвърстоун настроението на Люис Хамилтън остана определено мрачно – пише „Телеграф”. – В трета поредна квалификация той изостана – този път след необяснимо решение да се откаже от последната си обиколка и съответно от шанса за полпозишън. Критични грешки в критични моменти продължават да рушат представянето на британския пилот в шампионата. Този пропуск вероятно е най-сериозен. Нико Розберг с благодарност сграбчи възможността с две ръце. Хамилтън остана да ближе рани. През целия сезон досега дискусията е дали 29-годишният Хамилтън може да разчита само на гения си да надхитри Розберг. В конкретния случай отговорът е категорично „не” и той може да вини единствено себе си за прекалено ранното отказване.
В „Индипендънт” заглавието гласи: „Още една грешка предполага, че проблемът е в съзнанието на Люис Хамилтън”.
– Това състезание – домашната му Гран при, където 100 000 души отчаяно се надяват на британски успех – той определи като надпреварата, която трябва да спечели – продължава материалът. – Вероятно изпитваното в състезателен уикенд напрежение заради господството на съотборник, действащ в напълно спокоен дух, е невидимата тежест, прекършваща гръбнака му. Същото се случи в Австрия преди две седмици, в Канада още две седмици по-рано, където самонанесените рани връчиха инициативата на съекипника му, който просто трябваше да се възползва и да измине пътя до 25-те точки. Колкото повече се мъчи Хамилтън, толкова по-назад отива. Поведението му, когато слезе вчера от колата, говореше за опустошение. Няма нищо лошо в желанието, но поне в настоящия момент изглежда като че ли емоциите го контролират, а не обратното. Времената го демонстрираха отново – Розберг няма чистата скорост на Хамилтън, но отново неговата кола е на върха. Да победи Розберг се оказа достатъчно трудно и без сам да съсипва шансовете си с непредизвикани грешки.
В публикацията се посочва, че час след финала на квалификацията опитите на Хамилтън да изглежда жизнерадостен бяха съсипани от „празния, изтормозен поглед и често едносричните отговори, които в един момент бяха модерирани от комуникационния шеф на екипа”. Същите тези отговори бяха сравнение в „Телеграф” с кратките реплики на Кими Райконен!
В „Дейли Мейл” стигат още по-далеч, задавайки въпроса: „Грешката на Хамилтън в квалификацията ли беше моментът, в който той загуби титлата във Формула 1?”
– Дали в 2:01 часа следобед в събота невероятният пропуск на Люис Хамилтън не сложи край на мечтите му за втора световна титла и надеждите му да се превърне в един от великите пилоти в спорта? Той може да кара днес толкова брилянтно, колкото глупаво се държа в квалификацията и да се върне в битката с Розберг. Нищо не може да се изключва при Хамилтън, но моментът от вчера остави отпечатък върху сезона му. След кратък отговор пред камерите на ВВС с най-навъсената си физиономия, той си тръгна. Къде му беше уважението към „най-великите фенове на света”, британските зрители, които омайваше само преди няколко дни с думи, изглеждащи в момента като празни баналности? А по-късно на брифинга му най-смешното твърдение бе: „Аз никога не се отказвам”. Какво тогава направи, спирайки в онази обиколка, Люис? Прие, че вината е негова и отново си противоречеше, като заяви, че отборът не му бил казал, че последната част от тура е по-бърза – в някакъв опит да смекчи собственото си решение. Най-странното в цялата ситуация обаче е, че Хамилтън – при всичките му колебания – винаги е бил състезател, борещ се до последно. Но тук, на Силвърстоун на всичкото отгоре, той реши да спре. И се очертава тенденция да бърка в квалификациите, които иначе са най-силната му страна. Розберг явно го е разтърсил. Сър Джеки Стюарт, гледайки от падока, заяви: „Изглежда акълът му е поизбягал”. И съществува въпросът дали Хамилтън е достатъчно интелигентен, за да намери как да се противопостави на пресметливия, умен Розберг. Другият е дали ще устои на мисълта, че отборът е срещу него. Хамилтън приключи цялата история, обещавайки повече на феновете днес. Звучеше кухо при дадените обстоятелства.
В „Гардиан” се посочва отново афинитетът на световния шампион за 2008 г. към срещи със световни звезди и разсейването му в дадени моменти:
– Люис Хамилтън, големите му кафяви очи изпълнени с удивление, говори с благоговение за срещите си с Уил Смит, Самюел Л. Джаксън, ЛеБрон Джеймс и Меджик Джонсън. Те споменават ли срещите си с автомобилния състезател? Неделната Гран при на Великобритания в голяма степен ще определи сезона на Хамилтън и може би мястото му във Формула 1. А това от своя страна ще определи славата му, статута му на звезда в доста детинския свят, който толкова често обитава. Важността на днешния следобед не може да бъде преувеличена. Чисто аритметично погледнато, не е нужно Хамилтън да спечели, за да запази шансовете си в шампионата. Символично обаче е длъжен да го стори. След три пропуска – в Монако, Канада и Австрия, той допусна още един и сега е задължително да вземе инициативата от Розберг – по-бавен пилот, който обаче започва да изглежда силен като Тор. Хамилтън е най-бързият състезател в F1 и сега има онова, което винаги е преследвал – най-бързата кола. Но му е нужен и малко късмет. Успокоителният мит гласи, че добрият и лошият късмет се уравновесяват. За съжаление краткостта на човешкия живот означава, че той може да приключи и да стискаш късмета във вече изстиналите си пръсти. За един професионален спортист това важи с още по-голяма сила.
И в тази публикация се посочва, че Розберг изглежда пределно концентриран, докато Хамилтън се поддава на грешни преценки:
– Розберг е заобиколен от приятели – 19 от тях празнуваха с него в Амбър Лаундж до пет сутринта победата му в Монако. Хамилтън често изглежда изолиран, след като бе отделен от двамата луди на тема контрол хора, доминирали ранната му кариера: баща му Антъни и старият му шеф в Макларън Рон Денис. На 29 години той още расте и ако сезонът му приключи със сълзи, ситуацията може никога повече да не се обърне.
