Люис Хамилтън загуби състезанието в Монако по един меко казано куриозен начин, след като от Мерцедес решиха да го повикат ненужно за втори път в бокса. Това определено го съкруши и той бе на крачка да слезе от колата си по време на обиколката за прибиране след излизането от тунела и да се прибере в апартамента си, подобно на своя идол Аертон Сена през 1988 г. Все пак той реши да не прави подобно нещо и отиде да получи наградата си за третото място. На подиума той изглеждаше смазан.
„Всичко е въпрос на манталитет“, обясни в последствие Хамилтън пред Sky Sports F1. „В един момент просто започваш да мразиш загубите. Винаги може да видите статии за внимателни и възпитани губещи, които обаче притежават стил. Какво е това обаче? Подобен човек никога не може да бъде истински шампион. Това е моето лично мнение.“
Подобни моменти се случват и са се случвали и на други световни шампиони, станали легенди през годините и демонстрирали открито лошо настроение при подобни негативни резултати.
„Аз все още не съм легенда, но работя върху това“, продължава уверено Хамилтън, който не крие, че иска да прилича на своя идол Аертон Сена не само по вида на каската си в ранните години от своята кариера. Той не смята да се отчайва и гледа в бъдещето.
„Чашата винаги е наполовина пълна за мен“, продължава Хамилтън. „Продължавам да гледам, какви възможности има и знам много добре, че трябва да дам всичко от себе си, за да използвам в действителност тези шансове. Така бе и през миналата година. Аз не доминирах и трябваше да се боря здраво. Но в крайна сметка успях да използвам чудесната ни кола за спечелването на титлата.
Съотборникът ти е един от многото хора в целия отбор, в цялата конструкция. В един момент искаш той да стане втори зад теб, за да може целия отбор да извлече максимума. Но в същото време се получава конфликт, защото от друга страна искаш пилот на Ферари или на друг отбор да го изпревари, за да му вземе от скъпоценните му точки. Това е конфликтът между това да си отборен играч и да искаш да спечелиш титлата.
Когато бях по-млад исках само да печеля, да печеля и пак да печеля. Сега виждам шанс, да бъде водеща личност в отбор с повече от 1000 човека. Най-лошото във Формула 1 обаче е, че съотборникът ти можем да види всичко, което правиш и дори да го копира. В крайна сметка обаче със сърце, талант и воля ти можеш да направиш разликата.“
