Напоследък стана модерно да се плюе Люис Хамилтън. Не че някои глупави постъпки на пистата не дават основание за това, но ми е малко странно – как любимият герой на британските медии (промили мозъците на милиони хора по света) изведнъж стана антигерой.
Да, вярно е, че през последните 12 месеца той направи доста инциденти и се изказа неподготвен по множество въпроси. Затова дори приятели от екипа на Макларън ми казаха, че и в Уокинг вече имало напрежение.
Че проблем има – спор няма!
Но според мен той съвсем не е един и Люис го отнася не само за онова, за което е виновен, но и за онова, в което няма никакво участие.
На първо място е развитието на шампионата. След състезание като това в Сингапур, където Фетел води от старта до финала с колкото си иска, няма какво толкова да се коментира и един инцидент и сцена между Люис и Маса е добре дошъл.
Като цяло в сезон, в който битка за титлата на практика няма, за медиите е много трудно и една обстреляна звезда е чудесно зрелище.
Но далеч по-лесно е да критикуваш един пилот, отколкото екипа, при който обядваш и с който пътуваш на състезания за това, че не е направил отново достатъчно добър автомобил, за да се спечели титлата.
Да, Дженсън се представя много по-добре и това е феноменално, но нима той се бори за короната? Не, и нямаше никакъв шанс да стигне до нея – просто взима всичко възможно в типичния си стил, който голяма част от същите тези анализатори (пишещи чаршафи за това колко пъти Хамилтън е сгрешил през последната година) изобщо не забелязваха в периода, когато пишеха други чаршафи за това колко велик е Хамилтън.
Не искам да бъда разбран неправилно – не защитавам по никакъв начин глупостите на англичанина и самонадеяността му. Но ме е яд и на критиците му: те го напомпаха с излишно самочувствие, а сега го сриват. Това е особено жалко, защото каквото и да се говори Люис е невероятно талантлив пилот от най-чистата порода – борец, истински състезател.
Но като гледах колко бе безпомощен и внимателен срещу Шумахер на Монца, си спомних за Монтоя, който по-същия начин престана да бъде себе си (подтикван от пресата) пак на тази писта и реши да играе стратегически през 2003 г. Като така възможната му титла си отиде завинаги.
Дано Хамилтън издържи на истинската мелница във Формула 1, макар да преживява очевидно доста по-лабилно тежкия период от Шумахер, Сена или Алонсо в подобни ситуации.
За него лично това всъщност е най-големият проблем, не карането или думите на някой.
Когато се озова във Формула 1 през 2007 г., в най-силната кола и започна да печели, всичко бе цветя и рози.
Хора като Питър Уиндзор написаха в едно списание с претенции, че бил по-велик от Прост и Сена (!), а той бе карал в 7 състезания.
Тези хора сякаш не искаха да видят състезанията на Нюрбургринг или Монца, идиотската грешка (не толкова на пилота, а на Макларън) в Китай и не наблягаха на това как точно бяха изградени тактиките на тима в състезанията в Канада и Индианаполис. Събитията в Унгария до ден-днешен се представят криво. Това, че всичко започна от неизпълнението на Хамилтън на подобен план, се замита под килима.
С какво да продължа – с един куп ситуации и през 2008 г., които обаче спечелената титла също неглижира. На крилете на така изгражданата световна слава, все още много младият щастлив човек нормално мисли за поне 5 световни титли!
Историята с изгонването на Дейвид Райън в Малайзия през 2009 г. заради скандала от Гран при на Австралия бе следващата неоценена сцена.
В списанието ни ClubS1 през годините писахме за всичко това подробно върху доста страници и не в канона, налаган масово.
Видялото се в пари момче от пролетарския Стивънейдж получи самочувствие, което очевидно стана по-голямо от необходимото дори за пилот от неговия тип.
Раздялата с баща му бе поредният епизод от този филм. Връзката със суперзвездата-кака Никол Шерцингер със сигурност също не допринесе за това да стане по-сигурен (не само по-бърз) на пистата.
В Монако тази година и аз ходих да обядвам в Макларън и го гледах с Никол да се хранят през една маса. Бяха отделени – големите звезди. Баща му мина и хладно размени няколко думи с Люис, само кимвайки към нея.
В същото време на другия край в моторхоума кипеше истинска веселба около баща и син Бътън, Джесика Мичибата и две нейни приятелки.
Абсолютно прав е Антъни Хамилтън, че синът му се нуждае от истинска подкрепа около пистата, от силен мениджмънт, а не от продуцентите на X-Factor, грижещи се за делата на пилота от Америка.
Но в крайна сметка Люис вече е на 25.
Във Формула 1 напрежението е ужасно и това не е просто констатация, а тъжна истина и за да се преодолее подобна криза от млад пилот като Люис, отглеждан по-парниково дори в сравнение със Себастиан Фетел, е необходима истинска подкрепа и топлина.
Проблемът обаче е в това, че духът вече е напуснал бутилката, Люис е звезда и бях втрещен, виждайки опитния Мат Бишоп да се опитва да го кара да говори меко с медиите на една малка среща в Турция.
Какво да се прави, нали е по-велик от Прост и Сена…
