Люис Хамилтън (Макларън) спечели Гран при на Белгия – трети негов успех за сезон 2010 г. – и се върна начело в класирането при пилотите за шампионата на Формула 1, откъдето Марк Уебър (Ред Бул) го бе изместил за малко. Англичанинът се връща към уикенда си на Спа, значението на триумфа си там и отправя поглед към следващата надпревара на Монца в Италия.
– Третата ти победа за сезона те върна начело в шампионата. Този успех определено бе решителен, нали така?
– Абсолютно. В началото на лятната ваканция знаехме, че не направихме добро състезание в Унгария. Аз така или иначе отпаднах, но като цяло темпото ни през целия уикенд не бе добро. Подготвяйки се за Спа бяхме уверени, че ще разполагаме с по-конкурентоспособен пакет. Като се има предвид силата на другите топотбори обаче, никога не можеш да си сигурен къде точно ще се озовеш. А и ориентирането в ситуацията не бе леко заради [метеорологичните] условия. В петък бе мокро и макар да бяхме бързи, не знаехме дали е заради времето или заради постигнат напредък с болида. В събота нещата се поизясниха. Сигурен съм, че бях в състояние да спечеля първата позиция, ако не беше прикапало в последния момент или ако бях излязъл с нови меки гуми за първата си серия в третия квалификационен сегмент. И въпреки това бях на първа редица, а Дженсън [Бътън] се нареди пети – това показа, че пак сме бързи. В самата надпревара си изградих собствен ритъм начело. След старта трасето бе влажно на места, така че не бе проблем да дръпна напред. При започването на дъжда малко се изнервих, защото в такъв момент знаеш, че имаш определен аванс, но и си наясно колко лесно можеш да го изгубиш. Беше плашещо.
– Какво ти мина през ума, когато излезе в чакъла при осми завой?
– Сърцето ми щеше да изскочи! Опитвах се да пазя автомобила, минавайки през чакъла, за да се върна на трасето. Най-смешното обаче е, че всъщност не натисках кой знае колко в онзи момент. Току-що бях говорил с тима по радиото, за да им обясня каква е пистата, колко е хлъзгаво. Натиснах спирачките на разумна според мен дистанция, но болидът просто продължи направо, което беше доста… ами… вълнуващо! Необходимо беше да удържа положението, да си върна възможно най-много скорост и да се опитам да се измъкна от чакъла. Успях на косъм – мисля, че докоснах бариерите с левите джанти, толкова близо бях!
– И преди си говорил за желанието си да печелиш на класическите Формула 1 трасета. Сега имаш победи в Монако, на Силвърстоун и Спа – колко важно е за теб да успееш и на Монца?
– Да, наистина винаги съм смятал, че тези четири писти от календара са малко по-специални от останалите. Спомням си как преди няколко години Дейвид Култард заяви, че е горд от факта, че е печелил с Макларън надпреварите именно на тези трасета, защото те по някакъв начин го свързват с историята на спорта. Аз знам точно какво има предвид. Просто местата са уникални, много специални. Там можеш да усетиш историята повече, отколкото където и да било другаде. Затова и бях толкова доволен и горд най-после да спечеля на Спа. Защото тази писта е гигант в спорта и означава нещо за абсолютно всеки пилот, състезавал се някога на нея. На Монца отивам с намерение да спечеля още една победа и да продължа да се боря в шампионата. Колата ни би трябвало да е силна и там, но както винаги нищо не може да се приема за даденост.
