От Йордан Севов
Oще със самото си появяване във F1 в началото на сезона този нов ангел пазител за пилотите се превърна в център на внимание. Дискутирана от всички, критикувана и одобрявана системата HANS (Head-and-neck support system) обаче бързо си намери място и след няколкото тежки катастрофи досега, гласовете на противниците намаляват. Случи се така, че дори хора, които доскоро изразяваха недоверието си сега са горещи привърженици на откритието на новия сезон.
HANS представлява една наглед проста яка от карбон, която се свързва с каската и/или със самия корпус, или с рамената на пилота и неговите колани. Тя бе разработена от Мерцедес и ФИА.
Като всичко ново и при нея е нужно време за адаптация, за да може пилотите да свикнат и ето че наистина резултатите май са положителни. Все пак HANS трябваше да се напасне към физиологичните различия на всеки от състезателите, той да се научи да я ползва. На едни системата пречеше да се обръщат нормално, на други пък бе удобна, защото са с по-дълги вратове, при трети предизвикваше дори болки. Рубенс Барикело помоли доктор Сид Уоткинс да не носи яката за състезанието в Малайзия, защото на предишната надпревара в Австралия му бе причинила непоносими болки. Докторът разреши, но още на следващата Гран при ФИА обясни, че изключения няма да се правят за никого и Барикело бе принуден отново да сложи яката, като този път я върза за коланите, а не за корпуса и нямаше проблеми.
В Малайзия обаче Джъстин Уилсън бе закаран в болница с прещипан нерв вследствие употребата на HANS и противниците й отново ревнаха. Сред най-гласовитите както винаги бе Жак Вилньов: “Ако Диниз бе с HANS на състезанието на Нюрбургринг през 1999 г., когато болидът му се обърна, той със сигурност нямаше да оживее.”
Хуан Пабло Монтоя също не харесваше нововъведението: “Не е никак удобно и скъсява радиуса, в който мога да си завъртя главата по-време на състезание, което никак не ми харесва.” HANS засяга самото каране и навиците при шофиране на някои от пилотите. При Хайдфелд например проблемът е друг: “Не мога да повдигам раменете си, когато въртя волана.”
След състезанието в Бразилия обаче отрицателните гласове рязко намаляха. Зверските катастрофи на Марк Уебър и Фернандо Алонсо накараха всички да се замислят какво би се случило ако състезателите бяха без HANS. “Инцидентът бе доста тежък, може би най-тежкият в кариерата ми”, обясни Алонсо по-късно. “Много съм доволен от начина, по който системата HANS се представи. За мен тя не е неудобна и определено ми помогна в този момент. След такива катастрофи обикновено участниците имат силни болки във врата, но сега аз нямам никакви проблеми.”
Фернандо бе закаран в болница за обстойни прегледи и липсваше от награждаването. Пат Саймъндс, техническият директор на Рено не криеше учудването и облекчението си от състоянието на Алонсо. “Смятам, че Фернандо се отърва без сериозни последствия благодарение на системата HANS. Тя свърши много добра работа. Фактите са че след сравнително лек удар с колелото, закъснението от който се оказа 4,5 g последваха два тежки удара в стената. Първият бе със сила 35 g страничен и 35 g надлъжен, последван от страничен удар с 60 g. Като имате предвид, че на краштестовете се прилага сила от 40 g, можете да си представите колко силен е бил ударът. Сега Фернандо няма болки във врата, както е обикновено след такива удари. Затова смятам, че системата HANS се представи много, много добре.”
Монтоя също претърпя много тежка катастрофа на тестовете на пистата Силвърстоун, преди състезанието на Имола и има нова гледна точка. Колумбиецът излетя на Бекетс с над 300 км/ч и при удара в предпазните огради телеметрията засече скорост от порядъка на 230-250 км/ч. Той подобно на Бурти в Белгия преди две години бе заринат от гумите. Монтоя се отърва само с уплаха и след инцидента мнението му претърпя метаморфоза…….
