При скоростта на развитие на модерните технологии, двигателите и други компоненти от автомобилите във Формула 1 хидравликата понякога остава незабелязана. За нея се чува най-вече, когато някой от пилотите има проблем, а всъщност напредъкът в тази област през последните години е не по-малко забележително от всичко останало.
Основите й като наука датират от времената на древните гърци, които са били наясно как с известно количество течност да задвижват сложни механизми.
Днес понятието се асоциира най-често с подемници, кранове и преси – все тежки и големи машини, рядко с Формула 1.
За някой дори може би е малко изненадващо, че хидравличната система има жизненоважно значение за болидите от Гран при. Без нейното развитие нито един автомобил обаче не би могъл да се движи с днешното си темпо. Тя управлява основните системите и контролира поведението на колата.
Подаването на газ и респективно смес в цилиндрите, скоростите, диференциалът, спирачките, управлението въобще, дори капачката на резервоара работят посредством хидравлика.
– Компютърните контролни системи и алгоритми са наистина могъщи, но на практика те не могат да влияят пряко върху работата на автомобила – обяснява конструкторът на хидравликата в Макларън Фил Макърет.
В модерната Формула 1 се използва терминът Fluid Power Technology – определение за хидравличните системи в един болид.
Системите и в тази област претърпяха бурно развитие през последните петнайсетина години и благодарение на тях стана възможно въвеждането на напълно автоматични трансмисии (въпреки че вече са забранени) и тракшън контрол. Понастоящем част от функциите им е и контролът на двигателя и скоростната кутия.
До въвеждането на управляваните от компютър автоматични трансмисии в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век, се използваха два педала (за газта и съединител) плюс лост за смяна на скоростите.
Сега състезателите свалят или качват предавки посредством натискане на пластини от двете страни на волана. Бордният компютър върши останалото. Електрониката прави времевите изчисления и подава инструкции към хидравликата за извършване на необходимите механични операции.
Това става чрез подаване на флуид, който завърта селектора за смяна на предавките. Налягането в системата е 200 бара, а температурата – 120 градуса. Действието се реализира благодарение на сервоклапани – електронно-механични устройства, които се отварят и затварят в отговор на съответните команди от софтуера за управление на колата. Контролира се потокът течност към механичните компоненти (най-често буталца). Те преместват даден eлемент и изпълняват “нарежданията” на електрониката.
Така например се отварят и затваря дроселовите клапи във входните колектори на цилиндрите.
Едно от основните предимства на електронно-хидравличната система е бързината на реакция, от която се печели.
– Когато една система работи при много високо налягане, както е при нас, се получава изключително бърз отговор при минимално физическо натоварване – разказва Макърет. – Високата степен на контрол също е от значение. В конкретния случай компютърът генерира съвсем малко количество електричество, което се усилва през с …
