През последните месеци все повече се говори за така наречените клиентки автомобили във Формула 1, за болиди закупени от даден тим от друг производител.
Догодина, когато договорът Конкорд го позволи официално, вероятно ще има цяла група от екипи, които ще карат с шасита, произведени от друг. Ред Бул и Торо Росо и сега са тясно свързани, както и Хонда и Супер Агури, но от 2008 г. Продрайв вероятно ще кара с коли на Макларън, Спайкър с тези на Рено и т.н.
Подобна практика е нещо съвсем обичайно в Гран при в продълежения на десетилетия, чак до началото на 90-те години и може би наистина е хубаво да спортът да се върне към нея.
Съвсем не е случайно може би, че най-големият радетел в тази посока в тази посока е президентът на ФИА Макс Мозли. Той всъщност е от хората създали и продавали един от най-успешните клиантки автомобили на всички времена – Марч 701, кола закупена не от един, а от цели 4 екипа във Формула 1, кола спечелила при това победа още в първия си сезон във Формула 1, още при дебюта на компанията Марч в Гран при в далечната вече 1970 г.
А всичко сякаш започва от несериозен, неформален разговор между Макс Мозли и Робин Хърт (главният конструктор и съоосновател на Марч Енджиниъринг) си спомня:
– Макс (Мозли – б.а.) един ден просто ми каза: „Отиваме във Формула 1. Имаме парите. Всъщност, реално нямаме, но това е друг въпрос!”. Каза ми, че разполагам с 10 седмици, за да конструирам и направя две коли, които да са напълно готови за демонстрационни обиколки пред световната преса на Силвърстоун.
След този разговор работата по Марч 701 – първият претендент на компанията за титла във Формула 1, започва моментално.
До тогава Марч прави добри болиди за по-малките Формули и на младия тогава адвокат Макс Мозли му идва идеята, че подобен болид може да се продава добре и на екипите във Формула 1.
Първоначално новосформираният екип се озовава сред място, приличащо на празен, огромен хангар с телефонен апарат по средата и…, излишно е да отбелязвам – не разполагащ с почти никакви пари. Оказва се, че това е новото работно помещение на служителите на Марч. Междувременно Хърт работи в дома си, където с помощта на Джон Кларк изготвя голяма част от чертежите на бъдещата кола.
Причината болидът да носи означението 701 е простичка. То е съставено от годината, през която влиза в шампионата – ’70-та и фактът, че ще се състезава във Формула 1.
Въпросът с абривиатурата „Марч” е малко по-сложен. Името е абсолютна измишльотина или по-точно сбор от инициалите на основателите на компанията. На първо място е не кой да е, а Макс Мозли, небезизвестен и в наши дни. По това време освен всички други успехи, Мозли се слави и като прекрасен адвокат на пилотите от Формула 2.
Следващият е Алан Рийс, способен бивш състезател от Формула 2, който е бил съотборник на Йохен Ринд в Брабам. Последните букви са от името на техническия директор и констурктор едновременно Робин Хърт, за който вече стана дума. Невероятният му талант на конструктор е всепризнат в професионалните среди. Той проектира успешно коли за CanAm и F1 за Брус Макларън. Принус за тима дава и Греъм Кукър, без част от името да е в заглавието на тима – тих и кротък човек, който следи производството и го познава в детайли. Благодарение на него, екипът остава здраво стъпил на земята.
Всъщност, началото на Марч Енджиниъринг е поставено само година по-рано. Първоначално компанията се заема да проектира и построи кола за Формула 3 и Рони Петерсон. С нея шведът действително привлича погледите на специалистите и прави впечатление. Това обаче е само началото, защото членовете на екипа са си поставят още по-амбициозна цел. Долните челюстите на голяма част от журналистите се свличат до земята, когато им е съобщено, че новоизлюпилата компания, ще изработва коли и Формула 2 и Формула Форд, а ще се опита да направи пробив и в F1. Опитът наистина си струва усилията, въпреки че в края на сезона са отчетени сериозни грешки. Без пропуски обаче въобще нямаше да има еволюция. Обръщайки се назад, по повод на конструирането на колата Хърд обяснява:
– Не харесвам няколкото грешки, които допуснах с разпределението на тежестта и колко трудна всъщност бе колата за каране, но никога няма да забравя този болид. А средната стойност от позициите на грида през 1970 г. на Джаки с Марч 701 (който кара за тима на Кен Тирел) в действителност бе по-добра отколкото бе с Матра MS80 през 1969 г. Радвам се на всички усилия, които положихме за колата и тя бе много надеждна. Беше като шега да поведем отбор във Формула 1, но същевременно и тежко. Ние бяхме по-млади от самите пилоти!
Да проследим как всъщност се развиват по-нататък събитията.
Ако питате някой от пилотите, който е имал шанс да се състезава с това творение, най-малкото което може да отбележи е, че колата е противоречала сама на себе си. Коментарън на Джаки Стюард по въпроса е:
– В действителност, винаги съм си мислел, че беше доста бърза, но една от най-непривлекателните на външен вид коли в Гран при.
Истината е, че на външно Марч 701 е като грубо издялкана от дърво количка. Дори да оставим начина, по който изглежда болида не можем да подминем коментарите на Джаки Стюарт, че колата изключително трудно се е поддавала на управление и пилотът буквално е трябвало да се бори за надмощия над нея.
Причината – и сами се досещате – липсата на време. Десет седмици едва ли са достатъчен срок за подобряването на някои елементи в готов болид, а какво остава за направата на изцяло нов. Колата има алуминиево шаси, което някои с присмех наричат „вана”. Предното и задното окачване е с извънборден пружинен амортисьор. Двигателят е Форд Косуърт DFV V8, а скоростна кутия Hewland. Концепцията е изключително простичка, а единствената промяна идва по средата на годината, когато излизат ново задно окачване и спирачки.
За собствениците на компанията е много важно обаче, че успяват да привлекат за свой клиент Кен Тирел. Единствената молба на собственика на отбор в F1 е:
– Направете я безопасна!
Инженерит се справят с тази молба…
Въпреки че болидът все още не е участвал в Гран при, желаещи да го карат не липсват. Макс Мозли създава собствен работен екип за двата вече готови Марч-а 701 просто, за да увеличи паричните постъпления. И успява – получава допълнителна подкрепа от Американ STP ойл, а спонсорът от своя страна ангажира за пилоти в тима си звезди като Крис Еймън и Джо Сиферт, който е подкрепян и от Марлборо.
Част от сделката с STP е и участието на Марио Андрети. Договорката е да кара частично през сезона. Колата на американците се различава от тези на останалите само по цвета – тя е боядисана в червеното на добавките STP.
Други две сини коли с емблемите на Елф са предвидени за пилотите на Тирел – Джаки Стюарт и французина Джони Сервоз-Гавин.
За Гран при на Монако болидите на Марч се увеличават до общо шест, тъй като към тях се присъединява протежето на основния екип Рони Петерсон.
Неговият Марч, собстевонст на самия тим е жълт.
Съвсем естествено между пилотите съществува сериозно съперничество. Крис Еймън много иска след ужасния сезон във Ферари да се качи в британски болид.
– Хората, които считах за мои главни конкуренти – Стюарт и Ринд вече бяха печелили с Косуърт DFV и си мислех, че ще е чудесно да се състезавам с тях при равни условия. Така че изборът ми бе комбинация от две неща, плюс доверието, което имах по това време на Робин Хърт. Познавах го много добре от дните ми в Макларън.
За съжаление Еймън избира отбор, в който значителна тежест има Макс Мозли, а с него Крис никога не се е разбирал. Съвсем скоро новозеландецът е страшно разочарован от малкото подкрепа, която получава от страна на отбора. Три години по-късно той отново се връща в Марч, но сякаш само, за да чуе как Мозли ще го уволни по радиото. Отношенията им така и не се подобряват.
Но да се върнем към 1970 г. С магия или не, но екипът на Марч действително успява да подготви първите си две коли за представянето си на Силвърстоун пред медиите. Набелязаният ден идва. Макс Мозли, спретнат в невероятно елегантен тъмен костюм, е неимуверно учтив през цялото време.
– Беше студен, но слънчев ден и за щастие и двете коли се представиха чудесно – спомня си Хърт.
Преди същинското начало на сезона Робин Хърт и Джеки Стюарт имат на разположение само около месец за видят на новото шаси. Предстои първото състезание за сезон ’70 в Южна Африка.
Още при обявяването на проекта пресата е изключително скептична. Настроенията са още по-минорни, когато колата се появява за първи път на стратовата решетка. Земното кълбо обаче сякаш се преобръща, когато Стюарт печели пол позишъна още на Килами, а Крис Еймън се подрежда веднага след него.
– Заради излишната скромност на Макс, в началото всички гледаха на нас с неохота. Ние обаче бяхме бързи в това първо състезание и откровено казано Джеки щеше да го спечели доста лесно, ако гумите му не се бяха износили. Що се отнася да Крис, между Макс и Йохен имаше толкова лоши чувства, че беше неизбежно да има някакъв сблъсък между Йохен и Крис. Това се случи още преди първия завой, доколкото си спомням – обяснява подробности от „кухнята” Хърт в своята биография.
Малко след това Еймън отпада от надпреварата. Въпреки че резултатите от изхода на състезанието не са благоприятни за Марч, първото впечатление от невероятната квалификация е запечатано в ума на всички.
По онова време освен кръговете от основния календар на Формула 1 има и някои извъншампионатни стартове, които не носят точки, но са особено престижни. Такава е надпреварата на шампионите на Брандс Хеч. За Марч 701 този тип трасе е едно от най-трудните и лоши варианти. Истината е, че колата е много нестабилна на тази писта и е истинско майсторство пилотът, който я кара да не допусне дори и малка грешчица.
Друго нешампионатно състезание има и на Силвърстоун. Там е ред на Крис Еймън да участва. Той печели пол позишън с гуми Файърстоун и лети към победата в първата част. Втората пък се печели от Стюард с Дънлоп, а Еймън регистрира най-бързата обиколка и остава достатъчно близо, за да се окаже краен победител с комфортна преднина от 10 секунди. След това се задава още по-голямо предизвикателство – втори кръг от шампионата във Формула 1 в Испания. Джак Брабам със своя Брабам е много бърз, но няма късмет. Ринд е с новия Лотус 72, но се появяват проблеми със спирачките. В крайна сметка от 24-ма пилоти финишират само петима (трима от тях с Марч 701!). Джаки Стюарт печели първото състезание за Марч, Андрети, който участва тук е трети, а Джони Сержоз-Гавин пети. Така Марч 701 вече е преминал през общо четири състезания и печели три от тях!
Междувременно мисълта на Кен Тирел се завърта в друга посока – проницателният и имащ ясна преценка за бъдещето британец вече знае, че ако иска отборът му да оцелее, трябва да конструира собствен автомобил, клиентските шасита, не за шампионски тим. Той започва да крои тайни планове за изпълнението на тази задача.
В Монако Стюарт и Еймън отново са недостижими в квалификациите и съвсем залужено застават на първа редица от стартовата решетка. По време на самото състезание Джеки води в първите 27 обиколки преди да направи пит стоп за смяна на разпределителната кутия. Двигателят му обаче го изоставя напълно в 57-та обиколка. Еймън е по петите му до 21-вия тур, но е изпреварен от Брабам. За момент изглежда, че второто място му е сигурно. Само три обиколки след отпадането на Джеки обаче и Еймън получава повреда в окачването и също отпада.
За новозеландеца обаче едва ли има по-голям ужас от начина, по който се стичат събитията в Белгия. Не си мислете, че е катастрофирал тежко, или нещо подобно. Понякога от това да останеш втори по-лошо няма. На грида първи е Стюарт, трети Еймън, а затворен между тях на втора позиция е Йохен Ринд. Двигателят на Джеки отново гръмва и той е аут от надпреварата. Сега Крис трябва да се бори за първото място с Педро Родригес от БРМ.
– Видях това бяло нещо сякаш зад нас идваше ракета след като водих през първата обиколка и после си възвърнах водачеството от Стюарт в третата. – споделя Еймън и продължава – Първоначално не можех да различа кой е това, после видях, че е Родригес.
Развръзката не е в полза на Крис. Той финишира на 1,1 сек. зад БРМ-а на Родригес. Малка утеха е рекордът му за най-бърза обиколка в състезанието. Победа в Гран при обаче така и пак не е спечелена от Еймън, за когото сме ви разказвали специално в ClubF1.
Обстановката на Зандворд е коренно променена. Лотус 72 и Ферари 312В изглеждат съвършени и значително по-бързи от конкурентите си.
Вярно, Джeки Стюарт завършва втори, но на голяма дистанция от първия – Йохен Ринд. Австриецът с новия си Лотус 72, който работи повече от перфектно, се представя зашеметяващо. Междувременно пък Хърд вече е започнал работа по замесникът на Марч 701 – а именно 711.
Йохен Ринд печели и във Франция, малка утеха за Марч е второто място на Крис Еймън, а Стюард е далеч назад – класира се девети. Истината обаче е, че двамата са начело след като най-големите им съперници излизат от надпреварата. У дома в състазанието за Гран при на Британия на Брандс Хеч Марч не се представят на ниво. Най-доброто постижение е петото място на Крис Еймън като в надпреварата оцеляват общо девет коли.
Един от малкото проблясъщи за друг пилот с Марч Джо Сиферт идва в Германия, когато успява да си осигури четвърта стартова позиция. Еймън е шести, а Стюарт седми. В състезанието обаче всички те отпадат.
– Спомням си, че бях на летището още преди състезанието да е приключило и там разбрах, че го е спечелил Йохен. Аз обаче наистина направих някои доста сериозни състезания с тази кола. Някои наистина добри, агресивни надпревари – спомня си след време Джаки Стюарт.
Всяки от стартовете изглежда наистина обещаващ, но за съжаление в голяма част от тях Марч отпадат поради технически проблеми.
Идва време и за Гран при на Австрия. През самото състезание и след него ще се случат някои драматични събития. След това на Монца загива Йохен Ринд. Джеки Стюард се представя за последно с Марч 701 и става втори след Клей Регацони от Ферари. Съотборникът му Сервоз-Гавин е заменен от Франсоа Север още от Зандворт, защото е потресен от многот смърт по пистите в онези дни. Север печели първата си точка в шампионата, класирайки се шести в Монца.
Нещата се променят за Марч обаче драчатично още преди това – в Австрия, където Кен Тирел прави обществено достояние новия си болид, носещ неговото име. Колата е напълно различна от Марч-овете на съперниците. По думите на Стюарт това вече е напълно зряла машина, на която вдъхва живот новия му конструктор Дерек Гарднър. Той на практика преработва марча до Тирел 001.
Може би краткият цитат на мнението на Джеки Стюард би ни обяснил една от причините Тирел да иска да има собствен болид:
– Ако поставиш Робин и Макс и още няколко човека там… Звучи глупаво да кажа това, но винаги можеш да обсъждаш проблеми с Тирел, но не можеш да ги разискваш с Марч. Просто, защото не съществуваше връзка.
В Канада Север и Еймън се представят чудесно в квалификацията като са четвърти и шести респективно. Новозеландецът финишира трети, а Север за съжаление излиза от надпреварата заради повреда на амортисьор, но е класиран девети.
Въпреки всичко обаче, най-фрапиращото е това, че в дебютния си сезон през 1970 г. Марч наистина има шанс да се пребори дори за конструкторската титла. Пристигайки в Щатите, Ферари и Марч имат по 43 точки, а води Лотус с 50. Ако гумата на Еймън не се бе спукала в 48-та обиколка, когато е четвърти, според някои специалисти той дори е имал шанс за победа. Вместо това съдбата решава да подари първото място на новака Емерсон Фитипалди и Лотус и така титлата отива при Лотус и посмъртно при Йохен Ринд.
Хърд много добре си спомня думите на Колин Чапман от този ден:
– Той ми каза, че единствената причина да остане в това със своите Лотуси е била “да спра вас нещастници да спечелите титлата в първия си сезон.” Той ми го заяви с усмивка на лицето, а аз си помислих, че това бе наистина похвала от най-добрия конструктор в света на спортните автомобили.
В последния старт в Мексико Еймън завършва четвърти и това донася трето място при конструкторите на Марч. .
След края на сезона Хърт не може да се примири с няколко основни грешки, които е допуснал при конструирането:
– Цялата концепция бе разработена адски бързо, но на някои писти кола развиваше значителна скорост. Просто не й се отдаваха бавните завои или неравностите. Сега мога да ви кажа, че центърът на тежестта бе изместен твърде напред. Предните гуми нямаха площ да го управляват, така че се получаваше значителна нестабилност в предната част. При по-висока скорост колата не искаше да промени посоката си на движение. После в самия завой пък тежестта от задните гуми съвсем изчезваше и се получаваше нестабилност на задницата. Болидът имаше и полярен инерционен момент, който бе прекалено голям и объркваше движението на цялата кола. Той при това идваше твърде високо. Всичко това идваше от факта, че радиаторът бе прекалено изтеглен напред. Опитахме да балансираме с масления резервоар, който беше зад задната ос, но пак бе прекалено близо до нея. Всичко това правеше колата нервна при завиване и бавна при смяна на посоката отново веднъж щом вече е направено. При неравности пък и базата ни се оказваше твърде къса, за да контролира цялата енергия, която трябваше да се освободи.
Колата има още един недостатък – при дълги състезания, каквато е надпреварата на Уоткинс Глен например, резервоарът, който е около тялото на пилота не е достатъчен. Това води до добавянето на резервоари от двете страни.
Самата коросерия се прави от младия тогава Питър Райт в компанията Мулдингс. Двамата заедно с Хърт достигат до идеята да ги оформят поне като антикрила. Целта е да се достигне възможно по-голяма аеродинамична сила на прилепяне. И в интерес на истината те се оказват доста ефективни и дават идея на Чапмън за „Колата крило“. Въпреки това Хърт признава, че е щяло да бъде по-добре, ако са добавили допълнителни странични плоскости, но тогава без аеротунели и компютри всичко е било просто хрумване. Според Хърт при всички случаи въздушният поток, минаващ през предното окачване, е останал разпилян и никога не се имали средства, с които да го проучат в достатъчна степен.
За финал – само още едно допълнение, през първата си година основният тим на Марч се справят с бюджет от 20 000 паунда, които почти напълно получава от клиентските си тимове. И това ако не е бизнес.
