Мониша Калтенборн е единствената жена сред шефовете на отбори във Формула 1, а един от най-интересните факти за нея е, че всъщност е родом от Индия. Тя разказва за спомените си от страната и очакванията си за надпреварата там в края на месеца в интервю, разпространено от пресслужбата на екипа на Заубер.
– Госпожо Калтенборн, какво означава за вас първата Гран при на Индия?
– За мен лично това ще е изключително ценно преживяване, тъй като за първи път ще работя в родината си. Като главен изпълнителен директор на отбора мога да споделя, че винаги е изключително интересно да отиваме в нова за Формула 1 страна. Така се печелят и нови партньорства – в случая индийски компании, докато съществуващите навлизат в нов, важен пазар.
– Кога и защо напуснахте Индия?
– Напуснах страната заедно с родителите си през 1979 г., когато бях на осем години. Нямаше сериозна причина да променим местоживеенето си, но в съществуваха далеч повече опции за образование извън Индия и семейството ми искаше да ми даде тези шансове. По принцип идеята бе да се установя в английски говореща държава от гледна точка на обучението си, но в крайна сметка се оказахме в Австрия. Във Виена спряхме, след като напуснахме Индия и ни хареса там. Започнах да ходя в австрийско училище вместо в международно такова, тъй като родителите ми смятаха, че е важно да науча езика и да се интегрирам в обществото. После завърши право и получих австрийско гражданство. Това ми донесе множество административни предимства, но изградих и силна връзка със страната, след като изкарах по-голямата част от живота си там. Все още съм австрийски гражданин, въпреки че сега живея в Швейцария и съм омъжена за германец.
– Какви са спомените ви от детството в Индия?
– Имам прекрасни спомени, особено за това как ме глезеха бабите и дядовците ни, тъй като дълго време бях единствено дете. Спомням си чудесно и училището си там, някои от приятелите си. То бе в Дерадун, където съм родена. Градът е в северната част на страната, а Уелам е добре позната институция. В къщи имахме три кучета, които наистина обичах.
– Говорите ли все още хинди?
– Вече не толкова добре за съжаление, тъй като от доста време не го говоря. Но това се променя, защото се опитвам да говоря децата си на хинди от време на време. Синът ми е на девет, а дъщеря ми – на шест години и би ми се искало да научат езика. Родителите ми полагат сериозни усилия на този фронт, така че децата прихващат повече от тях, отколкото от мен. Стигнали сме до момента, в който използваме само хинди за определени неща у дома – като за чай например. Дори родителите на мъжа ми, които са немци, започнаха да употребяват отделни изрази.
– Посещавахте ли често родината си, след като се установихте в Австрия?
– Да, когато все още ходех на училище. Сватбата ми бе в Индия според традициите там – голямо, колоритно и много щастливо събитие. Напоследък по-малко пътуваме до там, особено откакто се родиха децата. А и от 2010 г. присъствам на всяко състезание от календара, така че съвсем не остава време. Затова и нямам търпение да отида пак.
– Какъв според вас е интересът към Формула 1 в Индия?
– Според мен е голям. Имам впечатлението, че е нараснал в последните месеци. Колкото по-близо сме до надпреварата, толкова повече се усилва медийният интерес от Индия. Не е лесно за който и да е спорт да си намери място покрай крикета там. Но съм сигурна, че състезанието от Формула 1 ще помогне за установяването на спорта ни в Индия.
– Колко е важна Формула 1 за Индия и съответно колко е важна страната за спорта?
– Тазгодишният календар на F1 е от 19 старта в 18 държави и е съвсем подходящо Индия да се присъедини към тази група. Решението за включването й отразява положението на държавата в глобален и икономически план. Това е и огромен пазар за Формула 1, съществува огромен потенциал за множество компании, някои от които вече участва. Тази Гран при може да отвори много врати.
– Можете ли да определите някаква страна на характера си като типично индийска?
– Притежавам определено спокойствие и откритост, за които може да се каже, че са типично индийски. Приемам различни ситуации и се справям с тях. Понякога това е трудно, защото е енергоемко да влагаш усилия за дадени решения. Важното е да отговаряш правилно при появата на нови обстоятелства, като запазваш възгледите си.
– Доколко специално е за вас обстоятелството, че сте единствената жена на толкова висока позиция във Формула 1?
– Назначението ми не бе изненада нито за мен, нито за екипа. Поемайки поста не подозирах, че фактът, че съм жена, може да се окаже проблем за някого. Върша работата си с огромно желание и не виждам причина дама да не може да се справи. Сега вече знам, разбира се, че подобно нещо е по-трудно за възприемане в определени среди. Ще се радвам много, ако ролята ми спомогне за това и други жени да се заинтересуват повече от спорта и преследването на целите си.
– Какви са целите на Заубер до края на сезона?
– Много ясни: да станем шести в конструкторския шампионат, след като наскоро отидохме на седма позиция.
