Аертон Сена да Силва е роден на 21 март 1960 г. Започва да кара и да се състезава с картинг в родината си, след това се мести в Европа. Печели британския шампионат Формула 3 пред 1983 г., като взима 9 поредни победи, а общо в шампионата има 12 успеха. Пръв е и в Гран при на Макау от F3.
Сена прави тестове с Уилямс, Макларън, Брабам и Толеман, след които подписва с последния екип и дебютира във Формула 1 в Бразилия през март 1984 г. Първият подиум идва в Монако през юни същата година – там стартира от 13-та позиция и финишира втори в проливния дъжд в едно от най-прочутите състезания, провеждани в Княжеството.
Преминава в Лотус за 1985 г. и печели първата си Гран при през април в Португалия. Взима още едно състезание – в Белгия, както и 7 полпозишъна.
През 1987 г. Сена печели първата от общото шестте си победи в Гран при на Монако – рекорд, който все още не е подобрен. Бразилецът бележи пет поредни триумфа в Монте Карло между 1989 и 1993 г.
Сена се присъединява към Макларън за сезон 1988 г., където съотборник му е французинът Ален Прост. През следващите пет години между двамата се разгаря едно от най-великите и горчиви съперничества в историята на спорта.
Бразилецът печели първата си титла през 1988 г. Той е пръв в 8 състезания, Прост – в 7 в сезона, в който Макларън доминират най-силно в цялата си история. Французинът има повече точки, но при използваната тогава точкова система за определяне на шампиона се взимат само 11-те най-добри резултата.
През 1989 г. съперничеството между Сена и Прост достига апогея си. Ален печели титлата, след като двамата се удрят по време на предпоследния кръг от сезона в Япония. Сена трябва да спечели на Сузука и го постига, след като се връща на пистата. След това обаче е дисквалифициран – решение, което предизвиква доста противоречиви реакции. Аертон е глобен, суперлицензът му – спрян и той обмисля дали да не се оттегли от спорта.
Прост се мести във Ферари и новият съекипник на Сена за сезон 1990 г. е австриецът Герхард Бергер. Аертон печели втората си титла след нова катастрофа с французина на Сузука. Година по-късно признава, че този удар е отмъщение за 1989-та.
През 1991 г. Сена става най-младият трикратен световен шампион във Формула 1 – той е на 31 години. През този сезон най-сериозният му съперник е пилотът на Уилямс Найджъл Менсъл.
Една от най-великите победи на Сена идва през последната му година в Макларън – 1993-та. Тя е в дъжда на пистата Донингтън Парк. Бразилецът е пети в първия завой след старта, а след първата обиколка води и накрая затваря с тур всички, освен класиралия се втори Деймън Хил.
Сена отива в Уилямс за 1994 г. Стартира от полпозишън в първите две състезания, но не взима точка. Катастрофира и загива по време на Гран при на Сан Марино, трети кръг от първенството.
Аертон Сена има 65 първи позиции, 41 победи и 19 най-бързи обиколки от 161 старта.
