По повод новината за създаването на документален филм за съперничеството между Аертон Сена и Мартин Брандъл в британската Формула 3 през 1983 г., днес ви представяме материала от брой 166 на списание ClubS1 от 2013 г., в който ви разказахме подробно за битката между двамата през онази година.
„Той има тактика да направи първите няколко обиколки такъв начин, че да съсипе съперниците си. На практика я изобрети. Мнозина се опитват да установят къде точно се намират в началото на състезание, докато той ги деморализира в рамките на двата начални тура. Не успееш ли да се задържиш близо до него, свършено е с теб – никога не можеш да го догониш, ще те бие при всички положения.“
Думите са на Еди Джордан и съвсем не се отнасят за Себастиан Фетел, чиято доминация през последните години във Формула 1 доведе до спорове дали състезанията не станаха прекалено скучни с неговото често откъсване напред и контрол до самия край. Колкото и познато да звучи описаната тактика обаче, тя описва не четирикратния шампион, а Аертон Сена през очите на Еди Джордан, който го наблюдава всеки състезателен уикенд през далечната 1983 г., когато прохожда със своя наскоро създаден тим в британската Формула 3.
Всъщност Сена установява този подход към надпреварите от самото начало на кариерата си. Още от годините в картинга той не е на себе си, докато не остави всички зад гърба си на пистата. Сена е перфекционист от най-ранна възраст и е отдаден напълно на състезанията. Той избира повече от внимателно всеки тим, в който се състезава, и в началото на пътя във Формула 3 си харесва не младия екип на Еди, а този на Уест Сърей Рейсинг, където шеф е новозеландецът Дик Бенетс.
„Запознах се с Аертон Сена в средата на 1982 г. – разказва Дик за онзи много ранен етап от кариерата на легендата. – Предишния сезон бяха карали в няколко състезания (във формула Форд 2000) с Кики Мансила (бивш пилот в тима Уест) и нямаше особено високо мнение за аржентинеца. С Мансила почти спечелихме титлата във Формула 3 предния сезон и Аертон заяви, че след като сме побеждавали с Мансила – при неговото мнение за аржентинеца, то тогава трябва да сме наистина добър отбор, и реши да избере нас.“
Това става още в края на 1982 г., когато се провежда извъншампионатна РЗ надпревара на пистата Тръкстън, която се излъчва и по ВВС. 22-годишният Сена е спечелил титлата във Формула Форд 2000 още в началото на септември 1982 г. След това се прибира за малко у дома в Бразилия и се връща за състезанието, което – убеден е той – ще бъде наблюдавано и от хора от света на Формула 1. Сена почти не пипа настройките на Мансила, с изключение на няколко малки промени, и печели с аванс от 13 секунди. След финала се разбира с Бенетс и до края на януари 1983 г. подписва договор с него. Интересното е, че в случая избира да кара за Уест Сърей Рейсинг, пренебрегвайки дори специална оферта лично от Рон Денис!
Англичанинът му предлага той да плати за сезона му в РЗ, плюс ангажимент да е част от тима на Макларън в Р1. Сена отказва, аргументирайки се с това, че всъщност не получава никакви гаранции, че ще кара реално в Гран при, а един такъв договор би му вързал ръцете да отиде в друг тим. Години по-късно Денис споделя искреното си възхищение от младежа, който на този етап в кариерата си е убеден колко добре ще се справи и че това ще му донесе повече от едно предложение за следващата крачка. Това е друга част от характера на Аертон, който в наши дни трудно би могъл да се прояви предвид различната структура на спорта.
Големият съперник на Аертон през 1983 г. е Мартин Брандъл, днешният коментатор на състезанията по британската телевизия Sky. Англичанинът е пилот на младия тим Еди Джордан Рейсинг и двамата са наистина класа над всички други, като още на тестовете преди сезона подобряват рекорда на пистата Силвърстоун в РЗ.
На английското трасе е и първата надпревара от календара, но квалификацията печели Дейвид Аесли (с Магнум-Тойота) и това е един от много малкото случаи през 1983 г., когато Сена не е на полпозишън. Бразилецът обаче атакува яростно още в първия тур Леели, който някак го задържа зад себе си, но само до Копс, където бразилецът минава от външната страна и излиза напред. Поема водачеството и на финала е пръв със 7 секунди аванс пред втория… Брандъл.
Победата на Силвърстоун слага началото на една уникална серия в шампионата. Сена печели 8 поредни полпозишъна (след Силвърстоун) и общо девет поредни победи в първенството! Представянето му е такова, че до седмия кръг от шампионата Сена вече води разговори с тима на Уилямс от Формула 1 за преминаването си през следващата година при тях.
Резултатът от тези дискусии е първият тест на бразилеца с Гран при болид, но нищо повече не се случва. Междувременно техниката на Аертон буквално изумява както наблюдателите, така и съперниците му.
„Той е невероятен. Изглежда, винаги намира нещо повече. На Силвърстоун (в третия кръг) излезе с две гуми на тревата (от външната страна на Бекетс), но Въпреки това продължи напред – коментира Брандъл една от маневрите. – Очевидно бе много добър в квалификациите и най-често се нареждаше на първа позиция, а там обикновено аз бях до него на първа редица, на около десета от секундата или по-малко. По принцип лесно ме изпреварваше в квалификациите. Във Формула 3 обаче бяхме почти наравно на решетката и всичко опираше до първия завой. А той бе много агресивен в него. Поемаше всички рискове, които човек може да си представи, В първите две обиколки, за да отвори разлика спрямо преследвача си, който тогава по принцип бях аз. По-рано, на Тракстън, се бях залепил за него през цялата дистанция и след това Аертон бе казал на механиците ми, че съм бил твърде близо и се налага да направи нещо. Осъзнах, че за първи път е забелязал съществуването ми.“
Аертон налага тотална доминация – до 10-ия старт от първенството, който е отново на Силвърстоун и се провежда на 11 юни. Кръгът е част и от европейския шампионат, така че пилотите имат право да посочат за кои серии да се зачете резултатът им. Сена избира този на Стария континент, а Мартин решава да опита да стопи малко разликата в британския. Във втората квалификация обаче Брандъл взима решение, което определя като едно от най-добрите в цялата си кариера, макар до ден-днешен да не е наясно какво го е подтикнало в тази посока:
„Реших да сложа гумите за европейския шампионат и взех полпозишъна. Изведнъж държах нещата в ръцете си. И след като вземех лидерството, щях да направя „Сена” – никой нямаше да ме настигне. И излетях напред.“
Аертон от своя страна има сериозни проблеми с гумите. Решава да тръгне с три различни типа, монтирани на колата му въпреки съветите на техниците от Йокохама. Сам обяснява по-късно, че след първите две обиколки не е имал никакво сцепление в задната част. И тогава се случва немислимото: бразилецът бърка и катастрофира! Неистовото преследване на отлетелия напред Брандъл води до удар и това се оказва повратна точка в шампионата.
„На онзи Силвърстоун пречупихме Сена. Никога няма да го забравя. Тогава се установихме като отбор, основно защото Брандъл се задържа до него. Победиха ни девет поредни пъти, но бяхме твърдо решени да го бием пак“, спомня си Джордан.
Така стартира поредица от не толкова силни уикенди за Аертон, който не може да приеме факта, че може и да не е пръв. В онези години Сена още не е онзи пилот от края на 80-те години, прави грешки, точно както се случваше и с Фетел в ранните етапи на кариерата му, та чак до 2009-2010 г.
„Дори да печелиш всичко наред, идва ден, когато трябва да се изправиш лице в лице с факта, че ще бъдеш победен“ – твърди Бенетс.
Точно това Сена не е в състояние да възприеме. В следващия 11-ти кръг – на Кадуел Парк – потрошава колата две минути преди края на квалификацията, въпреки че вече е спечелил полпозишъна. Автомобилът е толкова зле, че пилотът изобщо не участва в състезанието. На Снетертън е четвърти на стартовата решетка и не разбира какво не е наред с болида му, а в надпреварата пак катастрофира. След това идва тестът с Уилямс, по време на който Франк Уилямс остава силно впечатлен от това колко бързо се адаптира 23-годишният пилот към колата му.
Следващият 13-ия кръг от РЗ (пак на Силвърстоун) бразилецът се връща към статуквото от началото на сезона – взима първа позиция, победата и записва най-бързата обиколка. Идва обаче Донингтън, където Брандъл е пред него в първия завой и след това устоява на атаките до края. За първи път Аертон финишира състезание през 1983 г., без да е пръв. Това отново включва непоносимостта към загубата – на Ултън Парк се удря с Мартин, а победата отива при Калвин Фиш. Триумфира за пореден път на Силвърстоун в 16-ия кръг, отново отиват на Ултън парк и историята се повтаря: опитва се да задмине Брандъл и се удря. Лош късмет реално сполетява Сена единствено на Тракстън през втората половина на септември, когато се счупва двигателят в колата му. Предпоследният кръг пак е на Силвърстоун – печели британецът и за първи път през сезона изпреварва бразилския си съперник в генералното класиране! Мартин е със 123 точки, Сена има 122.
Събитията поразително напомнят битката на Фетел с Пол ди Реста от 2006 г. в европейската Формула 3, която Себ губи титлата от шотландския пилот, но след това кариерата на двамата стига до съвсем различни висоти. Двубоят на Сена и Брандъл обаче още не е приключил и трябва да се реши в последното състезание в Тракстън на 23 октомври.
Моментът е решителен и Бенетс не може да остави нищо на произвола на съдбата. Затова и се обажда на стария си приятел Денис Рушен, под чието ръководство Сена се състезава през 1982 г. във Формула Форд 2000 с тима на Рушен-Грийн.
„Дик е брилянтен инженер, но слабостта му е, че трудно се оправя с пилотите. Към края на сезона имаше проблеми и ми се обади по телефона. Каза ми: „Хари (докато Сена е в екипа на Рушен, момчетата решават, че Аертон да Силва е трудно за произнасяне и го „прекръщават” на Хари! – б.а.) има грижи, но ми казва да се чупя всеки път когато му кажа нещо. Би ли дошъл да поговориш с него?” Отидох на Тракстън, намерих го и му заявих: „Какви по дяволите ги вършиш? Останал е един кръг от шампионата – трябва да си свършиш работата.” Прие го мълчаливо. Но той си беше такъв. Хари искаше всичко да става по неговия начин. Затова трябваше или да го оставиш да върши нещата както иска, или да го накараш да вярва, че точно това се случва“ – връща се Рушен назад.
Междувременно двата отбора претенденти и пилотите им взаимно се обвиняват кой се състезава с предимство в двигателите. Моторите и на Сена, и на Брандъл се правят от Нова Мотор Италия. Тези на бразилеца обаче се настройват във Великобритания, а на англичанина – в Италия. Преди последното състезание Аертон лично пътува за Апенините, където под негово наблюдение агрегатът му за финалното състезание е сглобен и настроен. В Уест Сърей Рейсинг смятат, че, кажи-речи, цял сезон са се надбягвали с Джордан с по-слаб двигател. Хората на ирландеца – както и самият Еди впрочем – пък са категорични, че Рон Торанак (отговарящ тогава за тези мотори) е дал предимство на Бенетс и Сена с последните новости, които не са били предоставени на Брандъл.
Каквото и да се е случило с двигателите, идва мигът на истината. Сена е на първа позиция на стартовата решетка. Предстоят 15 обиколки – само 56,55 км, по време на които обаче може да се случи какво ли не. Аертон прави перфектен старт. Зад него Брандъл опитва да изпревари втория – Дейвид Джоунс, но не успява и след две обиколки бразилецът има две секунди аванс. Познато, нали? Той обаче отново е поел риск: „опаковал” е кутията на масления си радиатор с тиксо, за да загрее двигателят по-бързо.
„Проработи перфектно. Маслото достигна подходящата температура само за тур, а не за обичайните шест или седем обиколки“ – разказва по-късно самият Сена.
В шестия тур от състезанието обаче температурата на водата започва да достига опасни стойности. Аертон е тренирал ситуацията – как да откопчае предпазните колани, да се протегне и да скъса тиксото. Опитва се да го направи по време на надпреварата, но ръката му не успява да стигне до целта. Вторият опит успява, но бразилецът е на ръба от нерви, тъй като за малко мисли, че е загубил всичко. Едва в предпоследния тур успокоява темпото. В последния вече вдига триумфално юмрук във въздуха, а на подиума празнува като шампион пред родителите си Милтън и Нейде, дошли на пистата, където синът им постига един от първите си наистина големи успехи.
И така, след като почти не продумва на Мартин Брандъл през почти целия им сезон заедно в шампионата, Сена заявява в първото си голямо интервю след финала, че съперникът му е най-добрият британски пилот от времето на Джим Кларк! Принципът му спрямо противниците е спазен: да е безкрайно твърд, безкомпромисен и дори безскрупулен срещу всеки, с когото се бори на пистата; извън нея може да е обезоръжаващо мило и топло човешко същество.
„В крайна сметка осъзнахме, че сторихме нещо добро един за друг – твърди Брандъл. – Ако беше спечелил без усилия – да, той бе Сена, тъй или иначе щеше да продължи напред, но нямаше да е същото. Всичко бе далеч по-силно заради това, че се задържах около него. Отразяваха ни и на национално, и на международно ниво. Взаимно се издигнахме директно към Формула 1.“
След спечелването на титлата Аертон отива на тест с Макларън, после и с Брабам, докато идва Гран при на Макау и той за пърВи път се състезава на улично трасе – печели и двата манша. След това просто няма за какво повече да остава във Формула 3, а и Дик Бенетс е на това мнение. Ситуацията във Формула 1 никак не е проста. В Макларън и Уилямс няма свободни места, Джон Плейър Спешъл настояват Лотус да запазят Найджъл Менсъл. В Брабам Пармалат искат да има италиански пилот, а на всичкото отгоре Нелсън Пике не желае и да чуе за Сена като свой съотборник. Аертон подписва със скромния тим на Толеман, докато Брандъл отива в Тирел.
Голямата поука за Сена от сезон 1983 г. в британската Формула 3 обаче е тази, че първите обиколки от всеки старт са моментът, в който трябва да пречупи своите съперници, след това е малко по-леко!
