Финландецът Хейки Ковалайнен имаше труден дебютен сезон във Формула 1, но не се отказа да се бори до самия край на шампионата. Този сезон той ще е пилот на Макларън редом с Люис Хамилтън и от него се очакват далеч по-добри резултати спрямо представянето в Рено. На представянето на МР4-23 в Щутгарт днес Хейки сподели очакванията си за новия сезон, както и малко известни лични подробности за себе си.
– Какви са целите ти за сезон 2008 г. във Формула 1?
– При присъединяването си към много амбициозен отбор трябва, разбира се, да имам за цел добър сезон и да съм в състояние да се боря за добра позиция в шампионата. Приоритет за мен по време развитието на годината обаче, ще е да опозная тима и да разбера как работят те. Целта е, когато стигнем до Мелбърн, да съм възможно най-подготвен, така че в края на надпреварата, какъв то и да е резултатът, да сме в състояние са кажем, че сме направили възможно най-доброто представяне. Така че моята цел е от началото да съм подготвен и от там да се подобрявам и да печеля възможно най-много точки.
– Ще има две нови писти във Валенсия и Сингапур. Какво мислиш за тях, очакваш ли новите надпревари?
– Да, абсолютно. Естествено, бил съм във Валенсия и преди, най-вече за тестове, но писта по улиците на града е чудесно допълнение за календара. Сигурен съм, че ще е вълнуващо, защото там винаги успяват да създадат предизвикателство. В Сингапур особено интересното е, че ще е нощно състезание. Това ще е нещо, което никога не сме правили преди, като и двете писти би трябвало да са добри.
– Какво мислиш още за включването на нощно състезание в Сингапур?
– Всичко е наред, стига всичко със сигурността да е наред и осветлението да е добро. Формула 1 е значително по-различна от футбола и ефектът от една изгоряла лампа ще е далеч по-сериозен. Разбира се, хората работят по това, така че ако имаме необходимите гаранции, нощната надпревара би трябвало да е добра за F1. И тъй като това конкретно състезание ще започне по-късно, ние ще можем да поспим повече!
– По време на сезона във Формула 1 пътуваш до някои изумителни места, успяваш ли да ги разгледаш?
– Обикновено се качвам на обратния полет в неделя вечер, така че е много трудно да разгледам каквото и да е. Някои от страните извън Европа са много интересни места, има такива, които никога не бях виждал преди с различни култури – като Китай и Малайзия. Нямам време обаче за туристически обиколки, така че няма особено значение къде точно се намираме.
– Имаше ли нещо, което особено те изненада по време на първата ти година във Формула 1?
– Мисля, че единственото нещо, което ме изненада в известна степен, бе нивото на конкуренция и точно колко високо е то. Ако не работиш на 100% през цялото време и не влагаш максимум усилия заедно с тима си, някой ще те изпревари и тръгваш назад. Познавах Формула 1 доста добре и преди да стана титуляр, тъй като бях тест пилот. Познавах например програмата на един Гран при уикенд, но всичко е много конкурентно и трябва непрекъснато да си на ниво през годината.
– Кое е най-хубавото на това да си пилот във Формула 1?
– Да карам кола във Формула 1, без съмнение. Това е въпрос, на който е много лесно да се отговори просто заради усещането да управляваш такъв автомобил.
– Кой е любимият ти филм?
– Харесвам Джон Траволта и Шон Конъри, а един от наистина хубавите филми на Шон Конъри е “Скалата”, така че ми е един от любимите.
– Любима песен?
– Обичам една финландска група, която се казва Найтуиш. Те свирят метал музика, но не крайно тежка, а и певицата според мен е добра. Извадиха нов албум наскоро и има едно парче, което се казва “Bye Bye Beautiful” и е наистина чудесно.
– Какво можеш най-добре да готвиш?
– Мога да приготвя пиле в китайски стил с ориз. Но това е единственото по-сложно нещо, което умея. Останалото са просто домати с паста.
– Какво не би хапнал никога?
– Не харесвам японска храна, жабешки крачета, такива неща. Всъщност съм доста придирчив и не обичам никаква хлъзгава храна, сурова риба и разни такива. Придържам се към италианската кухня.
– Най-смущаващият момент в живота ти?
– Всъщност не съм имал наистина лош момент. Но когато отидох на тестове в GP2 една зима на Пол Рикар, се ударих в стената на питлейна на излизане от там – право в питуола! Беше първо излизане за сутринта и механиците бяха работили по колата през по-голямата част от нощта. А аз взех един завой и счупих предното крило. Тогава ме бяха поканили да направя теста като опитен тестсъстезател във Формула 1, така че беше доста смущаващо.
– Денят, който никога няма да забравиш?
– Когато победих Михаел Шумахер в Състезанието на шампионите през 2004 г. Въпреки че това нямаше никакво значение за кариерата ми, моментът бе фантастичен. Стад дьо Франс бе пълен, атмосферата – невероятна. Освен това победата бе изненадваща, тъй като малцина бяха наясно кой съм аз, а тогава Михаел не го биеха току-така. И затова всички ме поздравяваха, когато се качих на колата отгоре. Това е наистина прекрасен спомен.
– Нещо луксозно, без което не би могъл да живееш?
– Мобилният ми телефон или лаптопа. Аз съм луд на тема електронни джаджи и трябва да имам всички нови играчки.
– Любим завой?
– Пуон на Спа, който е бърз ляв. Това е чудесен завой и е трудно да го вземеш с много газ, но ако напаснеш перфектно нещата, минеш по добра линия, тогава може да се мине наистина добре. Но като цяло високоскоростните завои във Формула 1 са хубави.
